Анархистът Шаркан: Изходите са два, единият е излишен

02/01/2015

Sharkan_660a

Николай Теллалов е български анархист и писател фантаст. Пише за органа на Федерацията на анархистите в България „Свободна мисъл“ под псевдонима Шаркан („дракон“), а фамилията му означава „глашатай“. И ето, той диша, работи, живее като такъв – „Пропагандирам различни визии за бъдещето“ и пише фантастика, тъй както умее.

Срещнахме се след половин година на уговорки. Дойде с кучето и с жена си. „Пороците ни са, че пушим и се опитваме да мислим“. Като истински нелегален, Шаркан живее не на село, дори не до него, а в гората. „В града нямам достатъчно небе“.

Седнахме в селската кръчма – като политиканите на Ботев. Опасно ли е да си анархист, е един от стотината първи въпроси, които искам да задам.

„Не са рекли, не са ни затворили. Ей сега, както си говорим, могат да дойдат. Просто сме твърде малобройни и слабо чуваеми, за да си дават труда.“

Член в Наказателен кодекс за участие в организации

за промяна на установения ред по начин, непредвиден от закона, дава до 6 години затвор. Фактът, че Николай Теллалов се идентифицира като анархист, вече го поставя на прицел.

Защо е анархист?

„Предъвках доста неща, преди да се определя като анархист. Като дете авторитетът на възрастните ти пречи да мислиш критично. Но заедно с опита, те предават и предразсъдъците си или както казва един от ветераните на ФАБ: „От млад глупак израства стар глупак.“

Още в училище разминаването между дела и думи настройва Николай опозиционно. В 5 клас прочита официалната съветската критика срещу теоретика на анархизма Кропоткин. Следващото пречупване било в казармата, по времето на възродителния процес – като живял в СССР чужденец Шаркан съчувства на потърпевшите, с които България се държи като злата мащеха от приказките.

„Сегашната система не дава на човек да си намери място под слънцето. Аз съм категоричен анархист, защото не виждам друга алтернатива.“

Хляб и облаци

За своите 47 години Шаркан е бил лаборант в Института по полимери към БАН, сценичен работник, уличен букинист, хлебар – „правех хляб и облаци“, пощальон, дърводелец, редактор в издателство, охранител, шлосер в Опитната база на Института по техническа кибернетика и роботика, който вече не съществува.

„В Опитната база произвеждахме заваръчни модули за промишлени роботи. Смятай, от началото на роботизацията като завършена концепция са минали повече от 50 години. А намалява ли работният ден? Не. Даже се увеличава пенсионната възраст.“

Преди повече от век княз Кропоткин изчислява, че за да има блага за всички при тогавашните технологии, всеки трябва да работи по 4 часа 5 дни в седмицата.

„А от 75 години насам технологичната еволюция е такава, че човечеството може и въобще да не работи. Или да работи само онова, което му е приятно“, твърди Шаркан и добавя: „Тука, покрай нас, от ранни зори минават влаковете за София. Тия хора са извън дома си повече от 10 часа всеки ден.“

При това някои от тях „ги водят“ на половин работен ден.

Кои са враговете на анархистите?

Анархистите не смятат никой човек за враг. Но възприемат социалните роли на хората като враждебни, каквито са и капиталистическите обществени отношения.

„Че държавата е полезна и нужна е подменено понятие. Реално държавата са политиците и чиновниците. Те изпомпват към себе си средства и ресурси, каквито не произвеждат.“

Според Шаркан противниците на идеологията имат интерес да я представят като деструктивна, защото е способна да им дръпне килимчето изпод краката. Хората не са наясно какво представлява.

Анархизмът е чисто и просто самоуправление

„Помня как като бях дете и играехме на улицата. И ставаше 11 часа, излизаше някоя баба с тава с намазани филии и ни раздаваше. Дори нейното внуче да не беше сред нас, тя знаеше, че някъде в другия край някоя друга жена ще нахрани нейното дете.

Всички признават, че едно село може да се управлява само, без кмет. Но не могат да си го представят в мащаба на цяла страна или цял континент.“

Sharkan_660b

В солидарното общество писмените закони и конституция не са нужни.

„Не, не звучи отвлечено. Все едно да се съберем цялото село и да решим, че само в събота ще пускаме силно музика. Това дори няма нужда да се записва.“

Шаркан цитира „Обществения договор“ на Русо, според който закон, който не е приет от всички, не е никакъв закон и може да се прилага само насила. После дава за пример Швейцария и Исландия, които най-лесно биха преминали към общество без власт.

„Швейцария е замръзнала по пътя от държавата към анархията благодарение на ресурса за благоденствие, който е получила като световен банков трезор.“

В тази връзка широко дискутираният безусловен базов доход, който гарантира на всеки пълнолетен месечни пари, е възможна крачка към повече свобода.

„За анархистите свободата има конкретни социални измерения. Свобода е да можеш да постъпваш според разбирането си за правилно, време за самия теб и достъп до всички материални блага; участие в социалния живот или възможност да се оттеглиш от него“.

Виктор Пасков казва:

“Бедността не е порок, но е предпоставка за голяма свинщина”

Мизерията кара хората да издребняват. Ето например бежанците, броят на които у нас расте и страхът покрай тях също расте.

„Бежанците са проблем, който ние тук не можем да решим. Той трябва да се реши там – да няма повод хората да бягат. Иначе всеки може да бъде интегриран и уменията му да се използват. Но това може да се случи само при читава социална система, която позволява на човека да си намери мястото.

След Първата световна война у нас пак е имало приток на бежанци. Тогава се е разпаднала Австро-Унгария и тук са дошли много чехи. Как пък с тях не е имало проблем?

Системата е настроена недружелюбно към самите нас, затова има все повече безработни българи на улицата. Съответно системата е недружелюбна и към идващите.

Ако България – това са обикновените хора, излиза, че анархистите сме и най-големите родолюбци. Националистите развяват знаме от Априлското въстание, за да демонстрират, че са срещу тиранията и за силна държава. А това, че живеем в тирания тук и сега, това не е проблем, така ли? Викат – талибаните… Ама какви талибани, талибаните са на хиляди километри, а мутри и чорбаджии ни грабят и потискат всеки ден!“

Излиза, че няма кой да се грижи за левите идеи в България

„Какво да ти кажа, може ли партия, в която има най-голям процент милионери, да се нарече лява? В БСП името й „социалистическа“ въобще не отговаря, под голямо съмнение е и „българска“. Нали се предполага, че като българска ще радее за националните интереси? А то половината от партията са за това да имат Биг Брадър на Запад, а останалите – за Болшой брат от Изток. Виж, наистина са партия – групировка, която се бори за властта, за да се облажва от нея.“

Че десните били карали икономиката да печели, а левите харчели спечеленото – според събеседника ми е митологема.

„Частният капитализъм колкото трупа, толкова и харчи – но за елитите. А държавният капитализъм (погрешно наричан “социализъм” – още едно подменено понятие) харчи за по-широк кръг от населението, за да купи лоялността им. И ако все пак, скърцайки със зъби, се съгласим с ляво-дясната координатна система, то тогава леви са само анархистите. Всичко останало е дясно, даже няма център.“

Някой би казал, че ако Шаркан беше богат, щеше да мисли иначе.

„Аз съм имал възможности да стана богат, бил съм в позицията на началник, в казармата съм бил командир на отделение, в края на 90-те при студентските стачки бях комендант в ХТИ. Тогава създадохме Федерацията на независимите студентски дружества, която съоснова СДС. И видях как политическите формирования се използват за банален алъш-вериш. Това ме отврати.“

Най-честият аргумент преди избори е, че ако не гласуваш, оставяш някой да решава вместо теб

„А ти като гласуваш, пак оставяш някой да решава вместо теб. Даже е по-лошо, защото му даваш самочувствието да решава. Защото като е избран, той ще каже – нали вие ме избрахте, аз съм вашият човек! Получава легитимност. Докато който не е гласувал, може да каже – аз не съм те искал.“

Защо вече не ходи по протести?

„Защото властта се научи да ги използва. На протестите имаме класическа тълпа – много хора, събрани на едно място, без връзка помежду им, които лесно се управляват на ниво емоция.“

Голямата учителска стачка през 2007 година. Защо нямаше солидарност със стачкуващите?

„Нямаше причина да се солидаризират с тях. Първо, защото учителите стачкуваха за заплати, а не за по-качествено образование, за по-добро общуване с децата. Можеха примерно да издигнат принципа „да върнем духа на възрожденското училище“. През Възраждането учителите без министерство и собствена национална държава са постигнали забележителни успехи – българите са били по-образовани от турците.

Второ, нямаше организация зад тях. Има един учителски синдикат, който е секция в КНСБ. Значи когато едната секция вдига стачка, профсъюзът започва да потушава, да лавира, да успокоява останалите секции да седят мирно… Традицията на стачките е силна в промишлените страни, а преди 9 септември 1944-а България не е била развита промишлена страна.

Стачката е подготовка на движението за следващата стъпка – не стачкуваш, просто изхвърляш администрацията и собственика от предприятието и го поемаш сам. Всеки човек на работното си място знае какво да прави.“

Шаркан дава пример с фалиралата икономика на Аржентина през 2000-ата година и разпродажбата на жп инфраструктурата ù, когато железничарите сами поели железниците и издърпали цялата икономика от кризата.

„Стачката е начин да натиснеш собственика, но по-главната ù функция е да научи хората да не се страхуват от собственика. Искаш да протестираш срещу уволнението на твой колега, но си длъжен преди това да обявиш. За да може своевременно работодателят да ти прати мутри – „Ти наистина ли искаш да протестираш“? Че няма кръв по площадите, не значи, че няма кръв по малките улички.“

Това и се случва.

„Отидохме да протестираме за цената на тока и си платихме. Опитахме се да заразим хората с лозунги за пряка демокрация и солидарна икономика и налетяхме на националисти. Които, след като се обадиха по джиесемите и поговориха, гледайки ни, явно получиха заповед да действат. И ни попиляха.“

Шаркан има предвид, че са били бити. Вече не всички анархисти се обявяват за анархисти по време на публични протести.

„Колона под 1000 човека е несериозно да излезе. Сума ти народ се пише анархист, но по-малко от хиляда са готовите да излязат.“

За него е неизяснена и болезнена темата за упадъка на анархизма, при все че идеите му ни най-малко не са неактуални, дори напротив.

„Интернет помага за обмяна на идеи, но пречи за прякото ангажиране с тях. Мрежата все още се използва по инерция.“

Шаркан разказва как преди 3-4 години в един украински сайт се събрал с други любители на радиоастрономията, около 50 човека, 3-4-ма от които били инженери. Искали всеки да си направи радиотелескоп. В рамките на година и половина темата станала 40 страници. Първите страници били нахвърляне на задачата, по средата се обсъждали техническите въпроси, към края вече вървял поток за сравняване на данни. След което международните астрономически организации признали няколко открития на интернет групата.

„Ето това е. Но трябва да има ясна идея, а не просто да влезеш да си бъбриш.“

Все още културата на общуване спрямо техническите възможности за общуване изостава. Двете ще се изравнят, когато хората осъзнаят, че от обсъждането ще излезе нещо практически полезно и никой няма да каже: „Ауу, тука нарушавате закона!“ – при което половината да се разбягат, а останалите да се блъскат в лабиринт от забрани: „Откъде-накъде ще имате радиоантени?“

„Едно време хората са концентрирали умовете си за създаване на атомната бомба. Не виждам същата концентрация за изхранване на населението, за излекуването на смъртоносни болести. Фармацията и оръжията са най-печелившите бизнеси.“

По същите причини няма печалба да се произвеждат трайни стоки.

„Ако произвеждат трайни стоки, това означава да намалят обема на производство. Но надпреварата е за печалба, а не за полза, и същата логика присъства във всичко – в здравеопазването, в банките, в храненето… Установеният модел се поддържа чрез патентите, банките и рекламния бизнес.“

Трите имперски центъра, които ни владеят

„Евроскептик съм, разбира се. Европейският съюз е бизнес обединение. Отделно върви една реклама „съюз на народи“… Е, да, ама не е съюз на на народи, а сговор на правителства и картел на работодатели.”

Шаркан намесва в разговора Арнолд Тойнби, който смята, че щом цивилизацията напредне достатъчно, елитите създават имперски центрове, за да съхранят познатия им свят – връзките, плащанията, кой какво прави. Според Тойнби империята не е белег за възход, а за упадък. Империята натиска, за да се съхрани, отдолу масите напрягат, империята избухва и на нейно място идва друго.

Sharkan_660

„Интересното в нашето време е, че имаме не един, не два, а три имперски центъра. Историята на цивилизацията ни досега не помни такова нещо. Това са САЩ, Европейският съюз и Китай. Те се опитват да задържат света в дaдените му параметри и са с претенции за глобално доминиране. Сгромолясването може да бъде мно-о-ого катастрофално, включително с най-жестоките оръжия и унищожението на човека като биологичен вид. Затова спасението е социална революция и то не каква да е, а анархическа.“

За революцията трябват две предпоставки – сериозна политическа, икономическа, ценностна криза, в която властите нямат никакъв полезен ход и нежелание на хората политическа класа да им посочи някакъв изход. Николай възприема революцията като тотална амнистия. Тя е шанс всички да започнат на чисто. В следващите  5 до 10 години след нея обществото се структурира. Падането на търговските тайни и патентите довежда до социално-технологична сингуларност.

В икономически зависимата България всеки се надява ако не той, то децата му да пробият с умения, да станат дясната ръка на някой мениджър или собственик. Мечтата на дясната идеология е жива.

„Илюзии. Манталитетът, за който говориш, е следство от промените в класовия състав на обществото. Работниците в производството са малко. Повечето са в сферата на услугите, където наистина има шанс да се харесаш на шефа и да се изкачиш нагоре. Намаляването на хората, които произвеждат и увеличаването на хората в услугите и преразпределението силно е ударило анархизма като идеология на обикновения човек.

Трябват ни нови аргументи, с които да убедим народа, че ще се издигне един на 1000, на 10 000, на 100 000 души. Другите ще си останат на същото дередже. Такава е реалността.“

Когато проумеят реалността,

когато мизерията изчисти илюзиите, изходите са два –

социална революция към безвластие или връщане към опасната илюзия, че силната диктаторска власт защитава. В гръцката история, откъдето идва думата, тиранинът е човек от простолюдието, дошъл на власт със сила. Един вид добър разбойник. Но постепенно всеки тиранин забравя за народа, слива се с аристократичната върхушка и вместо с популярност, започва да се налага с принуда, докато не го свалят.

„Между другото Бойко Борисов можеше да стане тиранин в древногръцкия смисъл и да накара богатите да плащат на бедните, но явно не му достига смелост и въображение. Това щеше да му обезпечи властта и щеше да остане в историята.“

Въртим едни и същи хора във властта. Вероятно ли е, ако в политиката дойдат нови лица, носители на нов морал, да има социална промяна?

„Ще ти дам пример. Стои си багер. Който и да дойде на лостовете – той няма да накара багера да полети. Каквото и да правиш, багерът си е багер, без значение кой е в кабината. И функционира като такъв – добър или лош, не може да лети като самолет и не може да работи като медицински скенер.

Затова аз участвам в политиката отдолу – нищо не се променя, когато влизаш в политиката по указания начин. Системата е направена така, че да пази сама себе си.“

Ролята на революцията в анархистката идеология? Непременно ли е кървава?

„Това е единственият начин, който остава – много народ да излезе на улицата. Кърваво е само ако властта се намеси със сила, кървави са само контрареволюцииите. А нима днешният социален мир взема малко жертви?”

Иначе всяка революция започва като безкръвна.

Към продължението – „Любовният свят на един анархист“ .       

Binar

от

публикувано на: 02/01/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: