Една обикновена седмицa

22/11/2013

Сряда предиобед – приготвям се за напрегнат работен ден. Четири протеста и двойни полицейски кордони са опасали София. Поглеждам през прозореца си на 100 метра от „Орлов мост” и си спомням за неспокойното очакване на съботния ден. Живея на пътя на футболната агитка на ЦСКА и съм свикнала с честите набези на разгневени фенове над Българския футболен съюз, понякога придружени и с коктейл „Молотов”. На 16 ноември обаче те трябваше да преминат по обичайния маршрут, за да си дадат кураж срещу вечния враг „Левски”. В 12:00 часа обаче – между Орлите, на мястото, където от средата на юни шестват ядосани на властта протестиращи, се събираха привържениците на управляващите от БСП и ДПС. И съвсем разумно шефовете на фенклуба на червените (говорим за футбол) решили да променят трасето на тайфите от запалянковци. Неочаквано спокойствие за такъв ден по плочника на улица „Цар Иван Асен II”.

Само че вместо да ме събудят обичайните гръмки скандирания под прозорците, най-често включващи много конкретни закани за всички левскари, се размърдвам недоволно в леглото в 09:00 часа сутринта под звуците на народни хора и напеви. Често гледам много объркано сутрин, опитвайки се да различа шумовете на най-различни обществени вълнения или пък взривове на редакции – така че някак съм свикнала с учудването. Пък и моментът на изненадата, и търсенето на отговор – какво да му се не види се случва, имат известен чар.

Та така – след като се окопитвам, разбирам, че това е саундчек за предстоящия митинг в лилаво-червено. Добре, явно е време да се понадигна, нищо, че ми се е паднало да почивам в този ден. Не знам колко време е минало и изведнъж чувам, май си миех зъбите, плътния глас на премиера Орешарски. Е, може да се приеме и за интересно преживяване. Вече съм раздвоена – дали да не последвам репортерския си дълг и да отида на площада или упорито да се придържам към почивния си ден? Още се колебая, когато чувам в хола си гласа на лидера на европейските социалисти Сергей Станишев да се извинява за Възродителния процес. (После видях и снимката на емоционалния момент, в който той и лидерът на ДПС Лютви Местан се държат за ръце – високо вдигнати, разбира се.)

И така, и аз махвам с ръка, за да изгоня спомените от събота. Трябва да се концентрирам – все пак е сряда и отивам на работа из софийските улици. Подготвена за всякакви ситуации – въоръжена с диктофон, резервни батерии, телефон, който прави хубави снимки, тефтер и химикалка, слушам извънредните телевизионни студия с много развълнувани водещи и участници. Събирам кураж и аз да се отправя по пътя и да застана на поста си като стожер на правото на информация. По улицата е сравнително спокойно. Изведнъж обаче чувам гърмящ глас, прекаран през мегафон, който променя мястото си – явно се движи в автомобил. Какво пък сега? – питам се, умерено учудено. Поглеждам през прозореца и очите ми проследяват кола, чийто цвят не помня.

„Можете да видите изключителните ни акробати и дресьори на животни само до неделя. Елате в цирк „Балкански”!” Оп! Наистина ли съм будна?

Да, будна съм. И не само това – осъзнавам, че иронията в синхрона на случващото се е развеселяваща.

В леко приповдигнато настроение тръгвам към жълтите павета. Заварвам момента, в който „ранобудните студенти” решават все пак да отстъпят мястото пред парламента на синдикалисти, някои от които – доста мургави. Дошли са под строй и те да протестират – ама без да искат оставка на кабинета. Друг профсъюз пък се е обявил против акцията, а лидерът им заявявява, че някой се опитва да избута хората напред като пушечно месо във война на живот и смърт, защото баницата е свършила. Малко объркващо, ама карай, то едно ли е. Полицаите бдят на постовете си и така до края на… Страничните улици също са преградени.

Явно е, че трудно ще успея да видя всички борещи се за справедливост днес. Добре, нека поне да зърна тези, които ще преградят с телата си пътя на партийните босове към президентството, за да отидат на Консултативния съвет за национална сигурност. И това се чудя защо – нали е за общото ни добруване. Добирам се трудно, колкото и да размахвам журналистическата си карта пред сградата, където се намира работно място на държавния ни глава. Заварвам сбор от много разнородни на пръв поглед хора, оградени от момчета в оранжеви сигнални жилетки. Информирам се: граждански патрули с мисия да не допускат функционери от други партии на терена. И, да – не знаят името на този, който ги организира. Малко преди да пристигна, лидерът им е изнесъл реч и е обявил, че ще бъде следващият премиер или президент, ако това не е Бойко Борисов – разказват ми колеги.

Губя интерес, но преди да успея да се измъкна от тълпата, чувам гласа и на националистически предводител, изразяващ съпричастност с каузата. Струва ми се малко странно какви допирни точки имат тези две формации, но решавам да не задълбавам в теории на конспирацията, включващи много пари и стремеж за власт.

Усмихвам се на полицаите и тръгвам нататък. Замислям се за „гражданските патрули” около Халите и улица „Пиротска”, организирани от други националисти да ни пазят от някакви врагове без партиен билет, неее – без документи и с неподходящ цвят на кожата. Отново лека тръпка на учудване минава през тялото ми. Защо там няма кордони с полиция? Не намирам отговор и продължавам.

На другия ден научавам, че освен контрапротести, се готвят и контра „граждански патрули” със звучното име ОМОН. Те ще са съставени от роми, които искат да предпазят себе си от респектиращите момчета с трикольорни ленти на ръкавите. Решавам да обогатя познанието си с преглед на информационните агенции. Научавам още любопитни факти – български евродепутати от различни партии призовават в Европа да им се помогне да свалят властта в София. Така било редно, разбирам. След като живях два дни в напрежение дали ЕС ще ни спре финансирането по разни европрограми, се осведомявам, че всичко е наред, а някакви недобросъвестни медии са ме подвели. Само щели да се забавят плащания, и то по вина на предишните управляващи. Повдигат трето обвинение на бивш вътрешен министър, а той ще подава жалба в Страсбург за нарушаване на правата му за невинност. В парламента се чудят дали да създадат комисия, която да проверява случая с доскорошен зам.-председател на законодателния орган, разследван за пране на пари.

Из социалните мрежи се разхожда снимка на припаднал полицай пред Народното събрание, а първа помощ му оказва протестиращ лекар. Коментарите под фотоса са силно емоционални. Сякаш човещината е свръхестествено преживяване и по тази логика – напълно неочаквано. Колеги и приятели ми казват, че и те са объркани и им е тъжно да гледат какво се случва. Какво да се случва? Мачът между „Левски” и ЦСКА в събота завърши 0:0. Вълнение само за малкото останали фенове, теренът все по-разкалян, а желаещи за титулярни играчи много, но с неразличим цвят на фланелките.

Binar

от

публикувано на: 22/11/2013

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: