Гледаме нестинари на 3D в кината по празниците

08/04/2015

Нестинарството е един от най-българските обичаи. И някак в синхрон с духовността ни съчетава езическа и християнска традиция. За режисьора на „Стъпки в огъня“ Андрей Хадживасилев е въпрос на време да направи първия български документален 3D филм точно по тази тема. Работи по него съвместно с американския документалист Мелъди Гилбърт, която от няколко години живее в България, питаейки нескрит интерес към фолклора и културата ни.

Както често се случва, оказва се, че знаем твърде малко за красотата и символиката на древния култ, запазен до ден днешен у нас единствено в село Българи в Странджа. „Стъпки в огъня“ цели да поправи този пропуск. Ето какво разказа за Бинар режиьорът Андрей Хадживасилев броени дни преди  филмът на тръгне по кината.

Защо решихте филмът за нестинарството да е 3D?

След 100-годишна история и юбилей на българското кино е време нещата да се развиват технологично и у нас. 3D-то е ново изобразително средство в кинематографията, което е много подходящо за документалния жанр. Да пресъздам максимално реалистично и красиво атмосферата от село Българи на 3-и и 4-и юни (Св. Константин и Елена по стар стил) беше в приоритетите ми и 3D-то помогна много за това. Така хората ще се „потопят” в магията на обреда още по-силно, а също се надявам да привлека чрез 3D-то и повече млада публика, която иначе има сравнително по-слаб интерес към фолклора ни.

Всички са чували за нестинарството като за ходене по жарава, но сякаш само дотам. Какво не знаем за него?

Ходенето по жаравата е много важен елемент – кулминацията. Но трябва да се знае, че това е двудневен ритуал, изпълнен с множество обреди от сутрин до вечер: ритуално обличане на иконите, тяхното измиване (пречистване) на аязмото със светена вода. Палене на огъня, празнуване с народни песни и дълги хора. Това е и целта на филма “Стъпки в огъня”, да запознае с всички тези детайли, както и с историята за най-видната нестинарка – баба Злата, за хората и нравите в малкото село Българи.

Успяваме ли да съхраняваме обичаите си, които ни отличават като народност и в днешно време, или започваме да ги губим?

fire1

За жалост лека-полека обичаите започват да се губят с ограждавяването на обществото ни. Необратимо е носителите на това знание да намаляват с годините, затова трябва да се интересуваме от културното ни наследство и да се стараем да го съхраним. Да уважаваме старите хора, които го пазят и предават!

Разкажете за срещата си с Мелъди Гилбърт и нейното участие в продукцията. За интереса й към темата и към България.

С Мелъди се познавам от няколко години, запознахме се на среща със студентите й от  Американския университет. Бях поканен да им прожектирам филма си „Паркур – начин на живот”. Беше изключително интересно да работим заедно, Мелъди е международно доказан документалист. Определено филмът стана по-богат и интересен благодарение на ко-режисьорството ни. Тя живее и работи от няколко години в България и има голям интерес към фолклора и културата ни, а също така беше впечатлена и от работата в 3D. Това беше интересно предизвикателство и за двама ни.

Как местните хора посрещнаха и приеха снимачния екип? Какви са хората, останали да живеят в българското село? 

Филмът беше заснет за две поредни години, през които местните ни приеха изключително добре. Станахме си много близки – като семейство. С радост ни приеха в домовете си, дори ни нагостиха неведнъж. Това е типична черта за този край, просто хората са много добри и истински, запазили са тази своя положителна черта през годините.

Научихме много интересни неща и детайли, въпреки че бяхме предварително подготвени. Аз лично научих най-много нови неща за народната музика. За нейната специфика и автентичност на инструментите, с която се изпълнява. Също интересен факт беше, че нестинарското хоро започва с ляв крак, а не с десен.

Село Българи е малко и тихо село. Животът на местните не се отличава с нищо от другите села в България. Мечтата на старите хора обаче е мястото да се оживи, да се върнат повече млади хора и най-вече да са вярващи.

fire

Преплитането на езически обичаи и християнска традиция в живота на българина по-скоро обогатява или размива духовността?

Според мен обогатява. Аз напремиер съм християнин, но се интересувам от различни култури и традиции. Нестинарството наистина преплита в себе си езически и християнски елементи. То е отричано и забранявано неведнъж от църквата през вековете, но щом се е запазило и до днес, това със сигурност не е случайно.

След успешната официална премиера на София Филм фест, филмът тръгва по кината от 10-ти април с лимитиран брой 3D прожекции само в избрани киносалони. Желаещите да го видят могат да следят новините в официалния сайт www.stepsinthefire.com

Binar

от

публикувано на: 08/04/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: