25 причини да разлюбите ABBA и 3 да се влюбите отново в тях

18/07/2018

Share

×

40 години след началото на световната слава за АВВА търговците на музика подаряват двоен делукс албум с концерта на шведската четворка от “Уембли арена”, Лондон. Концертът е само 5 години след успеха им на Евровизия и две след появата на филма-концерт с турнето им в САЩ, великодушно прожектиран и в България.

 

 

25 са композициите в тази първа по рода си аудио хроника “АВВА на живо” и за съжаление това са 25 причини и вие да се наредите сред съмняващите се в преходността на “явлението след Бийтълс”.

Уж песните са си същите, с които като тийнейджъри сте сваляли или са ви сваляли, но…

 

 

Началната инструментална пиеса е на шведския романтичен композитор от началото на миналия век Оскар Линдберг. Тя създава измамното усещане за богати оркестрации, което, уви, е разбито с последващата диско-резачка “Voulez-Vous”. Това е и моментът, в който си давате сметка, че всъщност АВВА са преди всичко студиен проект с много наслагвания и отлично смесване.

 

 

Продължението е в не по-малко ускорено темпо, олекотени китарни рифове и редки кийборд замазваници с отчайващо бледи бленди на иначе изящно изглеждащите дами. Двете поредни заглавия “As Good As New” и “Knowing Me, Knowing You” могат да бъдат приети и като ирония на съдбата, на годините, на лековерието, с което сме се оставяли визията от умело заснетия им филм да ни скрие немощта на живата изява. Особени са и опитите за хумористична импровизация с текста на “Money, Money, Money” и точно закованото й място пред “I Have A Dream” (обратната подредба също е точна) с трогателното многоцветно детско хорче, познато ни от ТВ клипа.

Ако все пак имате търпение и мазохизъм да продължите с демистифицирането на едновремешните си любимци, търсете до второ пришествие и рок в “Rock Me”, и дуенде във “Fernando” и “Chiquitita”, да не говорим за Eagle, блъскащ се в мрежите на волиерата на фен-зоопарка. Усещането е по-скоро за досада и за желание и това шоу да бъде претупано колкото може по-бързо.

Не можем да не признаем, че композиторските умения на Бьорн и Бени далеч надминават (особено в “Intermezzo No 1”) преследващата го по петите амбиция на Агнета и еднократно изпълнената само на “Уембли” и никога неизлизала (и с основание) досега нейна авторска песен “I’m Still Alivе”.

Ако все още някой съжалява, че не е гледал АВВА на живо, едноизмерността на опитите за сола в “SOS” с лекота е била задминавана от всеки средностатистически нашенски оркестър без име в ресторант “Почивка”.

Понякога и прекалената лакомия пресяда – особено в комбинация с леки бели вина с претенции за дълго остаряване. И тогава вместо да си тананикате “Thank You For The Music”, усещате “Hole In Your Soul”. Или както удачно са противопоставени във финалната права, и тогавашната “Dancing Queen” е разгромена на своето “Waterloo”, лишено дори от смуут-сакса в края на хоруса.

 

Спестете си кинтите и времето, останете с добрия си стар спомен за недостижимите шведи, вместо да влизате в тъжния виц, че май филмът не бил сексуален…

Никога няма да чуете нищо от този албум в стрийм Дуенде на Радио Бинар!

 

 

Саундтракът към Мамма миа 2 може да добави още 14-15 причини към горните 25. Обаче… Бени седна отново на пианото (“Помня всяка нота”). Шер и най-вече Мерил Стрийп заявиха “носим АВВА в ДНК-то си” и версиите им на “Fernando” и финалната “The Day Before You Came” вече с право са в ротация. Заедно със съвместните им с Анди Гарсия “My Love, My Life” и леко дискусионната олстарс “Super Trouper”. Затова предпочитам причините да се влюбим отново в АВВА да са само три. Но какви!

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 18/07/2018

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: