Ваньо Митев, ректор на МУ: В Харвард няма възможности като при нас

11/09/2014

mitev

За постиженията на Медицинския университет в София и предстоящото в областта на висшето образование разговаряме с ректора на учебното заведение чл.кор. проф. д-р Ваньо Митев и председател на Съвета на ректорите у нас.

Проф. Митев, към момента Медицинският университет (МУ) е най-престижното учебно заведение в България. Лесно ли се управлява такова учебно заведение?

Въобще не е лесно. Става дума за 1500 души елитни преподаватели и около 450 души хабилитирани лица. Всеки от тях е оригинална личност с изключителни заслуги в науката. Това са ярки индивидуалности и да се обединят тези хора може само когато се постави една висока цел.

А ние сме си поставили именно такива цели: нашият университет да стане не само най-добрият в България, но и един от най-добрите в Европа. Имаме стратегия за развитие, която е приета още преди 6 години – това беше първата ми работа като станах ректор. На Общото събрание (ОС) да се приемат няколко точки в дългосрочен план и да ги изпълняваме.

Движим се стриктно по тази програма. Знае се какво се гони в далечна и краткосрочна перспектива. Всички сили са хвърлени в тази посока и успехите са закономерни.

Какво включваха тези точки в началото, когато поехте управлението на университета, и какви са близките ви цели?

Първата точка беше непрекъснато да вдигаме приходите, за да може да се увеличат заплатите, тъй като, когато станах ректор, заплатите ни бяха най-ниски в сравнение с всички останали медицински университети. Оправданието беше, че сме имали много излишни преподаватели. Избрах рязко да вдигнем броя на чуждите студенти и по този начин дойде момент, в който преподавателите не достигаха.

Назначихме много млади преподаватели. Някъде около три пъти увеличихме броя на чуждите студенти. Вдигнахме и таксата за обучение, а оттук и рязко ни се покачиха приходите. Но това е само едно перо.

Печелим и много европейски проекти. За голямо съжаление, трябваше да работим в условията на криза и на 30-процентно намаление на бюджета, което се случи и с другите университети. Но въпреки това успяхме около три пъти да увеличим приходите на преподавателите. Около два пъти увеличихме заплатите и дадохме възможност за допълнителен доход с преподаване на английски език на чуждестранните студенти, които вече са около 2500 души.

Какво стана със сградата на МУ? Реши ли се статутът?

Имаме най-лошата инфраструктура в сравнение с другите университети в страната. До миналата година нямахме земя. Това е резултат на промените в здравеопазването от преди 15 години, когато университетските болници бяха пререгистрирани като търговски дружества и отделени от университета, а заедно с това им беше прехвърлена и цялата прилежаща земя.

По този начин ние, образно казано, “увиснахме във въздуха”. Нямахме земя, а съответно – не можехме да строим. Слава Богу, миналата година решихме най-болезнената част на този въпрос. Имаме земя и сега ще строим върху нея, защото имаме от нужда от нови зали, от нови лаборатории.

В момента аз ви давам интервю на територията на Министерството на здравеопазването, а деканатът на най-големия факултет – Медицинския, е на територията на болницата „Майчин дом“.

От тази гледна точка – ние сме най-ощетеният университет. Не искаме държавата да ни дава пари наготово, но очакваме съдействие. След като болниците се отделиха, ние сме инвестирали около 40 млн. евро за закупуване на апаратура за университетските болници. Никъде по света няма такъв казус – университет да купува апаратура на болница.

Държавата все пак финансира университета. В какъв размер?

През периода 2002-2008-ма – годините, когато имаше излишъци, държавата наля около 80 млн. лв. в другите медицински университети (Пловдивския, Варненския, Плевенския), а в нашия – само 8 млн. лв. и то през последната година.

Но даже и тези 8 млн. лв. се губят, защото ние имаме приходен остатък от около 65 млн. лв., благодарение на приходите ни, с които ще самофинансираме строителството, защото на нас държавата не ни отпуска пари за строителство на сграда. Но ние не можем да държим тези пари в търговски банки и по тази причина губим за последните няколко години около 20 млн. от лихви.

Нашите колеги – другите медицински университети, които са извън София, нямат този проблем. Те си държат спечелените средства от обучение на чуждестранни студенти в търговски банки. Тези пари се олихвяват и това влиза в бюджета на университета. Така че, дали са ни 8 милиона, но сме загубили 20.

Каква е причината да ви ограничават?

Аз се боря много за това и при всеки министър на финансите се опитвам да пробия. Имах обещание от предишния министър, че това ще стане за 2015-та. Ако не с целия бюджет, то поне да ни разрешат да боравим със собствените ни приходи.

Бюджетът, който ни се отпуска от държавата, е минимален и за него нямаме претенции. Нека държавата да си го държи в БНБ. Но да ни дадат възможност да се разпореждаме със собствените си приходи. Сега ще трябва да започнем преговорите наново.

Проблем са тези чести смени. Тъкмо започнем нещо и падне правителството. Докато започне работа новият парламент и идва следващия катаклизъм. Цялата тази нестабилност в държавата ни се отразява зле.

Освен с подобаващо заплащане, с какво друго задържате младите асистенти?

За младите не е важно толкова заплащането, колкото възможностите за кариерно развитие. Да растеш в този университет по академичната стълбица, да имаш възможност да контактуваш с най-добрите световни учени в съответната област, да отиваш на специализация в най-елитните клиники – това е много престижно.

До такава степен някои наши млади преподаватели се разглезиха, че не им се ходи на уредени специализации в чужбина. Имал съм такива случаи в моята катедра. Хубаво е да ходят и да видят, че не е така лесно „на запад“, както някои си представят. Имаме много кадри, които се връщат от чужбина при нас.

Първата ми докторантка изкара 10 години в „Харвард“, което означава, че се е утвърдила добре – кой ще те държи там, ако не си на ниво – тя се върна тук, като видя какви са условията за работа и възможностите за заплащане. Върна се тук, за да прави кариера. В „Харвард“ няма същите възможности за развитие.

Колко приблизително е заплатата на един преподавател в МУ?

Там конкуренцията е безкрайно висока. Не мога да кажа точните заплати, но има хора, които на месец стигат между 3000 и 5000 лева. Именно от допълнителните часове и преподаване на английски език. Само в нашия университет заплащаме часовете извън норматива. Когато един наш преподавател отиде в гр. Киасо, Швейцария, където имаме филиал, за 20 дена той печели 4000 евро. Без да прави разходи: пътуването, храната и настаняването се поемат от университета. Освен това, докато е командирован, тук му тече заплатата.

Така че радостта от това изнесено обучение е всеобща. Имаме изнесено обучение в Никозия (Кипър), в Киасо (Швейцария), а през тази учебна година откриваме и филиал в Сан Марино, като сме в процес на преговори и за Испания.

Това е перспективата – университетът да се разраства, да заменяме студентите от Третия свят със студенти от Европа, каквато тенденция вече има в университета, и ние съвсем целенасочено работим в тази насока по простата причина, че средното образование на студентите, които идват от Европа, е далеч по-високо от това на тези, които идват от развитите страни.

А това вдига и авторитета на университета. Цялата тази дългосрочна стратегия, която се състои от няколко точки, е нашата пътна карта, по която се движим. За съжаление, нямаме никаква помощ. Опитваме се да опазим университета, така че държавата да не взема от него.

От кои държави има най-голям интерес на студенти за обучение в МУ?

На първо място от Италия. Не знам какъв ще е приемът през тази година, но досега имаме над 200 души. При всички положения през тази година ще станат 300-400 човека.

В какво състояние са общежитията на студентите?

Последната година от управлението на тройната коалиция, когато министър на образованието и науката беше Даниел Вълчев, дадоха около 30 млн. лв. за ремонт на общежития. Ние останахме извън този ремонт. В момента ремонтираме общежитията със собствени средства и ще бъдат най-добрите общежития, с които разполага някой университет у нас.

Бях убедил Сергей Игнатов и за малко бяхме поставени на първо място в списъка за ремонт на студентски общежития, като беше заделен целеви бюджет от 4.5 млн. лв. за едно общежитие, което се намира в „Лозенец“ и от 40 години не е ремонтирано, затова се нуждаеше от много сериозен ремонт.

Започна кризата, спряха парите и край! Не се реализира и това. Сега пак ще останем „зад борда“, защото не влизаме в планираната от арх. Диков схема за кампус в „Студентски град“. Блоковете ни за разпръснати, но това е малшанс, не липса на желание.

Как ще решите въпроса с общежитията и невъзможността да се финансирате по държавните проекти?

За нуждите на чуждестранните студенти предвиждаме да построим 20-етажно общежитие с 500 единични стаи. Цените за настаняване ще се по-високи. Разбира се, и български студенти ще могат да кандидатстват, но ще трябва да си плащат. Ще запазим и евтиния вариант – за по 2-ма студенти в стая в общежития, които ще се ремонтират в „Студентски град“.

Ще има и 3-4 етажа с апартаменти, за да може, когато ни гостуват преподаватели от чужбина, да има къде да ги настаняваме. И ако се развие медицински туризъм, за което ние ще способстваме много, да има къде да се настаняват болните и техните роднини. Има много италианци, които идват да си правят зъбите тук, но защо това да не стане една постоянна ниша, която да внася средства във Факултета по дентална медицина.

Медицинският туризъм е ниша, която не е развита и се чудя защо държавата не прави нищо в тази посока, при положение, че държава като Англия заяви, че България е много изгодна за медицински туризъм. Съотношението между нивото на медицинското обслужване сравнено с цената е много изгодно. В Англия, за да си запишеш прием при някой професор, трябва да чакаш поне 6 месеца. Тук може да стане на другия ден.

Защо въпреки наличието на добри специалисти на световно ниво, в здравеопазването у нас нещата не вървят?

Веригата се къса поради кашата в здравната система. Да сте чували за стратегия в здравеопазването, зад която да застанат всички политически сили и тя да се следва с години?

Реформа в здравеопазването не може да се направи за 1-2 години. Трябва дългосрочна стратегия, зад която да застанат всички сили. Не може един едно да прави, после следващият да отрича направеното от предишното правителство. Така системата боксува. Откакто аз съм ректор, за 6 години са се сменили 9 здравни министри.

Вие сте председател и на Ректорския съвет. Какво трябва да се направи в областта на висшето образование?

Съветът на ректорите, който аз оглавявам, след доста дискусии и дебати се спря на 7-8 точки, които прие единодушно. Направил съм сондажи с лидерите на почти всички политически партии в рамките на 20 дена и последната ми среща ще е на 11.09 с г-н Първанов. Исканията на ректорите в областта на висшето образование са приети много добре от политическите сили.

На базата на тези точки, около които ние се обединяваме, ще се изготви стратегия и така ще се решат някои проблеми във висшето образование. Кошмарът, който преживяхме миналата година, когато нищо не мина през Комисията по образование, не трябва да се повтаря. А законът за платеното обучение мина на второ четене в последния ден, когато г-н Орешарски си подаде оставката. Но мина с подкрепата на БСП, ДПС и ГЕРБ. Значи може.

Чуваха се мнения, че платеното обучение трябва да отпадне. Какво е вашето мнение? Какви още поправки трябва да се направят в нормативната уредба за висшето образование?

Платеното обучение беше въведено временно от ГЕРБ, но се оказа добре работещ механизъм. То ни дава право да получаваме такси за обучение от студентите от ЕС и трябва да остане като постоянно положение. В МОН например много дълго се опитваха да ни внушават, че платеното обучение за студенти от ЕС било незаконно. Питах въпросната високопоставена чиновничка как в останалите държави от Източна Европа, които са членки на ЕС има платено обучение. Как става в Унгария, Полша, Литва, Латвия, Румъния?

Питах и колеги от Румъния на един семинар и не можаха да разберат въпроса ми. Казват ми: „Ами те могат да кандидатстват и да влязат държавна поръчка, но могат и, ако искат, да следват по програма за платено обучение.“ А тук за това платено обучение треперим всяка година да се удължи срокът му с още една.

Надявам се това положение да се въведе като постоянно действащо след 5 октомври. Имам обещание от всички политически сили. Включително и за поправките за франчайза, върху които имаше 18 преработки, но в крайна сметка пак не минаха през Образователната комисия на последния парламент.

Има един закон за публично-частно партньорство, който не действа в абсолютно нито една сфера. Трябва да се даде възможност на университетите да развиват стопанска дейност. Ние не сме конкурентноспособни на западните университети. Там имат възможност да печелят пари. Защо на нас ни се отнема тази възможност?

Знаете ли какви изследвания можем да правим ние? Ще ви дам пример с моята лаборатория. Нали, когато Анджелина Джоли си направи мастектомия, нашумя темата за гените й. После се каза, че това изследване можело да се прави в няколко лаборатории в Европа. Ами ние имаме направени такива изследвания на около 300 жени, само че с научна цел, финансирани по проект.

Това може да се прави рутинно тук, стига държавата да ни даде възможност за стопанска инициатива. Може да се реши с 1-2 поправки.

На какво се дължи липсата на адекватни законови реформи, искани от академичната общност? Некомпетентност? Съобразяване с политически решения на управляващата партия от иначе компетентни специалисти, т.е. нагаждане към конюнктурата?

Предишният председател на комисията се беше вторачил в това да провали друга промяна в закона, която даваше възможност мандатите на ректорите да се определят от Общите събрания, може би по тази причина блокира и всичко останало.

Ако има нещо, което може да изкара ректорите и академичната общност на улицата, това е да се пипне автономията на ВУЗ-овете. Навремето финансовият министър Симеон Дянков пускаше такива идеи, че трябвало да има финансисти да ни управлявали финансите и да има разделение на властите. То съществува и сега, но идеята на министерството беше да има борд, 70% от членовете на който да се назначават от държавата и този борд да избира президент, който да ни управлява финансите. Това значи само едно нещо – премахване на автономията. Това отпадна, защото имаше много остра реакция, но въобще не трябваше да се поставя.

Автономията на университетите е най-голямото постижение в областта на висшето образование от 1989-та година насам. Защото изборът на един ректор става чрез тайно гласуване от страна на Общото събрание  – 400 души. Тези 400 души си избират делегати също с тайно гласуване от катедрите. В академичния съвет, с който управлява ректора, също са мажоритарно избрани. Той не си ги подбира. Всичко при нас е на мажоритарен принцип и механизмът действа безупречно.

Какво означава да се назначи финансист от държавата, който да управлява финансите на университета при положение, че държавата покрива едва 70% от разходите за заплати? Останалото го добавяме ние. Какво ще управлява? Собствените ни приходи? А що се отнася до разделението, то съществува в момента. Аз като ректор заедно с екипа ми от икономист, финансист, юрист се занимавам точно с това – с финансовата част, а тези, които се занимават с учебната част, се наричат зам.-ректор и декани.

Човекът, който управлява финансите с икономически лостове, може да въздейства върху качеството на обучението. Ние това правим. Голяма част от средствата, които нашите преподаватели получават, са за конкретно свършени дейности, а не на калпак. На калпак даваме, когато дойдат празниците – Великден, Коледа, 3-ти март. Четири-пет пъти даваме бонуси. През останалото време средствата се разпределят според изработеното.

Мисля, че висшето образование може да стане първата област, в която да има консенсус между партиите. Много сме близко до постигането му. Ето платеното обучение се въведе от ГЕРБ, но следващото правителство не го премахна.

Binar

от

публикувано на: 11/09/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: