Христо Фотев – Поетът и Морето

06/02/2015

Толкова много неща са се говорили и писали за Христо Фотев. От ненужната бъбривост и вмешателство до възхитата пред поета, който ни дари морето и себе си. Днес, ако трябва да попитаме отново хората, те без колебание ще свържат поета и стихията в едно. Като брат и сестра, като влюбени, като хора, които се разделят завинаги.

Мечтател, бохем, авантюрист. За него най-често съм чувала определението истински поет. Каквато и да е тази формула, най-голямата константа в нея е поезията на Фотев, а не толкова романтичната му житейска биография или нещо друго.

Христо Константинов Фотев (25.03.1934, Истанбул – 27.07.2002, София).

През 1940 г. семейството му се премества в Бургас, в коджакафалийската махала – махалата на бежанците. Началното си образование получава в училище „Д-р Петър Берон“ в Бургас, а след това постъпва във фабрично-заводско училище в Сливен, което завършва през 1951 г.

Кандидатства в Художествената академия, но не успява да издържи изпитите. Прекарва осем месеца като моряк на риболовен кораб, а по-късно отбива военната си служба.

От 1957 г. е художник в стенописното ателие на дом „Украса“ в Ямбол. Две години по-късно прекъсва работата си в „Украса“ и става редактор на многотиражката на мина „Черно море“.

Година след публикуването на първата му стихосбирка – „Баладично пътуване“ (1961 г.) става драматург на бургаския театър „Адриана Будевска“.

От 1990 г. е главен редактор на бургаския алманах „Море“. На тази длъжност е до края на 1992 г. През 1994 г. Фотев става повторно драматург на бургаския театър.

Ето какво пише проф. Светлозар Игов за поета Христо Фотев през 1984 г.:

“В безкрайното царство на литературата има различни видове поети, от нелюдимите кабинетни ерудити до патетичните естрадни рецитатори. Всички те имат свое място и функция в литературата, важното е да бъдат “добри и различни”.

Но няма да скрия, че питая особена симпатия към типа поети, който днес най-ярко въплъщава Христо Фотев. Една литература няма да опустее много, ако се лиши от някои от другите разновидности на поета. Но ако в нея не е останал нито един поет като Христо Фотев, тази литература би изглеждала лишена като че от самия дух на поезията.”

Морето само живите обича…

Mорето само живите обича,

а мъртвите изхвърля на брега.

Едно момиче, ах, едно момиче

морето не изхвърли на брега.

Остана само кърпата позната

да се прелива с белите вълни.

Момичето обичаше моряка,

моряка – всички хубави жени.

Остана само кърпата с червени

и лилави ресни като преди.

Ний плакахме безшумни и смутени

и скочихме в студените води…

До дъно преобърнахме морето

със пръсти, посинели от тъга,

да търсиме момичето, което

морето не изхвърли на брега.

Поетът вгражда себе си във всеки образ, затова Морето, Любовта, Копнежът, Агонията, Бургас ще звучат завинаги по христофотевски и за мнозина така ще е по-красиво.

Христо Фотев умира на 27 юли 2002 г.

Binar

от

публикувано на: 06/02/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: