Всички затвори за животни трябва да се закрият!

10/12/2014

pm-berliner-zoo

Агенция “Фокус” припомня следната справка за избягали животни от зоопаркове:

1993 – Избягала лъвица от плевенския зоопарк

2007 – Две избягали мечки от благоевградския зоопарк. Избягал чакал от софийския зоопарк.

2009 – Опит за бягство на мечка от ловешкия зоопарк.

2011 – Три пъти бяга мечка от зоопарка в Айтос. Избягал енот от кюстендилския зоопарк.

2013 – Избягало кенгуру от частен зоопарк в пловдивския квартал „Коматево”.

2014 – Избягал ягуар от ловешкия зоопарк. Застрелян.

Това е една кратка и неизчерпателна статистика за бягствата на животни от българските зоопаркове.

И да изясним тезата от самото начало – такива затворени пространства за животни не трябва съществуват!

Във времето, в което живеем, в достъпния информационен поток и с възможността за пътувания, клетките с животни не са вариант за опознаване на дивата природа. Просто не е хуманно да ги подлагаме на такова мъчение. Животните имат права, има и закони за защитата им и съответно ефективни присъди за нарушителите.  Защо тогава да им се ограничава свободата?

Ето че и любимецът на медиите излезе от своята клетка.  В неделния ден – нахранен и в добро настроение – амурският тигър Мърдок се измъкна от своята клетка и се поразходи сред 20-тина посетители. Той се е възползвал от невниманието на един от служителите и е минал през незаключената вратичка.

Слава Богу, никой не е пострадал, включително и майката с двете деца, прекарали сами около 15 минути в компанията на Мърдок.

Ами ако бяха пострадали? Майката? Децата?!? Самият тигър, когото някой в паниката си можеше да застреля, както сториха това с ягуара Алонсо в Ловеч?

Няма отговор, затова да зададем друг въпрос. Защо тигърът Мърдок е пожелал да се поразходи?

Ако сте ходили по зоопаркове, сигурно сте забелязали движението на дивите котки в клетките. Напред-назад. Едно нервно обхождане на територия, която се е свила до няколко квадратни метра. Непоносимо за хищник. Сигурно сте забелязали също и въртенето на главите на мечките, нервните тикове, които развиват бозайниците. Депресията и летаргията им.

А и изпълнението на българските зоопаркове – изцяло решено в бетон, някак си в 21 век е доста далеч от добрите примери. Погледнете как изглежда зоопаркът в Берлин.

Затова животните в един момент, когато имат дори и най-малък шанс, решават да се поразходят. Защото им липсва природата. Свободата. Само да се поразходят – защото, ако тигърът е бил гладен или агресивен, щеше да нападне и да убие попадналата на пътя му майка с децата.

Най-доброто, което им се случва, е да ги упоят, най-лошото е да ги убият след подобни действия.

Вярно е, че за някои видове животни подобен род места са по-благоприятни – осигурена храна и сигурност. Но за повечето бозайници – и не само – животът зад решетки и в плен е, меко казано, непоносим. За тях това е мъчение. Доживот.

Имаме закон, според който за за убийство и измъчване на някои видове животни можеш да влезеш ефективно в затвора. И имаме жестоки затвори за същите тези животни, в които садистично се наслаждаваме как те се измъчват.

Кому е нужно това?

Binar

от

публикувано на: 10/12/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: