Паразити в поведението

06/03/2015

mpHEnJw

Гризете ли си ноктите? Колко често употребявате „значи” в едно изречение? Ако е така – нападнали са ви паразити – паразити в поведението или така наречените още вредни навици. Те са плод на психологически проблеми. Условно можем да обособим дразнещите пристрастия по групи в зависимост от емоциите, които ги отключват.

Тревожни привички

Несъзнателните паразитни действия да въртиш нещо в ръцете си (химикал, копче, връзка от дрехата, украшение,) да почукваш с пръсти по масата, да се почесваш, да понаместваш очилата си, да се люлееш на стола, да си гризеш ноктите, да захапваш палеца си, да държиш постоянно цигара в устата, както и да опустошаваш всяка вечер хладилника е знак за безпокойство. Изброените действия просто са опит за избавяне от трупаната тревога. Когато нивото на тревожност се повишава или е стигнало взривоопасно висока точка, действието-бягство се повтаря постоянно. Ако безпокойството се проявява в определени ситуации, то и лошият навик се пробужда тогава — например по време на преговори, при неприятен разговор с шефа или когато ни налегнат притеснителни мисли. Възможно е корените и причините за тревожността да са дълбоко скрити в различни области и затова често е трудно да бъдат открити без помощ от специалист.

Механизмът за намаляване на напрежението чрез „спасителен“ навик се формира още в ранно детство. Неговият първообраз е смукателният рефлекс у новороденото — бебето суче палеца си или майчината гръд дори и когато е сито, защото това го успокоява. Този механизъм е дълбоко вкоренен у вече порасналия човек и в кризисни мигове се задейства автоматично. За да изкорените например тревожния навик да си гризете ноктите, следете внимателно какво точно предизвиква у вас изблик на безпокойство. Търсете причината, за да елиминирате следствието.

mgyOQGe

Най-вредните от „тревожните”

Изследванията показват, че запалването на цигара е най-често срещаната реакция в стресова ситуация и повечето хора наистина „идват на себе си” благодарение на този ритуал. Доказано е също, че пушачът може да не е физиологически зависим от никотина, но да е силно психо-логически пристрастен към ритуала с цигарата. Този тип пушачи задължително трябва да открият подходящия заместител на смукателния си рефлекс, ако решат да откажат цигарите – например смучещи бонбони. За жалост мнозина имат такъв ритуал и по отношение на алкохола. Малките дози наистина помагат да се отпуснеш, да преодолееш страхова бариера, комплекси или пък да се настроиш по-бързо за неформално общуване. По „едно малко” за смелост безусловно е допустимо. Важното е този ритуал да не се превърне в зависимост. Ако без „едно малко” човек не е в състояние да общува свободно или пък да се справя с притесненията си, значи вече е подвластен на най-вредния навик.

Тежки привички

Всеки реагира различно на стреса. Едни губят апетит, други — точно обратното — изпитват зверски глад. Постоянното желание да похапнете, когато не сте гладни – желание, на което не можете да се противопоставите, — показва, че вие се опитвате да „нахраните“ тревогата си. Ако пък този синдром се проявява нощем, то вашата тревога по-скоро е провокирана от домашната обстановка, а не от напрежение на работното място. Нощното дежурство пред хладилника е сериозен повод да се замислите дали атмосферата вкъщи наистина е такава, каквато би ви се искала да бъде. Обърнете внимание: дали пък не атакувате хладилника, за да избегнете скандала с половинката?

orpzm5G

Страшни привички

Не обичате да спите на загасена лампа? Или пък не понасяте пълната тишина? Страхът е превзел живота ви! Той е доминиращо състояние и наистина имате сериозен проблем. Такива навици се формират още в детството, а заедно с тях и постоянното присъствие на страха. Този натрапчив житейски спътник може да бъде разпознат и по други признаци — когато човек несъзнателно си причинява болка (впива нокти в кожата, пощипва се и т. н.). Това са механизми за извеждане от състоянието на страх. В стресиращи ситуации по този начин психиката се опитва да се приведе в адекватно състояние, да се успокои и да „събере мислите си“.

Агресивни привички

Прехапването на устните или несъзнателното сключване на челюстите до болка (включително и по време на сън) е проява на потискана агресия. Сред психолозите битува и теория, че скърцането със зъби насън (ако не е обусловено физиологично) пък е сигнал за дълбоко скрита агресия, която се проявява само при пълна загуба на самоконтрол.

Неуверени привички

Изчервяването при общуване е ясен белег за комплекс за непълноценност и сериозни бариери за установяване на контакт с околните. Ако човек заеква, когато говори, или пък постоянно използва паразитни думи: „както се казва“, „така да се каже“, „значи“, „от типа на…“ и т. н., той не е уверен в себе и не може (бои се) свободно да изразява мислите си. Или пък запълва паузи в разговора, през които дообмисля думите си. Избавлението от заекването и паразитните думи е едно: изграждане на самоувереност. Говорете това, което смятате за нужно и правилно. Страхът и вълнението преди и по време на публична изява е напълно естествена реакция. Ако сравнително често се налага да говорите пред много хора, с времето „сценичната треска“ отшумява. Но ако не отмине, помислете: защо се страхувате?

Война или мир?

Не е необходимо да се воюва с всички лоши навици. Някои от тях са добър начин за прогонване на стреса. Например мнозина избиват напрежението, като се залавят да мият пода или прозорците, да перат и т. н. Няма нищо притеснително в това, стига да е в границите на разумното. Проблем е обаче, ако тази защитна реакция придобие натрапчив характер и започне да пречи на нормалния живот.

Какво да се прави?

Всеки метод за изкореняване на натрапчивите привички има своето право на съществуване. Само имайте предвид: избавянето от дразнещото монотонно действие няма да ви спаси от първоизточника му. Затова, дори и да престанете да си гризете ноктите или да пушите, внимателно наблюдавайте себе си: първо, на мястото на стария навик може да се появи нов заместител; и второ, наистина е важно да откриете ситуациите, които са провокирали лошите навици. Не е лесно да се определи конкретната причина и да се отстрани завинаги, затова е добре да се обърнете към специалист.

Освен това възрастните невинаги искат да се разделят с навика залъгалка, особено ако той не пречи на начина им на живот. В тези случаи опитите за промяна са обречени на провал.

Успех може да се очаква само при децата. Когато пет-шестгодишен малчуган продължава да си смуче палеца, не бързайте да го пернете през ръката или да му заповядвате „извади си пръста от устата“. Така само ще „закрепите“ навика. Опитайте се да разберете защо детето има нужда от успокояване в определено време от денонощието. Може би иска да му почетете приказка за лека нощ? Или просто не му достигат любов и внимание? Или пък се нуждае от промяна в ритуала на хранене. Когато детето се чувства комфортно и има интересни занимания, няма да си смуче палеца или пък да върти кичурче от косата си.

Как да се помогне на близките

Ако сте решили да отучите близък човек от дразнещ навик, едва ли вашата задача ще се увенчае с успех, ако постоянно му повтаряте: „Извади химикала от устата!“, „Остави на мира това ухо!“. Или пък ако от педагогични съображения отказвате да оставите лампата включена нощем, макар и той да моли за това. Подобни мерки само засилват причината, породила вредния маниер. В момента, в който вашият контрол отслабне, жертвата на страха или безпокойството веднага ще се върне към лошия навик.

Ако наистина искате да му помогнете, изберете подходящото време и внимателно провокирайте откровен разговор. Опитайте се да разберете какво го тревожи и как можете да му помогнете. А преди да започнете кампанията срещу вредната привичка, изяснете си доколко тя пречи на живота на „стопанина“ й. Ако той гризе химикала, но се чувства нормално, значи тревогата му не е в обезпокоително големи размери. Но ако „закусва“ с ноктите си и изгризва кожичките около тях до кръв, тревогата му е толкова голяма, че дори не забелязва болката която си причинява.

painting-fingernails-635261_640

СЪВЕТИ:

Приведете в ред ноктите. Направете си скъп маникюр в козметичен салон и си поставете за цел да го поддържате в прилично състояние. Рано или късно ще ви стане жал да унищожавате красотата, за която сте дали толкова пари. Грижете се за състоянието на ръцете и ноктите, отстранявайте с ножичка кожичките, подравнявайте с фина пила счупените нокти – така ще избегнете изкушението да „ръфате” със зъби счупения нокът или да гризете кожичките. Изрязвайте ноктите колкото се може по-късо и постоянно ги поддържайте в такъв вид. Купете си и използвайте редовно „горчив” лак, предназначен специално за тези, които си гризат ноктите. Вкусът му е толкова неприятен, че веднъж да го „опитате”, няма да си помислите да повторите.

Когато много се вълнувате, потърсете спешно занимание за ръцете си – шийте, плетете и т. н. Заетите ръце ще ви лишат от възможността да се доберете до ноктите.

Още съвети:

– За да се избавите от навика по време на доклад или публична изява да докосвате косата си, намествате очилата или да щракате с химикала, намерете задача за ръцете си – дръжте написан текст или си набавете показалка.

– Не бягайте от възможностите за публични изяви. Колкото повече опит трупате, толкова по-спокойни и уверени ще се чувствате пред аудитория.

– Може би вашият страх, изразяващ се във вредна привичка, е породен от неуспешен първи опит на публична изява. Тогава се обърнете към психолог, който ще ви помогне да заличите лошия спомен.

Binar

от

публикувано на: 06/03/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: