12 типа читатели на книги в България

11/09/2014

book

Понеже от 2-3 години е модерно да се чете в България, четящият човек е секси. Даже има граждани, които си носят книги в метрото и четат! Министърът на културата пък те стимулира да си правиш селфи с книга. А някои хора открито споделят, че не издържат без такива. За справка – има подобни групи във фейсбук. Какво четеш е с огромно влияние…

В крайна сметка реших да анализирам 12 типа читатели, които съм срещала и са ми направили сериозно впечатление.

1. Маниакалният читател

Този, който чете 26363892 страници за една нощ. Прочел е поне 100 книги преди да навърши 10. „Махалото на Фуко“ – във втори клас. Не познава диагоналното четене и не знае, че съществува. Чете всичко. Пристрастен е.

Възможно е, ако го поканите на гости, да дойде с книга или да изчете библиотеката ви, ако имате такава. Независимо, че вече всичко е прочел. Предпочита да чете пред това да говори.

2. Живият класик

Или човекът, който чете само себе си. Някъде преди 4-тата си година открива, че не само може да пише, а пише добре и увлекателно. Оттогава чете само себе си. Факт. Споделя го пред масовата публика на близки роднини и познати.

При удобна възможност ти напъхва в ръцете творчеството си или направо започва да го рецитира. Бeж, Лиске, да бягаме!

3. Прочелият една книга

Евентуално детска, с помощта на родител. Има Интернет, за какво му е да се мъчи. С този човек не е препоръчително да се говори повече от една минута.

Между другото, имахме и министър-председател, който беше прочел една книга. Юношеска.

4. Професионален читател

Този, който чете по работа и пише върху прочетеното. Или пък е направо издател. Това е един много търсен читател. Накрая се оказва, че мрази българските писатели, защото повечето ги познава и е пил с тях.

Голяма част от тях му дължат пари или обратното.

5. Колекционерът

Той не чете, а колекционира. Трупа всякакви издания и ги реди в библиотека, по стени, в кашони. Всички се питаме – какво ли иска да докаже?

Не обича много да си дава от колекцията. Възможно е някой ден да бъде открит затрупан от книгите си.

6. Хуманитаристи

Да, има и такива луди. Въпреки огромната нужда от програмисти и специалисти в IT сферата като цяло, тези хора записват екзотичните специалности като филология, философия, история…

Най-често обичат четенето още от деца, през тинейджъри, та до възрастни.

На тях не им отнемайте само четенето! Могат да живеят с минимални средства. Доказано е. За тях четенето е свещено занимание. Дори биха го предпочели пред пътуването. Леко отвеяни са.

Спокойно, все по-малко такива се раждат, особено в България.

7. Чете само на чужд език

До български не се докосва. От малък/а следи чуждата преса и книгоиздаване. Говори трудно български. Не знае защо е роден/а тук. У тях се говори само на френски.

Не е виждал хартиена книга от години. Ползва електронен четец. Обяснява ти какво е това, как се казва и за какво служи.

8.Читатели на фантастика и фентъзи

Това са хора с влияние и връзки. Те са огромна общност. Повече и от таксиджиите в София. Ако се организират – а те го правят – могат да напълнят площад Батенберг за 15 мин. Имат си специални дрехи за четене.

Мацките са доста странни, ако не им изброиш поименно героите от „Властелинът на пръстените“, надали ще излезеш с тях дори на кафе.

9. Читатели само на литература за самопомощ

Внимание, пазете се от тях! Това са хора, които след прочетеното от Хорхе Букай, Джон Кехоу и Наталия Кобилкина, ще искат да бъдат твои ментори. Ще изръсят като първо изречение нещо от сорта: “Животът е кръг! Погледни другата страна на медала! Осъзнай вътрешната си красота веднага!”.

Вие бързо се огледайте и фиксирайте най-достъпния изход – врата, прозорец, стена…

10. Заспиващият с книги

Имах едно приятелче Томи, което щом хванеше книжка и в рамките на 3 мин. и 20 секунди заспиваше. Половината приказки съм му ги разказвала.

Този си талант запази доста дълго време. Учеше само от слушане, но не и от четене. Научи се все пак да чете, без да заспива. Просто го прави, когато може – рано сутрин с първото кафе.

11. Читател на ревюта

Възможно е, даже често се случва, да не си чел дадено произведение, но да говориш умело за него. Има хора, които са специалисти в областта. Автор на име Пиер Байяр е написал книга по този въпрос: “Как да говорим за книги, които не сме чели?”.

След като си мъчил около 2-3 месеца със “100 години самота”, установяваш, че никога няма да можеш да я завършиш и решаваш да прочетеш едно-две ревюта по темата. И ето, вече спокоен във високо интелектуален разговор, обменяш мъдри мисли.

Не прекалявай, разбира се. Доста лесно могат да те хванат. Хвърляй фрази от сорта на: “Сюжетът е многопланов”, Хареса ми, как е разгърнат образът на…”, “Книгата е изпълнена с поезия”.

12. Читател на конспиративна литература

Тъжният момент, в който установяваш, че близък приятел/роднина се е увлякъл по конспиративната литература. Чуваш изречението: “Гоше, открих невероятна книга за кристалните черепи, от които сме произлезли. Авторът е изключителен – разкрива в детайли неща, за които никой не знае и не е чувал. Истината, казвам ти истината! Не знам как спят вече тайните служби…”.

След като зададеш логичния въпрос: “Е, като е такава тайна, как са му позволили на въпросния гений да я издаде в многомилионен тираж? И най-вероятно докато ти му четеш глупостите, той си цъка коктейлче на плажа в Малибу…”, тогава…

Тук вече разговорът продължава на висок глас, с обиди и разочарования от двете страни.

Binar

от

публикувано на: 11/09/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: