Fink за радиото!

02/02/2015

Броени часове ни делят от концерта на един от най-самобитните съвременни сонграйтъри (нарочно избягваме бригадирския превод „поети с китари” – б.а.) в „София Лайв Клуб” – Фин Грийнол, или Fink. И след като в различни предавания по различни канали на БНР го слушахме да разказва (изловен по скайп или по телефона) за пряката връзка между минимализма в текстовете и въображението за слушателя, за влиянията от Мали, Сенегал, Руанда и Танзания в музиката, която прави в последно време, за трип-хоп сцената от 90-те и музикалната еволюция, за Джон Пийл и японксия хардкор, сега предлагам да му дадем думата по въпроса за… радиото, тъй като, нека не забравяме, той самият за няколко години е бил радио водещ.

„Имах радио шоу в продължение на 5 години – общо 250 издания. И много обичах да правя това, но трябваше в един момент да прекъсна заради турнетата. В един момент, когато музикалната кариера потръгна прекалено добре, нямаше как да поддържам и радио шоу всеки петък. Но радиото наистина беше моят първи портал към музиката и към живота извън малкото градче, където отраснах. Можеш да си представиш, че ако си на 15 и наоколо няма нито клубове, нито концерти, въобще нищо, и единствената ти опция е да караш скейтборд, радиото е един вид прозорецът ти към света…

Хаващах няколко бристълски пиратски радиостанции, по които звучеше доста ранен есид-хаус, ранен рейв, много ямайски работи и т.н. А шоуто на Джон Пийл отвори за мен този прозорец за един много по-широк диапазон – от хип-хоп до ембиънт. Записвах си предаванията му и ги слушах после на уокмена си на път към училище.

Помня, че The Orb веднъж трябваше да участват на Peel Sessions, а аз обичах много The Orb. На сутринта, като си пуснах касетата, Джон Пийл обяви, че The Orb ще представят Fluffy Clouds и „да седнем и да изживеем” парчето… Но в един момент касетата ми свърши, защото самата пиеса се оказа, че трае цели 40 минути. И така аз се светнах на това, че едно парче не трябва да бъде задължително 4 минути, а може да продължи 20, или дори 40…

Обичам радиото. Но е вярно и че в някои страни то е по-уместно и по-влиятелно, отколкото в други. Тук в Берлин, където живея сега, да. Всички слушат радио. В Париж също. Във Великобритания хората не слушат толкова много радио вече. Или са разделени по възрастова категория – радиостанции за по-възрастни слушатели, радиостанции за тийнейджъри или за „градски хлапета”… Всичко е много сегментирано и наистина гетоизирано по жанрове и възрастови групи. Което е смешно, защото аз лично просто искам да слушам хубава музика, без да ми я поставят в някаква категория. Иначе всички ние откриваме радиостанции, които харесваме и оттам-нататък си ги следим.

Но също така хората често свързват радиото с неговата дневна програма. А това е само една от страните на радиото. Защото радиото има и своите вечерни програми, които са специализирани и за ценители. И там няма да чуете Риана, а ще чуете по-скоро Swans. Иронично е, но някак си радиото, най-старият формат, и до днес е най-могъщото маркетингово средство в музикалната индустрия”

Ами, това е. Ще се видим довечера след 21:00ч. Преди триото на Fink, който е тук по покана на платформата Reel Feel, на сцената ще излезе друг един британец, на когото следва да обърнем по-сериозно внимание – Дъглас Деър.

Цветан Цветанов

от

публикувано на: 02/02/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: