Как през 1945 г. Константин Кисимов спасил буквата “eр малък”

24/02/2015

azbuka

Актьорът Вели Чаушев разказва как Константин Кисимов спасил буквата ь – “ер малък”. Записът е от 2013 г.

Знаете ли как се е решавало кои букви да останат и кои не при провеждането на правописната реформа от 1945 година?

В запазен в Златния фонд спомен актьорът Вели Чаушев разказва как Константин Кисимов спасил буквата ь (ер малък) от премахване. На едно честване на 3 март в Съдебната палата двамата с Кисимов видели портрет на Борис Христов, дар за юристите, надписан със стария правопис. Това станало повод  големият актьор да се върне към случилото се през 1945 година.

Кисимов бил с колегата си Никола Попов, когато срещнали проф. Александър Балабанов и Илия Бешков, двамата идвали от БАН. На въпроса им какво правят там, те обяснили “оправяме азбуката”, “решили сме да махнем ъ, кръстатото, двойното е, а може би и ер малък”.

Това никак не допаднало на Кисимов, особено го разгневило възможното изхвърляне на “ь” и той ги попитал как ще му казват без “ь”. ”Косу” или “Косо”. Заявил, че няма да даде да пипнат “ь”, “ще се боря”. Ударил го и на молба: “Моля ви се, бе Илия, да не пипате “ь”.

На 27 февруари се навършват 70 години от от публикуването на Наредба-закон за правописната реформа.

Тя следва линията, зададена от Лениновата реформа на руския език от 1918 г., и реформата на българския правопис от 1921 г., наложена от правителството на БЗНС.

След правописната реформа в Русия, проведена от болшевишкото правителство след Октомврийска революция, отношението на левите политически сили в България – комунисти и земеделци към правописа добива политически измерения. Те разглеждат някои правописни правила като проява на езиков елитизъм и отчуждение на интелигенцията от масите. Определени букви като щ, ѣ, ю, я, ѫ са обявени за буржоазни, а ѣ и ѫ като символ на консерватизъм и великобългарски шовинизъм.

След преврата на 9 септември 1944 г. правителството на Отечествения фронт назначава комисия от езиковеди и писатели, която „да разгледа възможностите за опростяване на българския правопис“. Въпреки силната съпротива на български общественици и писатели, включително и членове на комисията като Елин Пелин, в началото на следващата година комисията внася в Министерския съвет предложение за реформа на българския правопис, което на 27 февруари 1945 г. е публикувано в Държавен вестник като наредба-закон.

Binar

от

публикувано на: 24/02/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: