Текето край Оброчище – място за изцеление и единение

28/03/2015

tekeДвуобредният молитвен дом на мюсюлманския светец Ак Язълъ баба и неговият християнски двойник Св. Атанас е един от малко познатите, но изключително интересни архитектурни паметници  със силен религиозен и културен смисъл.  Старата дервишка обител се намира в покрайнините на сeло Оброчище, недалеч от гъстата лонгозна гора “Балтата”, край черноморския ни курорт Албена и град Балчик. Началото на този молитвен дом, наричан от местното население „Текето”  или „Манастира”, се губи в далечния XVI век.

Мюсюлманската и християнска светиня днес е  изнесена експозиция на историческия музей в Балчик.

Божествената енергия на Герания

Текето край с. Оброчище е тайнствено и магнетично място, за което се вярва, че е заредено с божествена енергия.  Местността, известна през античността като „Герания”,  е разположена  сред живописна долина и истинска джунгла от растителност.  Името на селото идва от „оброк“, тоест обричане, клетва, дан към боговете. Оброчището е свещено място за ритуали, жертвоприношения и общуване с Бога.

За първи път това място се споменава в турски летопис от 1676 г. като Такиеджик. Преди 1942 г. селото се казвало Теке заради турския манастир (теке) със стаи за дервиши, който се намирал в южния му край.  До Освобождението в селището живеели само черкезки семейства и една-единствена българска фамилия и имало точно 118 къщи. След 1978 г. на мястото на изселените черкези почнали да се настаняват българи от Източна Тракия.

Ак Язълъ баба теке молитвен център с уникална архитектура  

Ак Язълъ баба теке представлява уникален молитвен дом и енергиен център –  един от най-големите  на Балканите, който и до днес остава най-добрият образец на османската култова архитектура от началото на ХVI столетие по нашите земи.

За първи път текето е споменато от известния турски пътешественик Евлия Челеби през 1652 г.: „С изключение на мавзолеите на имамите Али и Хюсеин в Багдад, друго такова теке няма нито в Анадола, нито в Персия”, отбелязва Челеби. Двеста години по-късно мястото впечатлява и австроунгарския археолог и етнограф Феликс Каниц, който пише: „При село Теке попаднах на един дервишки манастир с такива размери, че не съществува, без съмнение, по-голям на европейска земя, с изключение на Цариград”.

Изграждането на комплекса  продължава няколко десетилетия и съвпада с управлението на султан Сюлейман Първи. Текето е уникално като архитектура. Състои се от две еднакви като план сгради – тюрбе (мавзолей) и имарет (магерница). Тюрбето е изцяло запазено, докато от имарета е останала само една стена. Забележително е, че всички сгради, дори коминът на магерницата и беседката край тях, са във формата на идеален седмоъгълник. Енергията на текето се отключва и насочва именно от силата на 7-иците в каменната сграда. От прастари времена се счита, че седем е числото на Бога, защото е свързано със сътворението и е свещено според всички религиозни вярвания.

Тюрбето с височина 12 метра и диаметър 11 метра е изградено от дялани правоъгълни блокове. Таванът е куполообразен, изписан със стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен стил.  От него се спускат 5 тънки вериги, на които са висели кандила.

В средата на текето е гробът на мюсюлманския светия Ак Язълъ баба, ориентиран на изток – запад. Някога до него били сложени вещите на Светеца, а днес е обграден от даровете на поклонниците. Тук има олтар и място за палене на свещи, каквито са характерни за изповядващите алевизма – неортодоксално течение в исляма.  Ако се съди по невероятните размери на гроба, – 4,45 м дължина и 2,10 м ширина – Ак Язълъ е бил истински исполин.

Имаретът е със значително по-големи размери и с вход от юг. В миналото основното му помещение е завършвало със сложна седемскатна дървена конструкция, обшита с оловна ламарина, която е била унищожена по време на руско-турските войни. В средата на имарета е имало шадраван, а в северния му край се е издигало открито огнище, което завършвало с висок седемстенен каменен комин, напомнящ  минаре. Някога над огнището на синджир бил окачван котел,  в който се готвело – дервишите давали  безплатно храна и подслон на всеки пътник.

По своята архитектура текето на Ак Язълъ баба в Оброчище е сходно с молитвените домове на Демир баба в местността Сборяново край Исперих, на Отман баба в село Текето, Хасковско, и на Кадемли баба край Графитово, Сливенско.

Приказки за великана

Кой е гигантът Ак Язълъ?  Местното население – казълбашите алиани и християните – разказват много легенди за него. Татарите от съседното с. Ляхово твърдят, че само с една секира Ак Язъзъ баба е построил текето за една нощ. Евлия Челеби разказва друго –  един ден, след като се нахранил, светецът забил в земята шиша, на който си пекъл месото, от пръчката израснал огромен кестен и веднага дал плод.

Християните имат своя легенда: Край текето живеел богаташ на име Атанас. Той притежавал големи стада добитък. Животните били толкова умни, че излизали на паша и се връщали без пастир. Други разказват, че Атанас бил млад овчар, който се влюбил в турска мома. Когато роднините на девойката узнали, подгонили младите да ги накажат и влюбените се самоубили,  за  да не попаднат в ръцете на преследвачите си.

Християните вярват също, че някога тук е имало манастир, превърнат от мюсюлманите в дервишка обител, а Св. Атанас бил убит от турците заради своята вяра.

А какво казват историческите хроники? През XVI в. според  османските документи в покрайнините на гъстата гора на Балтата се заселва Ак Язълъ баба. Той се счита за духовен приемник  на Отоман баба – водач на мюсюлмански орден, свързан с групата Абдалан и учението на хуруфитите. През 1492 г., малко след смъртта на главата на дервишкия орден, последователите на неортодоксалния ислям, сред които са и дервишите (букв. беден, нищ, мюсюлмански монах или човек, който следва определен мистичен път) на Отоман баба са подложени на преследване. Начело на братството застава Ак Язълъ баба и за да спаси ордена, той, с част от учениците си, се преселва в долината на р. Батова, далеч от центъра на Османската империя. Тук неговата обител поема функциите на своеобразен център на един от клоновете на дервишкия орден, а самият той става духовен глава в източните български земи. След смъртта му дервишите построяват неговото теке, около което възниква село Текиеджик.

Среща на религии и етноси

Най-удивителното на това светилище е, че то се почита и от мюсюлмани, и от християни. Казълбашите вярвали, че в гигантския гроб почива Ак Язълъ баба, православните били категорични, че там лежи Св. Атанас. И едните, и другите смятали светията за закрилник на домашните животни. И едните, и другите били убедени, че приживе светецът е бил красив гигант, който лично е пазел селото от зли хора и  духове.

В началото молитвеният дом на Ак Язълъ баба е средище на неортодоксални вярвания и ритуали, обединени от алевизма – тайно шиитско учение, изповядвано от последователите на имам Али – братовчед и зет на Мохамед.

От втората половина на ХІХ век текето се превръща в двуобредно светилище, което се посещава от мюсюлмани и от християни.  Поклонници на двете религии организират тук общ традиционен събор на 1 и 2 май.

По традиция, изповядващите исляма посещават текето в понеделник, четвъртък и петък или при даване на оброк, а християните – когато се нуждаят от помощта и закрилата на своя светец.

Независимо от факта, че вярващите възприемат своето посещение през различни религии,  на текето те извършват едни и същи ритуали – молят се на гроба на Светеца, мият се с вода, връзват парцалчета по клоните на околните дървета за здраве, палят свещи, оставят богати оброчни дарове. Всички тези обреди са с една цел – да измолят  закрилата на Светеца.

Лечебната сила на текето

Каменният гроб на Ак Язълъ баба винаги е отрупан с предмети – черги, дрехи, чаршафи, кърпи – дарове за Светеца. И днес болни хора спят в текето, за да се излекуват или да променят живота си към по-добро. Някога камъкът на гиганта бил завит със зелено сукно, а върху него били поставени вещи на исполина: чехли, лула, бастун, гребен, свещници. Днес са останали само чехлите, които всеки обува, и обикаля три пъти гроба – така се очиства от греховете, а болните – от болестите. Текето пази невероятни истории за сакати, които прохождат след ритуала край гроба, за слепци, които проглеждат, за бездетни майки, които раждат силни като Ак Язълъ деца.

Атмосферата на мястото е невероятна – мистиката се долавя в приглушената светлина, която се процежда през облите прозорци, и в тишината на светилището. Вярва се, че  чудото на каменната гробница е в отвора в западния й край. Поклонниците слагат в него ръка, защото се смята, че така  получават от енергията на светеца. Истински вярващите с отворени сърца и с чисти помисли може да видят как от дупката излиза млечнобяла мъгла – енергийната сила на Светеца.

Който пусне монета през дупката за здраве и късмет, ще усети по звука, че гробът е дълбок. Археолози и историци смятат, че е вероятно той да е изграден върху старо езическо светилище и силната енергия на мястото да е свързана с много стар каменен комплекс или олтар под текето.

Независимо дали вярвате в тези легенди, посещението на текето край Балчик е впечатляващо и красиво пътуване в миналото и мъдро послание към настоящето.

Binar

от

публикувано на: 28/03/2015

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: