И телефонът звънна някак международно

21/12/2013

Срещам Мария пред хлебарницата – не съм я виждала отдавна толкова весела, направо леко подскача. Наредила се е на опашката да купи франзели, черни и пълнозърнести хлебчета, питка и няколко кроасана с различни вкусове. Чака много гости, обяснява ми.

Ще ми се да разбера причината за необичайната ù веселост, ама някак ми е неудобно да карам направо. Ще реши, че я мисля за намусен темерут.

Престрашавам се все пак да попитам какви гости ще ù идват. И аз съм леко приповдигната, така да вляза в тон.

Ами какви да са, разказва ми тя дяволито. Както бързала за работа преди седмица и телефонът ù звъннал някак международно, обяснява ми през смях. Нейна близка приятелка, която живее в Щатите, искала да ù съобщи, че за първи път от няколко години си идва в София за Нова година.

„Представяш ли си, та ние се виждаме само по скайп, познавам децата ù от монитора на компютъра, а бяхме неразделни”, развълнувана е Мария.

Казва ми и че още няколко другарчета от студентската им компания са в България за празниците и тя ги събира на гости, дано успее да ги хване всичките.

Идва ù редът и се разделяме, виждам я как крачи забързано към вкъщи.

Оставам леко замислена на улицата. Терминал 2 не винаги е тъжно място, но ако си от посрещачите. На изпроводяк някак е по-добре да се заобиколи. И аз имам любими хора, намерили късмета си зад граница, всъщност кой ли няма и май все повече ставаме. Всеки път обаче, когато се събираме, обикновено по празници, разбирам, че между нас нищо не се е променило и сме заедно, макар и не на едно и също място.

Терминал 2 грейва предпразнично, а ние си казваме: Догодина, до амина!

Binar

от

публикувано на: 21/12/2013

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: