Раят на “мъжките играчки” край Босфора

05/11/2014

Austin 1936

Вечно туптящият Истанбул винаги може да предложи още една изненада. Дори след като дъхът е спирал десетки пъти пред пищността на вековете величествена история, остава поне едно място, което отново събужда блясъка в очите и развихря танца на сивите клетки.
Музеят на мъжките играчки, или Музеят на Рахми Коч, както се нарича официално, е пристан, в който спокойствието е последното нещо, за което може да помисли човек.

Harley Davidson 1992

Коли отпреди век, яхти, самолети, мотори Harley Davidson,

първите велосипеди, парна машина,

установка за производство на зехтин, подводница в цял ръст – за час-два историята дефилира за пореден път в този изумителен град, но по съвършено различен начин.
Ще познаете музея по покривите, тип шатри. Виждат се от моста Халич – най-северния над Златния рог. Удивителната колекция от техника и комуникации се намира в квартал “Хаскьой”, а на другия бряг на Златния рог, малко по на юг, е желязната църква „Св. Стефан“.

milint-TCG-Ulucalireis-S338-submarine-istanbulKocMuseum

Ще го познаете и по огромната черна подводница, която се издига на пристан над водата. 93-метровата красавица с водоизместимост 2400 тона, произведена през 1944 г. в САЩ, е участвала във Втората световна война срещу японците. През 1971 г. я получават турските военноморски сили, на които тя служи под името TCG Uluçalireis 30 години, преди да бъде закотвена завинаги в музея на Коч през 2001 г.

Вътре в нея е малко тъмно, но се виждат много циферблати и лостове за управление – нещо съвършено непознато днес, двуетажните легла на екипажа, трапезария и кухня, машинното отделение.

Точно до подводницата е корабът Fenerbahçe,

построен през 1952 г. в Шотландия. Двата му дизелови двигателя по 1500 конски сили и двете му витла осигуряват скорост от 18 мили в час. За последен път елегантният великобританец е плавал през декември 2008 година.

1-i pytnicheski terminal na letishte Ataturk s DC-3 otgore

Но далеч преди водата, музеят посреща със зрелищно „Добре дошъл“. Самолет DC-3, кацнал на покрива на къщурка, която е копие на първия пътнически терминал на днешното летище „Ататюрк“, построено през 1926 г. Терминалът на Air France днес подслонява носталгична печатница. А в кабината на 71-годишния DC-3 отгоре може да се преживее автентично излитане, летене, кацане с всички съпътстващи звукови ефекти. Усещането е, че сякаш машината наистина се движи.

Самолетът е дарен на музея от Недим Сюлиак, собственик на малка компания за самолетни части в САЩ. Неговата Tencom Corporation бе замесена в скандал с незаконна продажба на самолетни части на Либия през 1981 г. Но това е друга история.

Няколко хиляди са експонатите в музея и не малко от тях са дарени. Експонати не е точната дума, защото много от тях са живи, работят и могат да се пипнат с ръка.

Рахми Коч – един от най-влиятелните бизнесмени в Турция на миналия век, събира мъжките играчки под един покрив през 1994 година. Първоначално изложението е само в Lengerhane – леярна от времето на Отоманската империя, съградена през XII век. Разрушена е от пожар през 1984 г. и 7 години по-късно е закупена от фондацията за музеи и културно наследство на фамилията Коч. Реставрацията я превръща в място, на което възклицанията са най-естественото нещо. Когато става тясна, Коч купува съседната корабостроителница и още земя, за да създаде вътре и на открито един неимоверно богат свят на техника, транспорт и комуникации. Това е първият такъв голям музей в Турция.

turkey 172

Рахми, роден през 1930 г. и завършил университета „Джон Хопкинс“ в САЩ, се запалва по идеята, след като вижда музея “Хенри Форд” в Мичиган. Той има щастието да е син на Вехби Коч, основал семейния Koç Holding през 1926 г. От малка фирма за строителни материали и железария в Анкара тя се превръща в „третия сектор” в икономиката. Турция, казват, има частен сектор, обществен сектор и Koç Holding.

turkey 200

Могъщият конгломерат е във всеки дом в Турция –

произвежда всичко и търгува с всичко – от хранителни стоки през бяла и черна техника до автомобили и компютри. Има бензиностанции и газостанции, електроцентрала, банки, застрахователно дружество, хотели, интернет портали. Училище, университет и още един музей. Притежава смесени предприятия с американските гиганти Ford и General Electric, германския Siemens, италианския Fiat. През 60-те години на XX век фирмата му Arçelik произвежда и пуска на пазара първата турска перална машина, първия хладилник, първия бойлер. Нейни са небезизвестните печки и телевизори Beko. Otosan пък през 1966 г. прави първия турски лек автомобил Anadol, версия на Ford Cortina.

Anadol 1967

Един червен Anadol от 1967 г., естествено, блести в колекцията край Златния рог. Черен Ford Т от 1908 и Ford такси от 1922, златно-червен Austin от 1936 с червени джанти, черен Plymouth от 1938 г., Buick от 1933, Chevrolet от 1935 г. са някои от най-атрактивните показани модели. В колекцията от десетки, може би и стотици автомобили, има и Trabant, достолепно изглеждащ парен валяк от Англия на XIX век, а особени овации събира германската амфибия Amphicar от 1958 г. Сред ексквизитните експонати е и султански каик с три двойки гребла.

Sultan kaik

Ако някой иска да види как работи бойлерът, електрическият радиатор или съдомиялната машина, не е нужно да ги разглобява. Тук те са като гледани през рентген – вътрешността им е скрита само зад едно стъкло и с натискане на копче водата и токът започват да „текат“, боядисани в червено и синьо.

mac

Носталгичният компютърджия

ще види Apple от 1980 г., 

риболовецът ще се зарадва на вида на ребрата на лодката и после на завършения й вид, военният – на американския каяк на спецсилите от 1941 г., взел участие във Втората световна война. А дъскорезницата започва да работи сама, когато някой я удостои с внимание, и без натискане на копче – тук задвижваща е фотоклетката.
За любителите на готварското изкуство сигурно ще е интересно как се прави зехтин (с парен двигател): загрява се бойлер, произведената от него пара задвижва парен двигател, който от своя страна дава старт на хидравлична помпа и мелница. Маслините се пускат в мелницата, за да бъдат раздробени. Излизат оттам в чували и се поставят в преса, която ги изстисква с помощта на помпата. Полученият зехтин се налива в големи стъклени съдове, след това се бутилира и продава. А изстисканите и пресовани маслини се употребяват

като гориво за бойлера

при следващата процедура.

Fabrika za zehtin

Зад малки витрини погледа събират хиляди миниатюри и играчки – колички, къщички за кукли, обувки, сервизи за кафе и чай, мотори. Истинско изящество са бебешки колички и автомобилчета с педали, които децата са карали преди повече от 100 години.
Децата могат да прекарат часове на това място. Топки, дървени кубчета и пирамидки ги вкарват за секунди в математиката, планетариум с 40 места ги отвежда в необятния свят на Космоса и звездите, а накрая, за десерт,

се возят на истински старовремски влак

с истински билети от картон, продупчени от кондуктора.

vlakyt za razhodka

Когато обиколката през вековете техника приключи, на разположение за отдих и гастрономическа наслада са Barbarossa Pub, мебелиран с антики от личната колекция на Рахми Коч, Café du Levant, където сервират изискана френска кухня, и Halat Restaurant със средиземноморските си специалитети.

Музеят на Коч може да бъде дом и за корпоративни събития, сватби и партита. Erdogan Gönül Gallery – най-голямата зала, събира 650 седящи и 900 прави гости, конферентната зала е за 120 души, а терасите на брега на Златния рог са прекрасно място за коктейл или парти през очарователните летни месеци.

turkey 179

Цени:

Вход за възрастни – 12,5 турски лири
Вход за ученици – 10 турски лири
Вход за деца под 6 г. – безплатен
Вход за подводницата – 7 турски лири за възрастен, 5 за ученик
Вход за планетариума – 2 турски лири
Музеят е затворен в понеделник

Binar

от

публикувано на: 05/11/2014

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: