13 бара, които не димят

30/12/2014

Рене Декарт влиза в бар и поръчва уиски.

Изпива го. Барманът го пита:
– Да сипя още едно?
– Не мисля!
И изчезнал.

 

Връщате се някъде около известното като “никое време” и ги зарязвате на терасата с надеждата, че студът ще ги превърне отново в онези, които бяха преди да тръгнете на офлайн социални контакти – тоест по баровете.

Не, не става въпрос за пияните ви приятели. А за дрехите. За вмирисаните на изпушен от познати, непознати, а може би и от самите вас, дим. Които за съжаление не можете да перете след всяко излизане, защото излизате често (тоест и време нямате много за излишни домакински грижи), а както и баба ви знае яке, шапка, шал и престижен пуловер не се перат всеки ден.

Та, всъщност по-скоро заради вас, отколкото заради дрехите ви, ви каним в 13 (по един за всеки от месеците на изтичащата година и още един като бонус, нещо като 13-та заплата) софийски бара, в които (да, бе!) НЕ се пуши.

Ама чакайте, какви са тия работи, как така “в които не се пуши”, нали пушенето на обществени места все още е забранено?, ще кажете вие. Да, забранено Е. Сега да се върнем на темата.

Долуизброените уникални със своята атмосфера (буквално) барове ни бяха препоръчани от представители на компания от интелигентни млади хора в средата на 30-те си години, пушачи и непушачи. Подреждаме ги по вероятната логика на вашата вечер – първо ще се видите със собствената си група пушачи и непушачи на приказки, а после ще тръгнете към големите клубове.

 

Long John

Препоръката за това място, което ще откриете на ул. “6 септември” до малките Пет кьошета, е от Луиджи, ценяща своята една цигара на седмица хипарлива душа, която може би сте срещали на рок и блус фест-ове, на мото събори и в кръчми из повечето окръжни градове: “В този бар мога да събера приятелите си и да се чувстваме сякаш сме в хола ми. Не само заради уютния втори етаж със скосени тавани, но и заради отношението на собствениците Светла и Иван, с които се сближаваш от първия разговор.”

И коментарът на Жоро, редовен посетител.

 

Egg бар

Вера Стаевска, отговорен скитник – катерач и ветроходец (най-свободолюбивата в компанията), а и социолог с екологична дейност, ще ви проговори след края на още две изречения. Една препоръка от нас – ако освен цигарите не харесвате и алкохола, не ходете в този бар или бъдете готови на спор с бармана, който ще ви каже, че сервира “закуски” (т.е. портокалов сок) до 14 часа. А случайното ви посещение на ул. “Лом” (уличката зад метростанция “Сердика”) може да ви превърне в посетители на изложба, акустичен концерт или кино (например You Tube прожекции на класики с анализа на режисьора Кольо Бошнаков на живо, каквито имаше до неотдавна).

Вера Стаевска.

 

One coffee

Галин Ганчев, изгнаник в Бостън, програмист и джентълмен (даже граф би го нарекла майка ви, дори и в годините му с цигара в ръка): “Много от приятелите ми живеят в квартали с метро и някак се оказа, че не по-малко удобно от това да се видим в центъра е да го направим на някоя по-спокойна от “Сердика” метростанция. Тази на “Жолио Кюри” обаче е единствената, за която се сещам с хубав бар. И не просто хубав, а по-хубав от почти всички в центъра – с просторен долен етаж, гледащ към булеварда, люлка отвън и уютна горна част с широки канапета, телевизор и библиотека. Там горе често си говорим какво ни се е случило, докато не сме се виждали, почти до изгрев.”

 

Barfly

Barfly

Нинко Кирилов, вече бивш “писателбезкнига”, създател на формАта: “Честно казано, вече не знам каквито и да било хубави барове по моя вкус – затвориха ги. Но бих казал The Barfly, избирали сме го и за четенията, може би защото е по името на филм за Буковски. И, разбира се, “Билкова” на “Шишман”, просто култово място за писатели, музиканти и всякакви хора на изкуството от алтернативната сцена в София, но са ми казвали, че там понякога се пуши в късните часове, така че може би отпада. Много качествени места изчезнаха, имаха претенция в най-добрия смисъл, имаха твърда аудитория. Липсват ми CheсkBar, Петното на Роршах, Paper Cake, Twins, много други, места с дух и атмосфера. Чакаме следващите.” И тъй като писателите трябва да се слушат, вероятно вече търсите “Barfly” – ще го откриете на “Алабин”, на втория етаж, където беше най-старата “Тънка червена линия”.

 

Galeria Antrakt

Галерия “Антракт”

Ася Андонова, собственичка на глас, който не се забравя и който цигарите не променят (певицата на компанията): “Много обичам “Антракт” – приятно е, хем си пийваш, хем си гледаш, ако има програма. То е кафе, галерия, бар, място за различни арт събития, даже за рождени дни и партита. Намира се срещу ЦУМ, на един паркинг, малко нетематично. Иначе като мисля за барове без дим, се сещам само за разни чайни и за един ресторант с тибетска кухня. Не са много.”

 

Един бар

Един бар (така се казва)

Гергана Личкова, момичето с големите красиви очи (доброто дете на компанията): “Сещам се за две хубави местенца – за едното ще ви разкаже Ася след малко. А другото е Един бар (така се казва), на “Славянска” 36 – малко е, етаж от къща, музиката не е много силна и най-важното е, че има въздух за дишане.” Забравихме да я попитаме дали това е бившият “Blaze”, проверете вие, ако можете, но не в неделя, когато го направихме ние и се озовахме пред затворена врата.

 

Бар “Бар”

Петър Калпакчиев, пушещ адвокат (най-любопитният в компанията – той ще ви разкаже и най-интересните истории): “Бар “Бар” в градинката на Кристал е в центъра на града, с хубава музика, приятни бармани и нормални цени, работи денонощно. Проблем е тоалетната, понякога има твърде много хора.”

 

One more bar

Габриела Маркова – отивате заедно в който и да е от посочените барове, оглеждате се, за да видите дали няма по-красива от нея и, разбира се, няма. Дори вие не сте. И тъй като тя, естествено, няма много време за вас, е лаконична в препоръката си: “Хубаво заведение, където ходят хубави хора (не тийнейджъри), с добър дизайн и обслужване. На супер място е – зад опашката на Коня, в началото на “Шишман”. Там е и най-добрият летен коктейл – Gin Garden.”

 

Blues barut na Go60

Blues Bar-ът на Гошо

Свободолюбието на Вера Стаевска рядко я задържа за дълго на едно място. Затова излизаме от Egg бар и отиваме в сградата на “Баня Мадара”, където някога имаше не лош рок бар (ако сте били пораснали в края на 90-те, може да си го спомняте). Сега там ще откриете още по-малко лош блус бар, за който Вера ни казва: “Редовно има музика на живо, собственикът държи и на музиката, и на хората, прекрасен човек е, храната е вкусна.” Ако и там сте отишли в неделя и сте открили затворени врати, в интернет ще прочетете, че почти всяка вечер се организират блус-концерти под мотото Lет The Good Times Roll. А ако поканите майка си, тя с въодушевление ще приеме. С думите “Има блус бар на Гошо! Да!”, мислейки си нещо неясно за Гошо Минчев.

 

Rock’n’rolla

Калоян Калоянов, финансист, живял в Мароко, учил в Мадрид и работил в Лондон: “Мястото е идеално, ако не сте на повече от 20 години и си търсите мацка, но нямате много дар слово и се нуждаете от силна музика, която да ви лиши от необходимостта да я омайвате вербално. Ако не можете да танцувате, също ще сте си добре – въпреки че силната музика става, в заведението ще танцуват не повече от пет човека. А и “Гарибалди” е удобна локация. Нямам какво повече да кажа, тръгвам си, защото тук не се пуши.”

 

Строежа

Марчела Колева, доскоро пушеща блондинка (от хубавите), която ще ви разкаже как си е купила хляб по такъв начин, че ще се заливате от смях, докато разливате бирата или портокаловия си сок (него с препоръка за разливане от Egg бар): “За всички мои приятели, с които някога сме подскачали в стария “Строеж” в Студентски град, отварянето на новия на “Леге” беше събитието на петилетката. Първия път, като отидохме, видях хора, които не познавам, но съм засичала на подобни места през последните 20 години, има някакъв общ дух, повечето се усмихваха на околните, радваха се на нашата си музика от 90-те.” Иначе на същото място през споменатите години се смениха поне два клуба, но атмосферата в тях нямаше нищо общо с описанието на Марчела.

 

Jet Rock

Jet Rock

Климент Младенов, теоретичен физик (най-умният в компанията и най-добрият познавач на столичните барове, където обикновено ще го откриете в центъра на група забавлявани от интелигентния му хумор мадами): “Това е единственият рок клуб, даже метъл клуб – няма да чуеш Бон Джоуви там, който кани световни банди. В България “Cannibal Corpse” са идвали веднъж, и то точно там. Много чист, с индустриален климатик и вложени средства още преди забраната на пушенето, които биха позволили относителен комфорт дори при пушене вътре, но собственикът е категоричен. Заради климатика дори при много хора се диша нормално, обслужването е качествено, охраната – сериозна, заради което въргали не стават. А през деня организират нещо много забавно – хвърляне на топки за пинг-понг в чаши от бира, пълни с вода. Първите две години и половина всеки месец собственикът е бил с 600 лева назад, после хората са разбрали, че мястото си струва, но явно им е трябвало време да го открият, дори буквално, защото е на “Гешов” и “Борис Трети”. Ще го познаете по тълпата пушачи отвън, понякога цялото заведение е пред вратите.”

 

Mixtape 5

Нали споменахме, че Климент Младенов е водещият експерт на компанията по темата. Затова още една препоръка от него: “Бих казал почти същото като за Jet Rock, за приятния персонал, чистотата, но музиката е съвсем различна, непредвидимо място е, ако не си проверил предварително какво парти има. Тези хора поеха в собствени ръце мейнстрийма на световната музика и много много големи банди направиха бутикови концерти там. Видяхме Dog Eat Dog, част от Sepultura. Държат много високо ниво, но при големи концерти в един момент явно не могат да контролират посетителите си и накрая вече се палят цигари, стига се до димна завеса. А и понякога трябва да чакаш половин час, за да се изпикаеш.”

Binar

от

публикувано на: 30/12/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: