Ирена в Чекмедже

25/12/2014

Помниш я, помниш и “Една седмица в София” и купчината от събрани парчета градски истории на масата в хола. Не си забравил как започна и продължи SofiaLive. Все проекти, в които Ирена Георгиева е давала сърце и душа или иначе казано – била е главен редактор.

Сигурно се сещаш и за „Котка в коридора“ и „По цели дни и следобеди“. Нейните книги с поезия и не само.

Но как попадна Ирена в Чекмедже? Място за плетива, чай и късчета избрано изкуство. Това се случи след като тя тотално се преумори. Самата Ирена ми го споделя и пръстите й заглаждат черния кичур коса, изскочил изпод шапката.

„Ритъмът на сайта е убийствен. Всеки ден едни текстове, които в края на деня са остарели“.

Времето все се скъсява, Ирена отказва да бълва халтура. За съжаление, в един момент се разминават и с екипа. Започва да мисли за себе си като за свидетел на собствения си живот. Точно тогава отива при баба си на село, за да вземе важните решения. Обяснява и на мен, че ако човек като баба й не разбира какво работиш, значи нещо е сгрешено.

Усещането за провал я застига. Спомня си за своя дядо и как днес би изглеждала в неговите очи. Ирена вярва, че е много важно да има един такъв човек и той да е от семейството. Защото там любовта е безусловна.

Минава едно лято на къртовски труд, равносметки и възраждане. Ремонтира сама къщата на село. Към края на лятото на един плаж в Шабла с приятелката й от ученическите години – Ани, решават да създадат проекта “Чекемедже”. Ани е на върха на кариерата си като ивент мениджър. Но казва на Ирена:

 „Ще те последвам!“

Ирена допълва развълнувано, че Ани е нейният балансьор, здраво стъпилият на земята човек. Има качеството да се самосъхранява, което липсва у Ирена. Откриват мястото, докато се разхождат из любимите си софийски улици. И ето ги на Любен Каравелов 7-9.

снимка: Невена Антонова
снимка: Невена Антонова

След една година, прибрана в Чекмедже, Ирена ни разказва за това място за особен вид срещи. Гласът й отново почва да трепти.

„Бабиното усещане за везаните покривки, за ковьорчето. Чувството, че си у дома и си спокоен.“

Ирена се връща към плетенето, научено в детството. Шапки, шалове, ръкавици и онази нишка, която се разплита у хората със сърца. Да създаваш физически нещо, да излезеш от сферата на идеите, да отваряш портали към места, хора и състояния. Да слезеш на фронта, както тя се изразява и да даваш конкретни примери.

Тя вече може да ми опише и своя посетител. Едната група са млади хора, които идват да работят тук. Малко дръпнати, но с характер и отношение към живота. Другите са най-обикновените, с прозаични професии, но с най-топлите реакции.

„Колко е вълшебно тук…“

10309340_792994114073067_4174689886729605527_n

Плетивото създава тази особена атмосфера, убедена е Ирена.

Интересно ми е какво е научила от прекия контакт с хората. Тя откровено заявява, че е разбила много свои представи. Светът не е населен само от интелигентни млади хора между 25 и 45. И не е таргет група.

Хората са бедни и нещастни, различни. Хора, които жестоко са се загубили. Видяла ги е с очите си, на улицата, влизащи в Чекмедже с надеждата да си намерят работа.

Ирена е категорична, че ни трябва повече толерантност, да поздравиш другия, да бъдеш любезен докрай, да продължиш да му говориш на Вие. Въпреки че той те гледа в недоумение.

Да рециклираш. Да виждаш смисъл в това. Не са необходими много хора, за да се натрупа критичната маса. Виждам как ръцете й чертаят други светове.

Накрая питам Ирена какво най-важно трябва да ни се случи по Коледа. И двете вярваме, че празниците не са просто почивни дни или дни, в които не правиш нещо.

„Коледата е време да се смириш,  да оставиш чудото да ти се случи, или поне малко да се усъмниш, че може да ти се случи, ако си чак такъв скептик“.

1622160_765756980130114_5741745962844634968_n

Да натрупаш достатъчно смирение, да положиш усилие да виждаш само хубавото и после през годината да черпиш. “Всеки има две кучета в себе си, много е важно кое храниш – доброто или лошото”, допълва Ирена.

През новата година иска заедно с Ани да задълбаят в бранда “Чекмедже”, да поработят върху колекциите и цялостния краен продукт. А за себе си казва:

„Аз съм едно чекмедже, искам да видя кое къде е, да бъде подредено…“

Хвани най-топлото си чувство под ръка и посети Чекмедже. Особено в това време на годината…

Binar

от

публикувано на: 25/12/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: