Стан Колев: EDM ще умре скоро, това са глупости

11/09/2014

Срещаме се със Стан Колев малко преди световната премиера на третия му албум “Higher Self”. Най-успелият български DJ ще пуска новите си парчета на 13 септември в клуб Blender в София.

Макар и все още неиздаден, дискът вече атакува класациите – вторият сингъл от него, Troubled в ремикс на Croatia Squad влезе в TOP-10 на Nu Disco чарта на Beatport тази седмица.

Виждаме се със Стан в столично заведение, където идва специално за нас от къщата на родителите си. Тя се намира в гората близо до София и той не я е напускал от две седмици. Там релаксира и се чувства близо до природата. Малко е отнесен, но бързо се усмихва, когато заговаряме за музиката му.

Вижте запис на цялото интервю>>

Стан, в събота ще представиш новия си албум пред българска публика. Какво да очакват феновете ти от него?

Да, той излезе в понеделник, 8 септември в Beatport и iTunes. Но феновете със сигурност са чували някои неща и преди това, защото бях сложил preview.

Това е третият ми студиен албум. Издaва го звукозаписната компания Unreleаsed Digital, Швейцария. Много съм развълнуван. Това ще е световна премиера, ще пускам музиката от албума за първи път тук в България. Пускал съм само отделни песни, но не и целия албум. Не сме го планирали, така се получи.

Албумът всъщност беше готов преди година. След това трябваше да намеря правилния лейбъл, който да го издаде. Много съм щастлив, че излезе сега в понеделник.

Колко парчета има вътре?

Има 15 песни. Този път не е само хаус музика, повечето е чилаут. Връщам се малко към музиката, искам да вкарам мелодия, малко емоция, защото напоследък всичко е бум-бум. Та има 3-4 чилаута и един дръм-енд-бейс, който много ми харесва. Дори с един приятел започнахме един изцяло дръм-енд-бейс проект.

Албумът включва една песен с носителката на “Грами” Калинка Згурова от “Мистерията на българските гласове”. Участва и Поли Хубавенска, с която сме работили преди. Има български народни мотиви, използваме гайди, гъдулка, кавал.

Тоест пак да очакваме типичното за теб българско звучене на някои от парчетата?

Да, има две песни с българско звучене и още три с арабско етно.

В събота ще има ли гост музиканти, музика на живо, както често правиш?

Обикновено правехме лайв, но тази година няма да има, за съжаление, защото всички певици са заети. Някои не са в България, някои са на участия за изборите. За сметка на това ще се включи моята годеница Боряна Костова. Тя ще пуска заедно с мен. Макар че нейният жанр е малко по-различен, в събота ще пуска малко от моя.

Интересуваш ли се от политика?

Не, нито тук, нито в Америка.

Световноизвестен диджей – как се чувстваш от това определение? Не живееш в България от 23 години, а в Маями.

Световноизвестен, защото когато заминах и станах диджей и продуцент, нямаше интернет. Издавал съм музика в компании по света.  Затова е това определение. Но в момента в България има диджеи и продуценти, които са на много високо ниво и сега започват да ги виждат по света пак заради интернет.

Преди време се беше оплакал, че в София клубовете все още не те приемат с отворени обятия. Нещата отдавна се промениха, но по-затворени ли сме в България към успелите ни навън сънародници?

Нямам представа, не знам защо е така. Но според мен добре ме приемат хората – е, не всички. Ставаше дума, че като дойда в София мога да имам участие само в един клуб, не може в два. Клубовете се карат. Но това не е само в България, така е почти по цял свят.

Къде обичаш да пускаш най-много?

Най-много обичам да пускам в България, защото хората най-добре разбират моята музика – в нея има много български мотиви. Макар че, където и да я пуска по света, пак я разбират, но не толкова дълбоко, както тук.

А извън България – в Европа, в Америка?

Обичам да пускам в Ню Йорк. Има един невероятен клуб, в който ходя отвреме-навреме. Казва се “Сиело” – кажи-речи единственият ъндърграунд клуб там. В Чикаго ходя чат-пат. Обикалял съм навсякъде – в Южна Америка, в Бразилия ходя. Но напоследък се отдавам повече на продуцирането. Продуцирам музика за много други артисти.

Защо продуцираш други артисти?

Защото трябва да си плащам сметките.

Казваш, че правиш собствената си музика за удоволствие?

Собствената музика правя за феновете. Пак я продавам, но няма толкова продажби напоследък, откакто започна да се краде в интернет, да свалят музика безплатно.

Какво мислиш за пиратството?

Това е много неприятно нещо, защото да направиш даже една песен отнема много време и много енергия. И да видиш на другия ден, след като е излязла, че я има вече навсякъде по интернет е неприятно. Но живеем в такова общество.

Същото нещо е с филмите. Знаете ли колко много време, колко много труд и енергия отнема да се направи един филм? Повече от музиката. И с един клик го крадеш.

Новият ти албум се казва “Higher Self”. Как го превеждаш на български – моето по-духовно аз, по-високо аз?

Моят истински аз. Занимавам се с йога и с медитация от известно време. Опитвам се да намеря своето високо аз. Затова музиката в този албум е малко по-различна.

Опитвам се да докосна хората по някакъв начин с нея, за да намерят те собственото си високо аз. И да се събудят малко от целия този цирк, в който сме.

От колко време се занимаваш с йога и с медитация? Всеки ден ли медитираш?

Около 5 години. Почти всеки ден, да. Научих се сам. Ходех на уроци по йога в началото – там, където живея в Щатите. Показаха ни малко как да медитираме и после започнах сам.

А в YouTube може да се намери всичко. И за тези, които правят музика – ако не знаете как се прави нещо, в YouTube го има.

За хаус музиката се смята, че е много тясно обвързана с наркотиците. И докато се прави, и когато се слуша.

Не знам, за мен не е така. При правене на музика трябва да си тотално концентриран. Познавам други продуценти, които пушат разни работи и правят музика. И си мислят, че е много хубаво.

Обаче после като пуснат това, което са писали напушени, се оказва, че не е особено добро. За всеки е различно. Специално аз трябва да съм напълно чист, за да правя музика. Наркотици не взимам, не ми влияят продуктивно.

Здравословно ли живееш?

Да, здравословно живея цял живот. Тренирам всеки ден. Аз съм спортист от първи клас. В България съм тренирал плуване три години, после гребане шест. Тренирал съм всеки ден какво ли не – бодибилдинг, джогинг.

Ти си в САЩ от 1991 година. Преди 4 години родителите ти бяха участници в “Биг Брадър Фемили” – семейство Колеви. Тогава те ми казаха, че напуснали България и заради твоето бъдеще. Тренирал си много интензивно бойни спортове, имало ли е опасност по това мутренско време да залитнеш в “бизнес” посока?

Да, 100%. Заминахме двамата с баща ми в Америка за един месец. Той беше треньор по карате и беше ходил вече веднъж в Щатите на обмен и обучение и трябваше да отиде втори път и ме взе със себе си. А по това време през 1991 г. тук се случваха точно такива работи – смяната на всичко комунистическо.

Всички мои приятели станаха такива. И докато бяхме с баща ми в Америка, тук се случваха много лоши неща. Но на него му предложиха работа там.

Но и в Америка ти се е наложило да работиш много.

Свирех на барабани от малък. Но барабаните нямат нищо общо с това да правиш тотално сам музика. Когато излязоха първите лаптопи 93-94-та си купих един лаптоп, някой ми даде някаква детска програма за обработване. Започнах да си играя и ставаха някакви парчета. Давах ги да пускат по клубовете и харесаха на хората. И аз си викам: ааа, ще почна да правя музика. А пък след това си казах: щом мога да правя музика, защо да не съм и диджей!

Бил си барман известно време.

Бях барман 6 години. Маями е туристически град – там освен да си барман, сервитьор, да работиш по хотели, няма какво друго да правиш. Така че съм бил барман, сервитьор, на летището съм работил.

Много неща, не е лесно. В България хората викат: тия там си живеят живота, ние тук се мъчим. Ела да видиш там какво е!

Защо стана диджей, защо не продължи с барабаните?

Защото тогава на диджейте им плащаха по 500-700 долара на вечер, а на барманите по 200. И аз си викам: а, те да ми пускат музиката, а аз да съм барман? Няма, аз ще стана диджей. И започнах.

Тогава имаше само плочи, а те бяха скъпи, по 11-15 долара. Като барман си купувах много плочи. Имах много, но съм ги раздал. Запазил съм си само най-хубавите около стотина.

Как си избираш музиката, която правиш, а и тази, която слушаш?

Аз обичам deep – дълбока музика. Такава музика слушам, такава музика правя. И обичам да слагам етно елементи – истински, не само електронно, както и народни инструменти.

А българските гласове?

Българските гласове започнах с плочите на “Балкантон” от едно време  – от 80 и някоя. Както си правех музика в Щатите и слушах такива неща акапела, само вокали, и си ги слагах в песните. Обаче беше много трудно да ги наглася. След това се запознах с Албена Вескова, Поли Хубавенска, Калинка Згурова и  други. Сега като направя песен и им казвам: това е песента, пейте отгоре, да видим какво ще измислите. Те измислят коя песен да пеят, дават ми, да кажем, три варианта и аз си избирам.

Как според теб се развива клубната култура в Щатите, в Европа, в България?

Европа според мен е по-напред от Щатите, макар че навсякъде вече музиката става комерсиална. Опростява се, в момента EDM (Electronic dance music) е навсякъде по големите клубове в Щатите, даже и в Ибиса, даже и в Европа. Но според мен ще умре в скоро време, защото хората разбират, че това са глупости.

Мислиш, че хората вече искат да търсят истинското си аз?

Да, време е вече. Те затова се опитват да промиват мозъците на хората с тази музика, за да не могат да намерят по-високото си аз. Аз пък обратно – опитвам се да им отворя малко очите.

И успяваш ли?

Според мен да.

Тук в България как е? В едно интервю преди години казваш, че българите се пробуждат, така ли е или пак се изгубиха в тъмното?

Пробуждат се по цял свят хората, не само в България. Това е глобално според мен. Хората започват да задават въпроси, не само да вярват на това, което казват по новините.

Откъде си набавяш информация, не гледаш само телевизия?

Не гледам телевизия изобщо, нямам телевизор вкъщи. Гледам повече алтернативни интернет новини – YouTube, уебсайтове. Не вярвам на новините по телевизията.

Как решаваш какво ще пускаш на парти? Всичко ли си подготвил предварително?

Имам три резервни варианта, ако нещо се случи с апаратурата. Понякога отиваш в клуба и няма плейъри. И викам: как ще пускаме сега? На друго място пък друго липсва и така. А музиката, която пускам, не я правя предварително. Не знам точно какво ще се случи. Например слагам си две-три папки с по сто парчета и вече гледам хората. Води ме емоцията на хората.

Един диджей трябва да наблюдава публиката. Ти не  можеш да пускаш, каквото ти си искаш, и ако не им харесва, да продължаваш. Но има много диджеи, които го правят. Те си пускат за тях, не гледат хората. А ти си там именно за хората, не за себе си. Сам у вас може да си я пускаш така.

В събота по принцип искам да има повече парчета от моя албум, затова е това парти. Но между тях ще пусна други песни и ще видя как ще тръгне.

Много диджеи ли пускат твоите парчета?

Има много диджеи, които ги пускат, но има и много, които изобщо не ги харесват. Повечето диджеи в момента са клубни и искат по-хард тракове, а моите са малко по-мелодични.

Но например в Южна Америка и Индия много пускат мои неща. Все още не са им промили мозъците.

В каква посока ще развиваш музиката си, имаш ли някакъв план, или нещата се случват емоционално? Освен това много продуцираш.

Да, продуцирам много за други артисти и със други артисти. Продуцирам музика за филми и телевизионни шоута. Успявам лека-полека. Там са парите, както и в киното и в рекламите. А и това е много по-малко работа. Трудно е да влезеш там, но когато го направиш, вече те знаят хората. Това се опитвам да правя сега.

Работя с няколко компании и продуценти от Ню Йорк. Опитваме се да правим музика за филми и най-вече телевизионни шоута. Освен това продължавам да правя и моята музика.

Българските диджеи като че ли са малко по-затворени и трудно стават известни по света, малко по-капсулирани са. Липсва ли им нещо?

Нищо не им липсва, просто трябва да работят по-усилено, да бъдат по-упорити. Няма значение дали не им взимат песните в звукозаписните компании. Като не ти вземат една песен, направи втора, трета. Аз преди да издам в Global Underground, една от най-големите компании, съм им пращал поне 100 парчета, за които казват – не, не става.

И накрая взеха два трака. Упорит съм.

Важно ли е да бъдеш в престижна класация? Имаш реален шанс да влезеш в Топ-100 на най-добрите диджеи в сета на списанието DJ Mag.

Да, аз досега бях на 320 място. Макар че мен самия не ме интересуват много тези неща, но моят мениджмънт иска да ме вкара там. За бизнеса е добре.

Аз съм много благодарен, че хората ме подкрепят. Но мястото в тази класация не е гаранция, че ти си много добър диджей. Всичко е маркетинг.

На какво учиш деветгодишната си дъщеря?

Уча дъщеря си да бъде щастлива. Като стане голяма, искам да е щастлива. Питам я: каква ще станеш като пораснеш? И тя ми отговаря: щастлива! Нищо друго не ти трябва.

Как се става щастлив?

Тя е много лъчезарно дете. Трябва просто да се отнасяш с любов към всичко, да се държиш с другите така, както искаш те да се държат с теб. Тя медитира с мен. Още от четиригодишна. Играем йога заедно. Малките деца са много по-отворени от нас.

Какво не знаем за теб, какво обичаш да правиш, освен професията си?

Освен професията си, обичам да спортувам, ставам рано, играя тенис, обичам да ходя на плажа в Маями. Да прекарвам време с дъщеря си, с моята годеница Боряна.

Binar

от

публикувано на: 11/09/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: