Вярно с оригинала Божидара Димова

16/03/2015

„Денят ми започва с кафе с мед, две цигари и грим“, казва Божидара Димова измежду всички споделени неща за втората поетична ù книга „Вярно с оригинала“. Тя излиза в средата на най-женския месец и подобно на предишната, „Очите на дъжда“ (2011 г.), е израз на автентичната женственост, оголена в стих.

„Всяко писане е разголване. Много съм била обичана и много съм обичала, но не бих казала, че имам късмет в любовта“, коментира Божидара.

В обектива на думите ù попадат обичайни неща, но изразително увеличени по начин, че да не бъде пропусната нито крехкостта на мига, нито уникалността на чувството, затворено в него: кафето сутрин, маслините на масата, висулките от лед, гълъбите, метрото, чертата на хоризонта.

Струи жажда за живот – всеки час има своята страст, всеки спомен е ценен, а сбъдването – дали реалност или мечтание, е еднакво желано и красиво. Поезията на Божидара черпи сок от ежедневието, което за нея е интензивно и вкусно. Стиховете ù са парченца живот, които да поглъщаш всеки ден. Стихове, които можеш да четеш всеки ден.

 „Много жени, на който изпратих първата си стихосбирка, ми казаха, че са плакали над нея. А най-удивителното е, че всяка бе избрала различно стихотворение, което най-силно се е докоснало до нея“.

Какво още сподели Божидара Димова за уникалното случване на творчеството и за личния си авторски код, разберете от видеото.

Божидара ми обръща внимание на надслова на „Вярно с оригинала“, който е по Буковски: „Трябва да умреш няколко пъти, преди да започнеш да живееш истински“. Това е мото, което я преследва след няколкото катастрофални случая, в които се намира между живота и смъртта.

„Те ми подействаха почти шоково. Даже имам стихотворение, в което казвам, че оттогава сякаш ми преляха банки циганска кръв. В мен се появи една жажда за живот – всеки ден да бъде празник, да науча нещо ново, да гледам нов филм, да слушам музика, да бъде пълно с приятели… Защото оцених колко е важно времето и как за миг можеш да напуснеш този прекрасен свят.”

Родното ù място е село Градинарово край Варна. Учи българска филология и руски език във Великотърновския и после журналистика в Софийския университет. Не е за вярване, но Дара, такава, каквато я виждате и слушате, е родена преди 60 години. На шега издателят ù казва „Стига си лъгала – няма такива бабички, просиш си комплименти.“ Питам я за рецептата.

„Женствеността и любовта са състояния на душата и нямат нищо общо с така нареченото ЕГН. Благодарна съм на моят баща – беше великолепен мъж, баща, човек. Голям късмет е да имаш родители, които са вдъхновение.

Баща ми беше красив мъж цял живот и си отиде красив на 94 години, 3 месеца и 13 дни. Всяка сутрин играеше гимнастика, задължително закусваше и прекарваше цял ден сред природата, която обожаваше, беше агроном по професия. Страшно обичаше живота.

Аз съм антипод – пуша по една кутия на ден, пия бира, обичам естествения вид, не ходя на козметик, не ходя на фризьор и от години ползвам един български крем, който струва 2,70 лв.

Обичам да танцувам латино и слушам много класическа музика. Така си храня клетките. Много обичам топлите страни – там, където тялото се чувства на ръба на световете. Синьото е истинско синьо, зеленото е зелено, морето е топло, пясъкът е ситен, душата ти и тялото ти ликуват в едно, и като прибавиш към това хубава музика, спокойствие и някое средиземноморско питие – няма как да не изпиташ удоволствието, че си жив.“

Може би е това – човек да прави което харесва и обича, да се радва на живота и да не прави лошичко.

След един сборник с интервюта „Жадна следа“ (2001 г.), биографичен роман „Единица мярка“ (2009) и две поетични книги и въпреки че през 1982 г. самата Елисавета Багряна ù връчва наградата за поезия „Витошко лале“, Божидара Димова продължава да отбягва етикетите „поетеса“ или „писателка“.  Но се съгласява, че поезията ù определено е от женски пол.

„Жената трябва да се изразява. Аз съм жена, която облича себе си в думи; пишещ човек, който изразява себе си, без всякаква претенция, с надеждата това, което пише, да бъде харесано и от други.”

Сърцето няма бряг

и заливите не брои.

Остават парцаливите платна,

строшените весла

на лодки изкорубени.

Сърцето е моряк

И всяка вечер смъква

щората на хоризонта.

 

От „Вярно с оригинала“, изд. „Буквите“, 2015 г.

Премиерата на книгата е на 16 март от 18:00 ч. пред Първо студио на БНР.

Binar

от

публикувано на: 16/03/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: