Чистите води на Дунав през 1944 г.

20/03/2015

Последният жив офицер от Дунавските миночистачни кораби ни разказва за Втората световна война и българското офицерство. Капитан Атанас Илев е председател на Съюза на възпитаниците на Военните на Негово Величество училища. През 1944 година става командир на кораба “Кирил Попов”, който има за цел да прочисти водите на река Дунав от мини. Носител е на орден “За храброст” и съветски орден “Червена звезда”.

Пет дни след деветосептемврийския преврат – на 14 септември, випускът на Атанас Илев във Военното училище – 64-ти, е произведен в първи офицерски чин заедно с офицерите от школата за запасни офицери.

“Превратът ние не го почувствахме така болезнено. На нас възпитанието ни беше такова, че ние по клетва сме обречени да служим на Родината, обречени сме да изпълняваме нашите офицерски войнски задължения. Така че лично аз абсолютно нищо така не почувствах и нямаше някаква антинагласа или някакво противодействие във всичко онова, което по-нататък върху нас трябваше да се упражни, да ни се възложи”, разказва капитан Илев.

През 1944 година Дунав и Черно море са осеяни с мини, американските самолети са хвърлили само над река Дунав през март същата година над 2600 магнитно-акустични мини, германците при отстъплението си – още 2200. Българският военноморски флот е поставен под ръководството на съветския.

„Разликата между нас и сапьорите на пехотата е, че те виждат врага си, докато за нас, моряците, той е невидим. Дебне коварно кой знае къде във водата. Магнитно-акустичните мини са най-опасни, взривяват се, възбудени от естественото магнитно поле на кораба”, разказва офицерът-ветеран.

Атанас Илев участва в десант в Балчик по случай присъединяването на Южна Добруджа към България през 1940 година.

“Облечени в парадни бели моряшки униформи с пушки, разбира се, с бойни патрони в паласките. Качваме се на търговския кораб „Бургас”, за да отидем до Балчик, където евентуално трябва да направим десант. Бяхме в парадни морски униформи. Ескортират ни на два торпедоносеца, мисля че бяха „Дръзки” и „Смели”, и потегляме възторжено с овации и с цветя. Изпратени от варненското гражданство. Пътуваме възторжено, моряшки песни, нетърпение. Пристигаме, готови с пушките,  в Балчик. И вместо неприятел срещаме възторжени посрещачи, песни, български знамена. Първото ми впечатление след прегръдките, целувките беше, че те по-добре изпълняват почти всички куплети на хубавия български марш на Добруджанския край.”

Капитанът ни разказва и как е получил нареждане да свали българския флаг от кораба “Кирил Попов” и да вдигне съветски флаг – нещо, което той не може да изпълни.

Научаваме и някои любопитни истории за суеверията на моряците – особено на война. Ветеранът разказва какво правиш, ако си във водите на Дунав и видиш “щури” зайци.

Очаквайте продължение!

Binar

от

публикувано на: 20/03/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: