Иван Цанев – връщане назад към истинността

27/03/2015

Едно от най-важните двустишия в българската литература принадлежи на Иван Цанев:

По-малко говори, по-малко говори

и ако можеш – истината само!

(Между два разговора с Веселин Тачев (Дърво на хълма) – 2001 г.)

Исторически и най-вече човешки, това са думи, които би трябвало да са вградени в нашата памет. Би трябвало да ги извикваме и да правим чрез тях житейските избори.

Само сред тишина можем наистина да видим света, да станем свидетели…

B cъвpeмeннaтa бългapcĸa литepaтypa xpoнoлoгичecĸи Ивaн Цaнeв пpинaдлeжи нa пoĸoлeниeтo, дeбютиpaщo пpeз втopaтa пoлoвинa нa 60-тe и нaчaлoтo нa 70-тe гoдини нa XX вeĸ. Toй e oт пъpвитe, ĸoитo cлaгaт нaчaлoтo и изpaзявaт пълнoцeннo ycтoитe нa тaĸa нapeчeнaтa „тиxa лиpиĸa”, зaeднo c Eĸaтepинa Йocифoвa, Kaлин Дoнĸoв, Kaлинa Koвaчeвa…

Пламен Антов пише следното за това определение : „Така едно от важните неща, които “тихата” лирика на Иван Цанев (заедно с яростната сатира на К. Павлов, но по собствен начин) успява да стори, е, че обновява и възвръща дълбоките, дълбинните измерения на политическото. И по този начин косвено – чрез самата себе си, но не по-малко и чрез наследниците, които ражда – променя самия модус на българския лирически канон през ХХ век.“

Иван Цанев  през годините е оглеждал и редактирал многократно текстовете си. Техният код стои отворен пред поета и читателя, за да може да предизвиква постоянното желание за пренаписване.

Близо до Изтока, до детайла, природата и човека, Иван Цанев е автор, който сякаш познава началата на живот. Готов е да пише за тях, да ги събере отново отвъд застиналия свят. Приканва ни да направим своя избор и ние, защото все още сме тук и все още сме част…

 

ДЪРВО НА ХЪЛМА

Да не забравям никога, че има

дърво на хълма –

някъде, далече,

където и да е – дърво без име,

сприятелено с идващите вечери.

Дърво на хълма.

То ще ми напомня

как будните очи в тревата скитат,

как в дълбините на нощта бездомна

поникват гласовете на щурците.

Дърво на хълма.

Нека ме обича

и не забравя никога за мене.

То е безименно, ще го наричам

търпение и тишина зелена.

Дърво – тъй стройна

плът на мисълта ми! –

стои на хълма, с облаците слято,

заслушано във приказките тъмни,

които му нашепва вятърът.

 

Иван Цанев е роден на 30 ноември 1941 г. в с. Острица, близо до Русе. Бъдещият поет завършва гимназия в дунавската ни столица и специалностите Българска и Руска филология във Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Целият му съзнателен живот преминава под знака на художествената литература в битието му на поет, редактор и литературен консултант в най-­престижните български издателства и литературни седмичници. Към първото си литературно отличие, получено още през 1965 г. за най­-добро стихотворение от млад автор, в хода на времето той добавя наградите за поезия „Петко Р. Славейков”, „Иван Николов”, „Пеньо Пенев”, „Атанас Далчев” и „Константин Константинов”. През 2010 г. Иван Цанев е отличен с унгарския „Почетен меч Балинт Балаши”. Негови стихосбирки и отделни стихотворения са преведени на унгарски, английски, испански, румънски, руски, чешки, словенски, сръбски и др. езици.

От дебютната му книга „Седмица”, отпечатана през 1968 г., до днес Иван Цанев е публикувал почти двадесет стихосбирки, сред които се открояват: „Неделен земетръс” (1973), „Телеграма” (1977), „Едничка дума” (1981), „Седмоднев” (1987) и „Дърво на хълма” (2001). Иван Цанев е и един от най­популярните съвременни поети за най-­малките читатели .

Носител на Голямата награда за литература на СУ “Свети Климент Охридски” за 2012 г.

Във видеото можете да чуете единственото съхранено стихотворение на Иван Цанев в Златния фонд на БНР.

Binar

от

публикувано на: 27/03/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: