Методи от No More Many More: Има 1000 причини да сме по-щастливи, по-добри и по-доволни

10/12/2014

Методи Кръстев е приятно намръщен човек. Как така ли? Ами, ей така – от онези, които виждаш, че са справедливо недоволни, че имат какво да кажат, срещу какво да се опълчат и защо да го направят. Все немодерни работи, иначе казано. Грее и е от хората с мъжество, от творците с позиция. Личи си още по погледа. А след това и по музиката. Или пък обратното. И тук няма нищо негативно, нищо хейтърско и нищо лошо. Напротив.

С известния още като като Методи от “Skre4” фронтмен на No More Many More, които само за година успяха заслужено да изградят име и да създадат смисъл, разменихме няколко думи за важните послания, хубавите концерти, гражданската позиция, Everlast, доброто, злото, Плевен и нещата, които се случват „по един или друг начин“.

Има ясни политически моменти в текста на новата ви песен „По един или друг начин.“ Гласуваш ли? Защо?

Не започвам писането на текст с мисълта „ей сега ще напиша политически, социален или лиричен текст“. Противното би значело поставяне на предварително изградени рамки и бариери. По-скоро става дума за процес, при който просто изразявам себе си. В конкретния случай не мисля, че мога да нарека този текст политически. Предполагам, под политически елементи имате предвид „Г-н президент“, „Г-н премиер“ и т.н.

Не става въпрос за конкретни лица, а за това, че разривът между седящите на Олимп носители на огромна и силно концентрирана власт, от една страна и хората, от друга, се задълбочава все повече. За това как се стига до властимането и до какво води то. 

no more1

Макар ситуацията у нас да изглежда тежка и тревожна, истината е, че се случват необходими и оздравителни процеси – изключително важно е, че напоследък се говори за този разрив, че той се осветява, че се опитваме да осъзнаем и осмислим съществуването му. Без по-задълбочен и сериозен диалог между институциите и нас няма как да има дългосрочни и дълготрайни промени. А това зависи и от самите нас. Да търсим досег с другия (бил той и обезличена и обезчовечена институция) – да му сложим лице, да говорим, търсим, да пеем за това, да рисуваме за това и т.н.

В този ред на мисли – да, гласувам. Защо да не се възползвам от един вече съществуващ инструмент, даден на гражданите. Когато аз и още 1 милион човека си кажат, че няма смисъл и това не води до промяна, тогава това наистина няма да има смисъл и да води до промяна.

Спечелихте първо място на фестивала „Силата на рока“ тази година. Как оценяваш опита от подобни събития и как те се отразяват на тази музикална сцена у нас?

Подобен род фестивали се случват толкова рядко, че няма как това да се отрази в значителна степен на нашата музикална сцена.

no more56

Нямаше никакъв интерес от страна на медиите. Изглежда предпочитат да отделят внимание на кича и халтурата, отколкото да отразят как, какво и защо се е случило на музикално  събитие, в което са участвали 32 групи от цялата страна.

Браво на Васко Громков и Милена Славова! Фестът беше организиран супер, имаше голяма сцена с готин звук и осветление.

До каква степен за живота на човек е отговорна държавата и до каква – самият той?

Не знам дали сме исторически обременени или го носим в себе си, но не смятате ли, че непрекъснато обвиняваме другия за собствената си неспособност и невъзможност да изразим себе си, да се застъпим за себе си? Непрекъснато изпадаме в някакво оправдателно говорене – “абе, по принцип свирим по-яко, ама тая вечер звукът беше голям шит”.

Отговорни сме заедно. Малките, ежедневни усилия за нас, за нашата общност, за нашия квартал са тези, които градят и държавата. Виновна ли е държавата, че си хвърляме боклуците през прозорците и колите? Крайно време е да осъзнаем, че „моето“ не започва от прага на жилището ми, от вратата на колата ми. Взаимосвързани сме.

Каква е цената на това, което правите?

В "Terminal 1" na 23-ти ноември, когато свирят на една сцена с Everlast.
В “Terminal 1” нa 23-ти ноември, когато свирят на една сцена с Everlast.

Мисля, че повече съм получил, отколкото дал. Почти всичко хубаво, което ми се е случило, е свързано по някакъв начин с музиката, имам възможност да работя с хора, които уважавам и обичам.

Разбрах, че ако не се интересуваш от резултата, тогава можеш да постигнеш всичко.

Как се случи така, че подгрявахте Everlast в клуб “Terminal 1” на 23-ти ноември?

Прочетох на страницата на “Z-ROCK” за самия концерт и писах на Мартин Михайлов, който е организатор на концерта, и който според мен е направил повече за българската музиката от всички така наречени музикални продуценти, взети заедно.

По-късно ми поискаха линк към наши песни и изпратиха писмо, в което имаше изисквания, свързани с това, че концертът трябваше да е напълно акустичен и т.н.

Как мина?

“Терминал 1” е уникален клуб с чудесно озвучаване и осветление, тон операторите са знаещи и можещи, публиката беше страхотна. Беше истинско удоволствие да свирим там.

Звукът ще бъде обработен в Студио „Балканджи” от Кирил Янев. Благодарности на Симо и Андрей от Студио „Балканджи”. Толкова много хора ни помогнаха и продължават да го правят, че нямам думи вече, просто знам, че всичко ще е наред по един или друг начин.

Всички, които ви слушат, виждат социалното, бунта и, бих казала, морала в музиката ви. Глупаво ли е да си морален в днешни дни?

no more 7

Как беше – нека този, който никога не е съгрешавал, хвърли първия камък. Всички го размахват този морал напоследък. Морал, етика, принципи… За тези неща не се говори, те се прилагат. И както отбелязах по-горе – всекидневно, особено в решенията за „малките“ неща. Кратък отговор – не, не е глупаво. Необходимо е, но без това да става повод за гордост и да се превръща във фанатичен морализъм.

Струва ми се, че в тавите ни със Skre4 имаше повече социално и повече бунт. С No More Many More фокусът отива навътре, към нас самите (защото промяната започва оттам). Никоя революция не е довела до друго, освен кръв и подмяната на една система с друга. Затова, мисля, бунтът трябва да е по-скоро бунт за осъзнато и будно съществуване, а това става чрез просвещение и образоване.

Има ли универсално добро и универсално зло?

Има ли универсално щастие и нещастие? Красотата винаги е била в очите на гледащия. Няма нужда да търсим под вола теле и не вярвам, че всяко зло е за добро. Понякога просто трябва да приемем нещата такива, каквито са. Винаги можем да си намерим 100 причини да сме недоволни, нещастни и ощетени, но има 1000 причини да сме по-щастливи, по-добри и по-доволни и всеки сам избира кое е по-важно за него.

Разкажи повече за парчето, за видеото и за това как се случи то.

На снимачната площадка на "По един или друг начин".
На снимачната площадка на “По един или друг начин”.

Проектът No More Many More е на една година и още в началото знаех, че за да вървим напред, първо трябва да си свършим работата в репетиционната и студиото както трябва. Песента „По един или друг начин” е четвъртият сингъл, който пускаме. Това е четвъртата ни по ред песен, която влиза в топ 10 на „Каменица рок 40” по Z-ROCK и трета песен, на която успяхме да заснемем видео.

Крайният резултат се дължи на работата на много хора и доста часове прекарани в студиото. С режисьора Камен Коларов се познаваме от известно време и първоначално идеята ни беше да заснемем видео на песента „Двете ни страни”, но така и не успяхме да намерим пари за този проект и в крайна сметка решихме да заснемем  видео на последната ни песен .

Нямахме претенции за нищо, просто искахме да пуснем нещо преди концерта ни с Everlast. Музиката и текстът на песента сами по себе си казват достатъчно и мислехме, че няма нужда от чак толкова лъскав клип, просто искахме да се представим такива, каквито сме.

Заснехме видеото за около три часа в Студио „Балканджи” с почти никакъв бюджет, но въпреки това мисля, че успяхме да представим музиката си и това което сме по най-добрия начин. Една от най-важните предпоставки за това беше, че Камен Коларов – режисура и монтаж, Ирина Йорданова и Дамян Димитров – оператори, знаеха защо, как и какво да правят без излишни упражнения. Мисля че това е най-добрият снимачен екип, с който сме работили досега. Безкрайно съм им задължен и благодарен за всичко, което направиха за нас.

no more

Скоро излиза на видео и част от концерта им от “Терминал 1”, заснет от същия екип,  заради което Методи е сигурен, че „ще разцепи“.

Питам го дали има добри и свестни политици, а той отговоря, че му се иска да вярва, че има. За хората е сигурен. Останали са и познава немалко, въпреки че понякога може би не им даваме шанс да го покажат.

Иначе на групата й предстои концерт в Плевен на 22-ри декември  в клуб „Ъндърграунд”.

Най-важна за тях обаче остава работата в студиото. В момента са пред завършване на проект съвместно с Десислав Дачев и “Мастило Мюзик.”

Binar

от

публикувано на: 10/12/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: