За инсталацията, пърформанса и арта, без които можеше да минем

02/12/2014

Rabbit-Shit-Rabbit;Roth

Чета, че някакви хора подредили портокали като пирамида и ги изложили в музей, и си спомням как ме евакуираха поради сигнал за бедствие от галерията за интернационално модерно и съвременно изкуство „Tate Modern” в Лондон. Първоначално не разбрах какво се случва и си помислих, че това е някакъв пърформанс, в който сега ще участваме. Аларми, аварийни изходи, потоци от хора. Интерактивно.

Неслучайно цял свят повярва на фалшивата новина за американската художничка Лана Нюстром, в която се твърдеше, че тя е изложила и продала невидимото си изкуство в нюйоркската галерия „Шулберг“. Явно това изобщо не звучи толкова невероятно на фона на всичко, което се случва в изкуството днес.

Човек вече трудно може да отиде на работа или да посети санитарния възел в собствения си дом без притеснението, че наоколо дебне някакво непонятно дълбоко изкуство, което ще го узурпира рязко на принципа на флашмоба, заварвайки го неподготвен.

Ако нямате пари да си обзаведете апартамента, защото не сте долен консуматор, а алтернативна личност,  може да кажете, че сте поддръжник на минималистичния дизайн, изчистените форми и неусвоените пространства, в които движението задава линията на случването във вашето битие тук и сега. Или някакъв подобен булшит. Невидими мебели? О, да!

Като отворя фейсбук напоследък, всеки втори е артист. Едновременно с това е много трудно да разбере човек с какво точно се занимава артистът в момента. Фотограф ли е, танцьор ли, актьор ли, какво е. Някак си едно време повечето хора на изкуството са си имали ниша и са си действали. Кирчо е бил скулптор, Генчо е бил поет и т.н. Но нека не вкарваме изкуството в рамки… Пази боже!

Преди време интервюирах един хореограф и действащ контемпорари танцьор, който, освен че имаше симпатично масивно коремче, изпуши 5 цигари и едва качи стълбите до студиото. Може би не ми прави чест, че съм забелязала точно това, а не дълбочината на сценичните изяви, които обсъдихме, но, наистина… Е т’ва е да не си поставяш рамки и ограничения.

Марина Абрамович, бог на пърформанса във всичките му форми, космполит и сръбкиня от Белград (за възторг на средния български хипстър) е милионер, който обикаля света и показва на хората своето изкуство. То се изразява в различни творчески акции и начинания като това да седи и мълчи на стол, докато хора от публиката се изреждат и я гледат за минута в очите.

В един свой филм пък тя разказва за сексуалните практики и обичаи на Балканите, откъдето научаваме, че е съвсем традиционно да си сложиш риба във вагината и след това да я дадеш на мъжа си за вечеря за по-голямо семейно щастие. Как ли баба не ми е разказвала за този обичай? Странно.

За мнозина, сред които и поп икони като Лейди Гага, Марина е обект на възхищение и адмирации. Нормално. Все пак да изкарваш толкова много пари от подобен тип дейност, която в крайна сметка не е незаконна, е достойно за уважение в консуматорския свят, в който съществуваме. Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава.

Просто на съвременния, объркан от всевъзможна информация човек, може да му се пробута абсолютно всичко. От поредния модел смартфон с не знам си какво покритие, през всякакви храни и ненужни вещи, до изкуство.

Когато няма герои и ценности, стойност може да има и най-голямата безсмислица. Защото критерий няма. Няма отправна точка. То австрийка ли не плете пуловери от междукрачието си, швейцарка ли не рисува платна със своето…

Съжалявам, но изглежда, че когато си некадърен и неталантлив, винаги можеш да станеш „артист“ на общо основание и никой нищо не може да ти каже. За лекар, инженер и дори продавач-консултант има някакви критерии. За артист –  не. Нищо чудно, че куцо, кьораво и сакато се юрка да твори и да създава.

Разликата обаче е, че на Запад и изобщо по света това си е индустрия и си е поп. И е комерс. Хората са си намерили начин да печелят и си действат.  Хиляди неориентирани им се връзват – и така…

А тук положението се изчерпва с проявата на някаква криворазбрана хипстърия от страна на бедни хора в центъра на София и Пловдив, които вярват в магията на ъндърграунда, понеже знаят, че така или иначе никога няма да изплуват по никакъв начин на бял свят с нищо. Тъй като самите те не харесват това, което правят: рисунки по повръщано в салфетка.

Binar

от

публикувано на: 02/12/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: