Държавата на джаза

06/12/2013

Твърдо решена да напиша весел и жизнеутвърждаващ коментар в края на една поредна обикновена българска седмица, чуквам с мишката новинарските агенции. Не знам точно защо, но си мисля за джаз импровизации в очакване на почивните дни и най-вече – вечери.

Отпивайки от ободряващия чай и с усмивка на уста, разглеждам водещите заглавия.

Така…. Опозицията иска оставката на зам.-шефката на парламента Мая Манолова, налагала им цензура и влизала грубо с бутонките. От това следва разпален дебат, изпълнен с други доста цветисти метафори. Явно петъкът се е сторил скучен на депутатите и се опитват да покачат малко градусa на напрежението.

Пред погледа ми изниква друг акцент от деня: „След четири години първи коледни бонуси за пенсионерите”. От материала научавам, че след дългото замразяване по 50 лв. за празниците ще получат над 1 милион хора от третата възраст, които взимат до 251 лв. включително. Сумата е равна на линията на бедността. Затова държавата отделила 55 млн. лв. Припомням си, че преди дни народните избраници в бюджетната комисия решиха да намалят партийните субсидии с 1 лев на глас – щели да се спестят около 4 млн. лв.

Точно под този материал изскача друг. Той ни съобщава, че 80-годишна старица от Русе се е хвърлила призори от шестия етаж. Предполага се, че пенсионерката е посегнала на живота си от безизходица. За самоубийството алармирал синът ù. Около 06:00 часа той влязъл в стаята на майка си и видял малко столче пред отворения прозорец. Когато погледнал надолу… Тук аз цензурирам новината.

Изтръпвам. С надежда отварям страницата си във Фейсбук, а първият приятелски статус e на Hristev Hristo и гласи: „Днес в автобус 73… Едно сирийско момче единствено отстъпи място на току-що качила се българска пенсионерка. Една българска пенсионерка с погнуса избърса току-що освободеното ù от едно сирийско момче място. И обърна гръб. На автобуса. Или може би на целия свят.
Едно сирийско момче ми помогна да перфорирам билета си, защото не стигах дотам и с усмивка ми го върна. Една българска пенсионерка възмутено ме изгледа и порица гласно: „Напаст Божия, откъде дойде, бели да дружат с черни…” 
…Каква е тази България… откъде се взе цялата тази безчовечност, това банално зло, толкова интелектуална нищета… защо станахме страна на хора, изгубили доброто…”

Осъзнавам, че все още стоя ококорена пред екрана на компютъра със замръзнала и вече доста глупава усмивка.

Опитвам се отново да мисля за джаз, но разбирам, че търся дефиниция на думата „импровизация” – в живота, в политиката, във виждането ни за света. Опитвам се да разбера защо се случват такива неща – от глупост ли, от безхаберие ли. Или просто сме лоши и се опитваме да импровизираме, а отзад всичко е кухо.

Binar

от

публикувано на: 06/12/2013

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: