Детето проговаря трудно?

28/02/2015

Един парадоксален факт занимава специалистите от известно време насам. В ерата на свръх информационното общество децата проговорят значително по-късно в сравнение с поколенията отпреди 10-20 години. Речевият старт в живота напоследък трайно изостава с около година от приетата за норма 1,5-годишна възраст. При момчетата дори първите по-сериозни заявки за елементарен разговор се появяват около тригодишна възраст. А виновните за детското мълчание са същият онзи информационен потоп, за който вече стана дума, неблагоприятните екологични условия  и често пренебрегваните от бъдещите майки прости правила за здравословен живот. Прости, но златни!

 

Нито един въпрос за детското развитие не безпокои толкова силно родителите, както речта.

 

 

 

Тревогата, че малкото човече не говори

 

 

 

или използва значително по-малко думи в сравнение с връстниците си, може да се чуе от родители на деца на различни възрасти.

 

Най-често семейството недоумява как така то разбира всичко, което му говорят възрастните (на 2 години с готовност изпълнява молбата „Донеси мечето”, на 3 години – „Сложи куклата да седне на столчето”), активно ползва други способи за общуване – мимики, жестове, а свързаната реч закъснява. Специалистите наричат това „темпово задържане на речта”. Щом веднъж проговорят, такива деца много бързо догонват връстниците си. Обикновено речевият взрив при тях настъпва през лятото, при смяна на обстановката – почивка на море или на село, при баба, когато детският организъм активно укрепва, а самото дете получава много нови впечатления.

 

Но нерядко се случва и забавянето на речта да се дължи на нарушения, които излизат на бял свят чак когато малкото същество започне да прави първите опити за произнасяне на думи и фрази:

 

 

На свой език  

 

 

 

Повечето деца първоначално измислят собствени съчетания от звуци, с които означават разни предмети и действия. Но има и такива, които говорят изключително на „свой език”, като разменят сричките в думите или направо ги заменят с други. Получава се нещо напълно непонятно, до степен, че дори и родителите с много усилия успяват да отгатнат всяка една дума. Това пък изнервя малчугана, той капризничи, плаче и бурно показва гнева си.

 

Този странен детски сленг наистина е проблем, в основата на който стои сложно речево нарушение, изискващо своевременна намеса от специалист.

 

 

Заекване

 

 

 

„Едва проговорило, а вече заеква” е друга често срещана родителска тревога. Това отклонение е присъщо на по-чувствителните деца. В момента на усвояването на речта нервната система изпитва огромно натоварване и ако в този период възникне някакъв допълнителен стрес, се стига до речеви срив.

 

 

Лечението на заекването трябва да започне колкото се може по навреме.

 

 

А крайният успех зависи най-вече от родителите, които трябва да осигурят на рожбата си максимално спокойствие – никакъв телевизор, никакви компютърни игри. Малкото същество има нужда от повече сън, с него трябва да се говори винаги спокойно и внимателно, без повишаване на тон. И естествено, в никакъв случай не бива да бъде хокано заради заекването или пък да се заостря вниманието му върху „буксуващите” думи.

 

 

 

Двуезични семейства

 

 

 

Семействата, в които родителите говорят на два различни езика се срещат все по-често. Обикновено възрастните мечтаят отрочето им да усвои еднакво добре и двата езика. Това е възможно, показва практиката, но именно децата билингвисти проговарят по-късно от връстниците си, като на първо време смесват езиците. Ако изначално не показват речеви затруднения, децата, потопени от раждането си в двуезична атмосфера, лесно и бързо усвояват и английския на мама, и френския на тати. Но ако имат нарушения и задържане на речта, по-добре е за известно време в семейството да се общува само на един език, препоръчват специалистите.

 

 

 

Правила за майките на мълчаливите деца

 

 

 

– Проверете слуха му. Заведете го на преглед при оториноларинголог – той владее методиките, с които да установи със сигурност има ли проблем.

 

– Направете консултация с невропатолог – специалист, който може да определи дали има сериозни поражения на нервната система и да назначи лечение.

 

– Използвайте по-често звукови комплекси. Широко разпространено е мнението, че с децата трябва от първия миг да се говори като с възрастни. Специалистите по развитие на речта обаче оспорват тази теза. Според тях колкото повече възрастните използват всевъзможните „мяу”, „гъди-гъди”, „куку”, „ бубу” и т. н., толкова по-бързо се разширява активният речник на детето.

 

– Организирайте му общуване. Децата са велики имитатори и колкото по-често общуват с връстниците си, толкова по-бързо проговарят.

 

– Дайте му пространство. Родителите често допускат следната грешка: смятат, че говорят с децата, а всъщност говорят за децата, като изпадат в безкраен монолог, състоящ се от забрани, поучения и предупреждения.

 

– По-често му задавайте въпроси, особено такива, на които може да отговори с думите, които вече произнася. Избягвайте при затруднения веднага да му подсказвате – нека опитва само да открие начин да се изрази. И колкото повече приятни емоции съпътстват диалога, толкова повече стимулирате детето да повтаря думи – нови или вече усвоени. Както и да каже нещо свое.

Binar

от

публикувано на: 28/02/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: