Вторият брак и ревността на децата

10/11/2014

br

Гръмотевичните обяснения с половинката са отшумели. Сълзи, скандали, молби, злоба, примирение… Всичко вече е ясно, бракът е приключил и “третият”, който всъщност е бил само детонаторът, съборил отдавна кухата постройка, е на път да заеме жадуваното от вас и от него място в живота ви. Но ако си мислите, че най-тежкото е отминало, грешите драматично. То тепърва предстои. Защото още трябва да минете през ада на омразата в очите на собственото си дете. Много разводи се разминават именно защото родителят, открил вече другата си, може би по-истинска любов, няма сили да понесе болката на детето от

рухването на семейната илюзия.

И предпочита да я крепи с преструвки и измами, с вечно кисело настроение у дома, с бягащи погледи – само и само да не се изправя пред необходимостта да обяснява на най-чувствителния и беззащитен участник в катаклизма на големите, че в живота има и такива обрати…

Който все пак се е престрашил – да се зареди със здрави нерви и волско търпение. Защото всичко ще е кошмарно трудно. Разбира се, много зависи от възрастта на детето. Ако е малко, поне в предучилищна възраст, тогава и обясненията може да са по-елементарни, а и самото хлапе по-лесно се адаптира към промените, възприема ги по-естествено. Но ако навлиза или е напреднало в пубертета, нещата стават съвсем драматични.

Дори и да е от разтропаните тийнейджъри, които покрай телевизионните сериали са свикнали да приемат като нещо обичайно и изневерите, и разводите, и повторните бракове, хлапето направо пред очите ви

истерясва от появата на новия човек вкъщи

Раздразнено, то се заяжда, държи се грубо, прави всичко на инат. Не е задължително дори това да е реакция на подсъзнателна защита към другия, пренебрегнатия в неговите очи родител. По-скоро е чиста ревност към “изневерилия”. По-себична и безпощадна, отколкото при големите. Детето е бясно не толкова заради това, че сте зарязали собствения му баща (или майка – според случая), а за това, че след зарязването не то – чедото – е излязло на най-преден план в живота ви, а сте намъкнали вътре някакъв досаден пришълец.

Има го и Едиповият комплекс.

Някои деца дори чувстват облекчение при развод на родителите си, защото така напълно обсебват онзи, който им е останал. Превръщат се в малки, но всесилни деспотчета, доминират изцяло в живота му и се наслаждават да са център на вниманието му. Новият брак вкупом с неизбежната поява на пастрок или мащеха е направо ад за такива отрочета. И те инстинктивно превръщат в своя основна цел тровенето на живота най-вече на отказалия да бъде обсебен от тях родител.

В такива случаи често е налице дори парадоксът новият човек в семейството да се окаже повече в състояние да установи контакт с детето, отколкото “изневерилата” му майка или баща. Стресираното хлапе всъщност е с много точни сензори, то усеща, че

истинската причина да е изтласкано в периферията

не е толкова “пришълецът”, колкото родният му родител, потърсил уют за душата си заедно с друг възрастен човек, отказал да я подчини единствено на грижата за отглеждане на вече създаденото потомство. Лесен изход няма. Най-добре е, ако всички възрастни играчи в житейския вариант на сапунката се окажат достатъчно мъдри, за да решават проблемите си без скандали, без драматизиране и с достатъчно търпение, такт и уважение към най-младия участник. Висшият пилотаж е да се намери начин да се убеди детето, че новата ситуация с нищо не засенчва непристъпното му място в сърцето както на единия (останалия), така и на другия (прогонения) родител. И че в крайна сметка може и да спечели, защото се сдобива чак и с трети родител. Само да не се прехвърли границата с центъра на вниманието – че ако деспотчето реши да тероризира и тримата, тогава вече спасение няма…

Binar

от

публикувано на: 10/11/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: