Гаражен блус в най-отдалечената от Слънцето точка

28/04/2015

Plakat_horizontalen

Бум! Гаражен блус, психеделик, шейсетарски вокали, мелодични китарни рифове (но със стържещ звук), три акорда, двама души група!

Идват ви на крака: THE NOISE FIGURES от Атина пристигат в София, за да представят втория си студиен албум APHELION на 28 април в малката зала на *Mixtape 5* .

“Афелий” е най-отдалечената от Слънцето точка от орбитата на тяло, обикалящо около Слънцето… И ако приемем, че София (а и Пловдив, Варна и Велико Търново, където бандата ще свири следващите дни – съответно на 29.04, 30.04 и 01.05) в момента е може би най-отдалечената точка от Слънцето на рокендрола на Балканите, може би е дошъл правилният час и правилният ден.

Алилуя, брадърс енд състърс!

THE NOISE FIGURES  са Стамос Бампарис (китари/вокали) и Георгиос „Джордж” Никас (вокали/барабани) – събират се преди малко по-малко от 3 години, през лятото на 2012, в Атина. Преди са свирили, заедно и поотделно, в различни инди-рок, гараж блус и гръндж-банди. Записват първия си (едноименен) албум през ноември 2013г. А сега, две години и няколко турнета по-късно, предстои и вторият – споменатият вече APHELION – също издание на Inner Ear Records, предвидено за май 2015 (уточняваме – първите предварителни копия от Aphelion вече пристигнаха от Германия, където се произвеждат, така че на турнето ще има, макар и преди да е настъпил месец май – б.а.).

На балканското им турне, което започна преди два дни от Киманово, Македония, делят една сцена с някои всеобщи любимци като Sonic Jesus (в Скопие) и The Nuggers (в Букурещ). Пристигат днес (27 април) в София, като този специално оставят свободен ден в турнето си, за да гледат Wovenhand (които барабанистът Джордж няколко пъти е изпускал в Гърция през годините).

Концертът в София е част от афиша на Alarma Punk Jazz, а за пред- и афтърпартито са отговорни Longevilo (Go Citizen!) и Blood Becomes Water. Ще има и специален щанд на Threechords Record Store, една от най-сериозните ни живи връзки с гръцката рокендрол сцена тук на място, а също и премиерен щанд на Karanapo Studio & Store – със значки за ценители на промоционални цени специално за събитието.

А ние разговаряме със Стамос, китариста на THE NOISE FIGURES…

Коя е основната разлика между двата албума – от ваша гледна точка, като автори?
Първият клонеше повече към гаражния блус, докато Aphelion е може би малко повече рокендрол. Първият беше вдъхновен повече от шейсетарските гаражни групи от поколението на The Sonics, докато във втория има влияния повече от банди като Black Rebel Motorcycle Club – корените му са в този тип американска музика… Освен това Aphelion звучи по-мрачно и по-тежко от първия, биха казал. Звукът е същевременно по-агресивен, но и по-тъмен.
Вие сте от групите, които много държат на звука си. И съвсем не звучите минималистично, макар че сте само двама…
Да, един от основните проблеми, които трябва да дискутираме с мениджъри на клубове, тонрежисьори и т.н., е звукът, който се стремим да постигнем на сцена. Обикновено като видят само двама души, те си мислят, че ще е лесно. Но съвсем не е така. Защото се опитваме да създадем пълна звукова картина на сцената. А след като сме само двама, това е по-трудно, а не по-лесно. За китарата си примерно аз използвам понякога два, понякога три, а понякога дори пет навързани китарни и басови усилвателя – в зависимост от големината на мястото. Ако мястото е малко, мога да мина само с един китарен и един басов усилвател. Защото се опитвам да докарам и някои басови честоти, които да запълнят мястото на отсъстващия в групата ни басист, тъй като сме група без басист. Всеки концерт предлага различни предизвикателства за постигане на това звучене, но винаги гледаме да имаме китарните и басовите честоти разделени на отделни кубета… От друга страна, когато правим записи, винаги имаме на ум да не се отдалечаваме много от звука, който бихме искали да имаме на живо. Понякога в студио ти идват толкова много идеи, но гледаш да се придържаш към простотата, за да може после това да бъде изсвирено от само двама човека на сцената. Всъщност, албумите ни са изсвирени като на живо – влизаме в студиото и всичко, с изключение на някои дребни допявания и досвирвания на китара, си е студиен лайв.
Какво е отношението ви към жанровете в рокендрола, защото различни хора, слушайки парчетата ви, често ви поставят в съвсем различни категории?
Никога не се стремим към определено жанрово звучене. Слушаме много и различни неща, двамата имаме различно музикално минало. Преди свирехме заедно в инди-рок група, аз имах деведесетарска гръндж банда – влиянията, избиващи в нашата музика, са наистина много. Така че всеки може да ни поставя където си иска – гаражен блус, психеделик… Някой дори веднъж каза, че имало и стоунър елементи…
Е, това поне аз не съм го забелязал в записите ви, които съм слушал…
А, в новия албум сигурно и това може да се открие. Но както и да е, ние не афишираме себе си като гаражна рок банда. Просто свирим рокендрол, а рокендролът, който се свири днес, съдържа сигурно всичко от музикалната история на последните десетилетия.
А гръцкият рокендрол е нещо много специално, и – за моя радост – нещо, което все повече и повече хора дори тук, в поизостаналата ни страна, почват да следят. Ето, групи като Acid Baby Jesus, Voodoo Healers, Alien Mustangs, The No Sin, Bazooka вече си имат и сериозна българска аудитория, която ги следи. Нарочно изброявам банди с различен статус, от различни поколения и от различни жанрови направления в рокендрола…
Абсолютно си прав. Особено през последните 5-10 години има голяма експлозия от добри банди в Гърция. И наистина има добри групи от всякакви направления – всички, които ти изброи и още – банди като Planet Of Zeus, 1000mods и т.н. Мисля, че причините за това са много. Може би на първо място – развитието на технологиите: днес е много лесно да разпратиш имейли насам-натам и да си уредиш турне на другия край на света. Самите групи също разсъждават така – те не правят музика специално за тукашната сцена, а искат да пътуват, настроени са към задгранични турнета – независимо дали на Балканите, в Европа или още по-далеч. Ние направихме първото си европейско турне миналия ноември – в 15 или 16 различни страни. И за нас това беше много важно като опит. Защото ако свириш само в собствената си страна, в собствения си град, накрая всичко започва да става едно и също и предвидимо. Затова е добре човек да пътува – за да се среща с неочакваното… Отиваш на непознато място, не знаеш дали публиката ще хареса музиката ти, следиш реакциите й, после се заговаряш с хората от другата банда, която е свирила същата вечер… и така се създава и общност между хората, от която е много хубаво да си част.
За американско турне мислили ли сте, или още е рано?
Със сигурност не е част от краткосрочните ни планове, защото е по-трудно за организиране от европейско или балканско турне, разбира се, разстоянията са много по-големи, но да, бихме го направили един ден. Някои гръцки групи са го правили успешно – Acid Baby Jesus и някои други… Но ще видим, ще стигнем сигурно и дотам. Засега подготвяме второ турне с новия албум Aphelion из Европа през октомври и ноември. И следващата стъпка може би ще е британско турне.
На какви места обичате да свирите?
За нашата музика най-добрите места са средни по големина и на закрито. Клубове за 200 до 500 човека. Въпреки че сме свирили на много малки места с 10 души публика, и на фестивали на открито пред 3000-4000 души. Но мисля, че на големите фестивали се губи нещо. Обичаме малките и средните места, където можем да виждаме очите на публиката и енергията й да се връща при нас на сцената директно. Тези средни места за от 200 до 500 човека са перфектни за нашата музика.
Само да те предупредя, че в София големите клубове събират толкова…
А, и в Гърция е същото. Но ние обичаме да свирим и на малки места. Когато правим гръцко турне, обикаляме и доста малки градове. Не сме група, която свири само в Атина и Солун. И на това турне имаме по-малки градове из Балканите – не само София и Белград. В малките градове понякога концертите ни се получават много по-хубави, често хората там са по-жадни за музика на живо и преживяват концертите ни по-силно.
И накрая – няколко думи за текстовете на The Noise Figures.
Tе се раждат по време на пътуване. Джордж, който е основният певец и барабанист на групата, пише текстовете. И в повечето случаи те са вдъхновени от случки по време на пътуванията ни в Гърция или из Европа. Не са просто думи, които да запълнят парчетата.

Не пропускайте! Но ако по някаква причина не сте в София на 28 април, имате още три възможности да гледате The Noise Figures на живо:

• 29 април, 21.00 ч. – Пловдив – клуб „Петното на Роршах” с организатори Сдружение Common Future & Alarma Punk Jazz и афтърпарти със селекция от от Nick Bone, Alarma и музикантите от групата
• 30 април, 21.00 ч. – Варна – клуб Vintage 33 с организатор Shangri Live
• 1 май, 21.00 ч. – Велико Търново – клуб Melon с организатор Shangri Live

На концерта в София ще се разиграят три двойни билета за следващите концерти на Alarma Punk Jazz – един за King Dude (30.05), един за Voodoo Healers (06.06) и един за Hugo Race (11.06)

*Интервюто е съвместно дело на „Аларма” и уеб-платформата за гаражен рокендрол за ценители Go Citizen! 

Цветан Цветанов

от

публикувано на: 28/04/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: