Как мултикултурализмът победи

13/01/2015

france-650_010915015044

Трагедията в Париж отприщи всякакви коментари и всякакви гледни точки. Странното е, че една от тях остана почти незабелязана.

Je suis Ahmed

Една от първите жертви на терористите беше френски полицай на име Ахмед. Ахмед е едно от имената на пророка Мохамед, произлизащо от арабския корен “hamd”, означаващ “прослава”. Би могло да се преведе като “най-славният”.

42-годишният Ахмед Мерабет беше мюсюлманин. Ахмед загина, защитавайки свободата на словото. „Той беше много горд с името си, гордееше се, че е полицай и че защитава ценностите на Френската република – свобода, братство, равенство”, заяви през сълзи брат му Малек Мерабет.

Ахмед е и името на бащата на единствения загинал български гражданин в бомбения атентат срещу израелски туристи в Бургас – шофьорът Мустафа Кьосов.

Странно е уж ислямисти, уж в прослава на Пророка да убиват хора, носещи неговото име.

„Моят брат беше мюсюлманин и беше убит от двама терористи, фалшиви мюсюлмани”, каза братът на Ахмед – Малек Мерабет.

Дори лидерът на „Хизбула” – организация, считана за терористична от мнозина в Европа и дори подозирана за атентата в Бургас – Хасан Насралла заяви: “В този момент е по-необходимо от всякога да се говори за Пророка поради поведението на някои терористични групировки, които претендират да са вярващи… Чрез своите отвратителни, насилствени и нечовешки действия тези групи навредиха на исляма и мюсюлманите повече, отколкото техните врагове, повече отколкото книгите, филмите и карикатурите бяха обидили пророка”.

24-годишният Ласана Батили от Мали, помощник продавач в еврейски магазин
24-годишният Ласана Батили от Мали, помощник продавач в еврейски магазин

Същевременно при драмата в Париж 24-годишният Ласана Батили, мюсюлманин, чиито корени са от африканската държава Мали, помощник-продавач в еврейския магазин, спасява шестима от заложниците на терористите, като ги скрива във фризера. Едва ли той е обсъждал със заложниците доктриналните аспекти на исляма и проблемите със свободата на словото преди да ги скрие. Просто е постъпил като човек, рискувайки собствения си живот.

Пред камерите на журналистите след инцидента Батили спокойно отрича принадлежността си към една и съща вяра с терористите. „Ние сме братя. Няма значение дали си евреин, християнин или мюсюлманин. Всички сме в една и съща лодка и трябва да си помагаме, за да се справим”, казва той.

Обърнете внимание – уж-мюсюлмани убиват мюсюлмани. Същевременно мюсюлманинполицай защитава реда и свободата на Франция. В еврейски магазин работи друг мюсюлманин, който не се поколебава с риск за живота си да спаси заложници на терористи-мюсюлмани.

И всичко това (не насилието, а ежедневният бит) е някак си естествено в това общество, не учудва никого. Франция е една наистина велика държава…

Мултикултурализмът вчера, днес и утре

Не е прав бившият френски президент Никола Саркози, който заяви преди 4 г., че политиката на мултикултурализма се е провалила. Същото тогава казаха и Ангела Меркел, и Дейвид Камерън. Всъщност политиката на мултикултурализма победи – а ние дори не го забелязахме.

Светът се дели не на мюсюлмани и християни, а на нормални хора и такива, загубили представа за това какво е да си човек. Казано максимално просто, лоши хора винаги е имало и ще има, но добрите и нормалните са повече – и затова ще победят.

„Някои господа по необичайно глупав начин обвиняват либерализма заради това, че религиозни фундаменталисти сеят терор. Проблемът се нарича религиозен фундаментализъм, а секуларната държава (гарантираща равнопоставеност на вероизповеданията) е либералното решение на проблема”, писа по този повод политикът Виктор Лилов в личния си Фейсбук.

„Мултикултурната среда е факт, с който всеки трябва да се съобразява, а либералните политики на културна интеграция са единственото решение за подобна среда”, подчерта още той.

Нелепите обвинения в „толерастия” и че Франция/Европа си го търсела, защото била мека, либерална и уязвима, са абсурдни. Терористи атакуват и световния полицай САЩ, и „твърдата” и не-толерантна Русия, и мюсюлмански, и всякакви други държави.

Дори уточнението „ислямски терористи” не стои адекватно. Нима норвежкият фашист Брейвик или побърканите, които периодично грабват автомата и стрелят де когото видят в училища в Америка са „християнски” терористи? Колкото Брейвик е представител на християнството и на европейската култура, толкова и братята Куаши са представители на ислямската религия и култура…

Критиците на либерализма и мултикултурализма забравят, че „меката”, „слаба” и „уязвима” Европа оцеля през две Световни и през една Студена война – и дори излезе победител. Не без помощта на САЩ и СССР, разбира се. Но е показателно, че единият от победителите в една от тези войни – СССР, не съществува вече почти 25 години, а Европа и нейните либерални идеи още са тук.

Мултикултурализмът на Европа отдавна вече е неоспорим факт. Но ако някой си въобразява, че той е победил напълно, окончателно и завинаги, това е много далеч от истината. В Европа има огромни етнически гета, сегрегация, расизъм, тежки проблеми и културен сблъсък на религии и цивилизации. Това не са проблеми, които се решават за година-две, дори не и за десетилетия.

Отчитат се и грешките. Модерният Европейски съюз е рожба на утопична визия за свобода, братство и равенство, обединила европейските държави след Втората световна война. И когато преди няколко години Саркози, Меркел и Камерън говореха за провал на мултикултурализма, те имаха предвид провал на досегашния модел, не на идеята като цяло.

„Когато си в Рим, прави като римляните…”

През септември 2010 г. френският Сенат прие закон, който забранява на жените да носят паранджа, чадра и никаб на публични места. Подобен закон е приет и в Швейцария, обсъжда се и в други държави.

Все повече се налага идеята, че различните етнически, религиозни и други малцинства, независимо от културните си различия, трябва да имат обща национална идентичност – и тя да се гради върху преобладаващата в страната култура. Което означава, че когато европейци пътуват в арабския свят, те трябва да спазват традиционните за мюсюлманите ценности и стандарти за приличие. А когато мюсюлмани живеят в Европа, те на свой ред ще трябва да спазват европейските ценности.

Това е една визия не за друго, а точно за мултикултурна Европа. Визия, която има шанс да се хареса повече на европейците от досегашната.

Binar

от

публикувано на: 13/01/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: