Младият композитор Георги Стрезов: „Трябва да си хамелеон“

26/01/2015


Роден през 1989 година в София. Завършва Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” в София, със специалност “Хорово дирижиране”.

Композира музика за филмите „Номер 1000“, „Мълчанието“, „Почивка на края на пътя“, късометражните филми „Стая номер 4“, „Игра на топчета“, музика за откриването на Световното първенство по художествена гимнастика през 2012 г., документалните серии „Пътят на човешката цивилизация“, сериала „Дървото на Живота“, сериала „На границата“, също така музика за компютърни игри, реклами, театрални постановки, радио и телевизионни продукции и концертни произведения.

Толкова много неща искам да ви разкажа за Георги Стрезов извън гореизложените впечатляващи, но сухи биографични факти. Например, че от малък не обичал да свири на пиано, но го приемат веднага на приравнителния изпит в Музикалното училище. Понеже с майка му имат рицарски отношения, тя го пита дали наистина иска да се занимава с музика. Седемгодишният Георги отсича – в никакъв случай, никога!

Сега разсъждава, че може би тогава е свързвал музиката с притеснението в края на всяка година, със свиренето пред публика и неотменната сценична треска. Записал се в друго училище, но не загърбил музиката съвсем. На 14-15 годни идва голямата среща между Георги и софтуерните програми.

Тогава в своите първи произведения залага на електронна музика. Днес ги намира за абсурдни и с лека усмивка добавя жесток авангард. По това време е бил силно зарибен по фентъзи жанра, книгите-игри, твърдо хоби му остават компютърните игри – стратегии и покрай  тях започва да слуша епична, мащабна музика. С хорове, с разработки върху класически теми. Дотогава в неговото семейство се е слушало най-вече джаз. Георги никога не е задълбавал в класическата музика, освен около добре познатите клишета.

Първи стъпки

Не закъснява първата поръчка за компютърна игра. Всъщност това е и първата плейстейшън игра правена от двама души в България. Нейни автори са Георги  Ракиров и Любомир Илиев, които са приятели на начинаещия 14-годишен композитор. Този път той залага на електроника, брейк бийт и оркестър. Вижда как пред очите му се създава нов свят. Впечатлен е от съвместната работа.

Друг повратен момент е срещата на екран с филма „Властелинът на пръстените“. За Георги узрява идеята, че иска да се занимава с композирането на филмова музика. Както той уточнява, петимата души в България, които правят подобна музика, си пазят инструментите на занаята. Нормално.

Затова започва усилено четене в нета, ползва и безотказната формула: проба-грешка, както и видео уроци. Намира възможност да разработва в телевизия теми за фонова музика. От пейзажи в Египет до авангардна изложба в Ню Йорк. Свирил е по банди. Всичко е било важен опит за по-нататъшното му образование и кариера.

Георги избира Музикалната академия

Убеден е, че академичното образование е необходимо за развитието в музиката. Въпреки че много артисти смятат, че може и да се мине без него, а други отсичат, че направо е вредно.

Младият композитор излага следните аргументи: първо попадаш веднага в среда, събираш контакти, които иначе по-трудно се откриват. Прилагаш практики.

Влиза в академията с идеята да учи композиция, но на първата година се отказва – стилови различия. Записва хорово дирижиране и преоткрива хоровото пеене за себе си. Като малък пее в различни формации. Но на снимките винаги изглежда някак заспал, прозява се или гледа настрани. А днес тази дейност му носи огромно удоволствие и го разтоварва.

Изключително е благодарен на преподавателите си по дирижиране проф. Адриана Благоева и на проф. Александър Текелиев  по оркестрация.

10896421_10205910557786805_6866969234331289383_o

Споделя, че и той би могъл в някакъв момент да достигна до разни заключения, обича да си размишлява, но защо да проправя нов път в снега, щом вече има добре отъпкана пътека.

Кратко въведение във филмовата музика

Връщаме се към нея с разяснението, че има различни подходи. Например прави се саундтрак, подбират се готови песни, на които текстът и аранжиментът са в контраст или се “подкрепят” сцената. Преценява се. Например Куентин Тарантино не работи с композитори или се кара с тях, докато ползва тяхната музика.

Има нискобюджетни решения, при които се избира стокова музика – платени банки с всякакъв тип теми и разработки по жанрове. Георги ми обръща внимание, че музиката в един от най-успешните български сериали “Под прикритие” е такава.

Музиката за трейлъри също е страшно скъпа. Лицензирането й струва от 4 до 20 хил. долара.

Затова повечето пъти се прави отново с готова музика. Това, което често се случва, е дублирането на теми в различни продукции. Георги споменава един от филмите за Супермен – “Man of Steel”, първият му трейлър е с музика от “Властелинът на пръстените”.

Друга възможност е съвместната работа между композитор и режисьор  по темп-тракове. Режисьорът е създател на филма, а композиторът – изпълнител. Георги Стрезов е категоричен, че композиторът трябва преди всичко да е хамелеон.

Дава ми за пример Джери Голдсмийт, който не впечатлява с емблематични теми като тези от “Дарт Вейдър” или “Индиана Джоунс”, а с различен подход към всеки един саундтрак. С новаторство.

Съветва ме да обърна внимание на саундтрака на “Първичен инстинкт”, как е изпълнил музиката с мистика, използвайки флейти, за да държи зрителя в постоянно напрежение. Или с музиката към “Чайнатаун” с няколкото пиана, които са препарирани със закачени инструменти по струните.

Докато музиката му към “13-ият войн” е мащабна, тази в “Зов за завръщане” с Арнолд Шварценегер е неравноделна със синтезатори. Наистина всичко е писано по картина, самият стил се променя  и усеща.

Споделя и за личния си опит през филм, за който работил – направил цялата музика в срок. Било лято, режисьорът се обадил и казал, че музиката е хубава, ама ще трябва да си помисли пак и му дал съвет да изгледа филма отново. В този случай хващаме близо 40 мин. музика и я запращаме в кофата за боклук, отсича Георги. Без лоши чувства, със същото желание, защото най-важното е как тя седи във филма, а не колко е хубава или друго.

Георги е докрай искрен и ми казва, че за него най-големият стимул са сроковете. Фокусиран е и  готов да пробва разни неща, няма право да се отказва или забавя.

10532922_10205910557706803_4344828637817203527_o

Декември бил изпълнен с безсънни нощи, работа по сериала и други проекти. Януари е по-свободен и има време за любимото късометражно кино. Да ходи по планини, да наблюдава и събира впечатления. Друго човешко дело, което буди у него чиста възхита, е архитектура. И, разбира се, му напомня на музика, заради работата с пропорциите  и съвършенството при композициите.

Добрата архитектура е достижение на човечеството, с желанието да издържа ударите на времето, тя наистина е опит да се достигне Божието начало, разсъждава Георги.

Музиката като fast food

Веднага след тези думи решавам да го върна в бързо ликвидното ни време и да го питам какво мисли за хитовете и хитмейкърите.

Качествената музика остава, но има смисъл и от чисто комерсиалната, най-вече за пазарната икономика. Тя е продукт, а не изкуство, което остава. Питам го за ролята на Криско за българската музика. Георги смята, че и от Криско има смисъл,  щом той разполага със свой таргет.

Както уебдизайнерите си купуват дизайн за уебсайтове, Криско си купува бийтове с цел запълване на пазара. Това е нормална формула, която съществува навсякъде. И в някакъв момент се изчерпва. Както стана с чалгата. Георги заключва, че няма вече свежи неща в този бранш. Вижда, че има някакви опити за съживяване, но чалгата си умря. Или е поне на смъртен одър.

Неговото обяснение е, че всичко минава през семплери, програми, губи се досегът с живия музикант. Един човек стои в най-модерното студио, но той има един стил, една посока на мислене и същият този човек прави 40 албума, нормално е  в един момент да звучат по един и същи начин. Но ако той викне барабанист, той ще добави малко от себе си, китаристът пък ще пробва друго, разяснява Георги.

Уточнява следното: че ако трябва да говорим за чалга, чалга има много и в онова парче, в което ни приканват да се мятаме или в последния хит на Snoop Dog или Snoop Lion, в който лирическият герой призовава да се разклати тоя дебел задник. Тоест същото послание. В единия случай ни приканват да караме на червено и да се бием, а в другия случай – да нямаме никакви сексуални задръжки. Извикване на най-първичното у хората. Или агресия, или сексуална агресия.

Георги обаче спокойно добавя, че това е продукт, той е доведен дотук, но това не означава, че няма добра музика.

Как българската музика се въздигна

Аз веднага го карам да даде добър български пример.  А той отговаря – Монте мюзик. Бързо уточнява, че няма никаква връзка с тях и това не е любимата му музика. Но се радва много на това, което правят те. Например Михаела Филева наскоро записва парчета с щрайх- аранжименти на Румен Бояджиев – син. Това е възход. Досега популярната музика се е правела по много семпъл начин, един синтезатор, малко усилия и плачевни резултати. Постоянно се обявяваше, че няма търсене.

Но младият композитор вижда, че след като сме стигнали дъното, започва бавно изкачване. Напомня ми, че преди 5-6 години е било невъзможно да видим следните концерти – с музиката от “Властелинът на пръстените”, на Дисни, класическа музика пред Народния театър, “БГ Рок Симфони” – проекта на Музикалната къща на БНР.

Мисленото се променило, според Георги, благодарение на интернет и с възможността всички да имаме достъп до страшно много информация. Хората имат по-високи критерии, не минават така лесно халтураджийски неща.

Георги Стрезов в собственото си студио.

Образованието по музика в България – мисията невъзможна?

Малко преди да се разделим се гмурваме в една друга наболяла тема – образованието по музика в училище и неговото ликвидиране. Всъщност и двамата сме съгласни, че в годините назад то беше така или иначе мъртво. Разбира се, Георги си спомня за любимата учителка по музика в 5-и клас, която в часовете си наблягала на пеенето и това радвало много класа. Да, защото много често часовете по изкуства се възприемат едва ли не като свободни  или се толерира зазубрянето на сухи факти. Без следа от музика.

Георги Стрезов е категоричен, че трябва да се  промени моделът, да е по-близко до учениците. Например под формата на игра, да ги въвлечеш неусетно в материята, да имат цел, да имат стимул.

И съвсем накрая, Георги иска да ми каже какъв е смисълът от филмовата музика извън забавлението. Днес на много малко хора ще  им хрумне да си пуснат Чайковски, обаче същите тези хора отиват на концерт с музиката на Ханс Цимер от “Властелинът на пръстените” и във втората част  чуват музиката на Чайковски и тя направо ги отнася. Те вече са зарибени по Чайковски завинаги.

По-широкото поле на мечтаене

Питам се дали 25-годишният Георги Стрезов ще остане в България, дали няма със своя универсален език да се влее в някоя друга културна среда.

Точно това не иска той, да се влее някъде, да се загуби под сянката на големи имена, на които години наред трябва да бъде асистент. Иска да работи върху своя собствен стил и име, да носи сам отговорностите. Било то да създаде нещо много добро и хората да го харесат, или да се провали.

А и силно обича България, категоричен е, че тук планините са най-красиви. Представя си една малка къщичка с едно китно студийце и отпред насадени големи розови домати.

Георги не може да каже какво ще случи другия месец, но не спира да мечтае. Например за съвместна работа с режисьора Питър Джаксън.

Стискаме палци музикалният размах и мащаб на Георги Стрезов да срещнат големите имена на киното.

Binar

от

публикувано на: 26/01/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: