Отбелязваме празниците на бащите с няколко дуенде парчета

18/05/2013

Празникът на бащата се отбелязва било на деня на Св. Йосиф, било в третата неделя на юни. Но появилите се малко по-рано (за Франция) или малко по-късно (за Испания) албуми на Боби Макферин и Чучо Валдес не само по тази причина могат да бъдат добър подарък. В техните „реколта 2013” по един или друг начин става дума за почит към бащата, под чието благотворно музикално влияние израстват тези своеобразни икони на своето време.

 

 

Боби е син на първия чернокож солист на Метрополитън, за бащата на Чучо наскоро ни се наложи да пишем небесно слово. При срещата ни дни по-късно в София той бе достатъчно дискретен да не ми сподели, че дори не е бил поканен да присъства на погребението му в Швеция, и само ми повтаряше как новият му албум Border free няма как да не ми хареса много.

 

 

В него той посвещава действително най-запомнящите се парчета на баба си (онази, която разказва историята на пианото от камъчета на татко Бебо) Каридад Амаро и на баща си, Бебо. В целостта си албумът е с една идея повече “бъбрив”, отколкото би ми се искало. Следването на всяка цена на концепцията за взаимодействието между коренното индианско население и останалите „привнесени” музики на родния му остров е на моменти затормозяващо. Но авторът е в пълното си право да ни води където си реши и най-малкото можем да бъдем негови съдници. Което, разбира се, не значи да се лишим доброволно от възможността да споделим личното си виждане доколко за нас траекторията на големите творци съответства на желанието ни за непрестанен възход.

Подобно, за съжаление, е и мнението ми за последната творба на Боби Макферин – не само заради предоминиращия стил „американа” (каквото и да значи това, включително и кънти звучността в няколко композиции). Идеята на Боби е за своеобразна почит към баща му, изпълняващ в традиционен стил в края на 50-те години на миналия век няколко от спиричуалите, формиращи гръбнака на албума с игрословното име Spirityouall. Joshua, Glory и Swing low са най-свободни като аранжимент и интерпретация. Присъствието на иначе интересната контрабасистка и вокалистка Есперанса Спалдинг на моменти минава в easy listening, но да не забравяме, че публиката в Америка има малко по-различни вкусове, и отдадеността ù към родния принос към световната култура на миналия век е извън всякакво съмнение.

Въпреки бемолите, няколко достатъчно „дуенде” парчета от тези два албума вече влизат в редовна ротация в стрийма, като с тях вече е премината критичната обща бройка от 10 000. Казвам „критична”, тъй като разнообразието е двойно по-голямо отпреди година, когато започнахме. Благодаря на всички – бих искал траекторията на Дуенде да се доближава до тази на големите творци – наши духовни бащи, от които сме вдъхновени. Border free. И Spirityouall.

Людмил Фотев

от

публикувано на: 18/05/2013

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: