Да се храниш като на кино

27/02/2015

С какво ли историята щеше да запомни Мария-Антоанета, ако беше диабетичка и ù бяха забранили да мисли за сладки работи? Киноманите вярваме, че в добрите филмови истории няма нищо случайно и че “Мълчанието на агнетата” нямаше да е същият филм, ако Ханибал беше веган или слънцеяд.

Ето едно меню за деня, в което всяко филмово ястие е като откровение за допълнителни смисли към основната сюжетна линия.

1. Супа – „Зелева супа“

Започваме със зелевата супа на старчетата Луи дьо Фюнес и Жан Карме в La Soupe aux choux от 1981-а. Може да е проста селска чорба с нечаровни странични ефекти, но пленява дори извънземните, кацнали в двора на галите. Един комедиен кулинарен избор за хората в трета възраст, които живеят в конфликт с външния свят, но упорито продължават да ценят малките неща – да си сварят казан зелева супа, да си хапнат и се радват на звуците, които тялото им да произвежда, провокирано от нея. Супа за неконформистите, за личностите, на които не им пука какво мислят останалите – ако изобщо мислят.

domati660_n

2. Предястие – „Пържени зелени домати“

Нетипично ястие, нестандартно също като женското приятелство между Мери Стюард Мастерсън и Мери-Луиз Паркър по време на Голямата депресия в САЩ, (Fried green tomatoes, 1991).

Не би трябвало да е трудно – взимате няколко средно големи зелени домата, измивате ги, нарязвате ги на колелца, овалвате ги в брашно и ги пържите в сгорещена мазнина. След това намирате доброволец, готов да ги изяде. При толкова доказано вкусни манджи, няма логика да ядеш точно това, но не търсете логика в женските сюжети. Рецепта за отчаяни от живота и мъжете жени, които намират подкрепа в други маргинални субекти и това приятелство продължава до гроб.

3. Основно – Спагети по мафиотски (“Кръстникът”)

Сосът прави спагетите, а тайната за соса е в началото да се запържат няколко скилидки чесън – не дълго, а леко – за аромат. Всъщност важи за всички средиземноморски блюда, не само за пастата с вълшебните ù сосове.

Ричард Кастелано като стария мафиот-кулинар в „Кръстникът“ от 1972-а (The Godfather) е ролеви модел за мъжете в кухнята. Така готвят професионалистите в паузите между два удара, с любов и внимание към детайла, il diavolo nei dettagli. Спагетите като храна, но и като момент на нормалност в живот, в който бизнесът се прави с пистолети, а убиването е професия. Ястие за мъжа, който поръчва или приготвя манджи ала мамма, без това да го превръща в женка.

 4. Детско меню – Пица като на „Костенурките нинджа“

Няма дете, което да не обича пица или както ми каза веднъж едно от тях  – пица е pizza [пица] на всички езици. Пицата е като детството – един блат, върху който слагаш каквото поискаш и можеш да го имаш по всяко време.

Хората от моето поколение заобичахме пицата още преди да я опитаме, благодарение на Донатело, Микеланджело, Леонардо и Рафаело и единствения по онова време тв канал, който ни събра очите с Les tortues ninja oт 1987-а. Брат ми се прехласваше по рисувания бюст на журналистката Ейприл, а аз – по белите кълбета, които се виеха над пиците в края на всяка серия и удоволствието, с което мутантите я поглъщаха. Как не си докарах гастрит, преглъщайки пред екрана, не знам.

 5. Десерт – „Моите боровинкови нощи“

Уж всички десерти са сладки, но някои се услаждат повече от други. Джъд Лоу и неговият боровинков пай, който – не е за вярване, но никой не си поръчва. През целия филм (My Blueberry Nights, 2007 ) Нора Джоунс обиколя Америка и страда, за да се върне и да си го хапне на финала. Подобно на всички важни събития и срещи, животът пази най-хубавото за нас накрая в очакване сами да узреем за него и да го оценим.

Binar

от

публикувано на: 27/02/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: