Песен се пее за радост

19/05/2015

Вълкана Стоянова

“Китка се дава за обич, пръстен се дава за вярност, песен се пее (за) радост” – това е автографът на певицата Вълкана Стоянова от далечната 1982 г. за предаването “Всяка неделя”.

На 16 май 2015 г. се проведе ІХ Национален конкурс-надпяване “С песните на Вълкана Стоянова”, организиран от Общинския съвет на Стралджа. Началото му се поставя през 1995 г. и оттогава досега конкурсът има богат натрупан опит, довел до учредяването през месец март на фондация „Вълкана Стоянова” с цел популяризиране творчеството на обичаната българска народна певица, родом от с. Люлин, община Стралджа.

Помолихме главния организатор на двете събития Кольо Пехливанов да сподели повече подробности специално за Радио Бинар.

Вълкана Стоянова е родена на 13 юли 1922 г. в ямболското село Люлин (Ени махле) в подножието на хайдушкия Бакаджик. Тя е последното природено дете в семейството на Дена Минчева и Стоян Проданов – двамата наскоро овдовели решават да съберат двете семейства. Така в новия дом заживяват задружно Дена с четирите и Стоян с шестте си деца. Както майката, така и бащата обичат народните песни, а Вълкана от малка постоянно ги слуша. Самата певица разказва: “Не зная кога съм започнала да пея. Аз не помня някога да не съм пяла”. В родното си село Люлин завършва първи прогимназиален клас (най-горния за селото). Семейството живее бедно и Вълкана е принудена да “работи чуждо”, тъче, шие и пее. От майка си и роднините научава около 250 песни, които изпълнява с изключително майсторство.

Първи от музикалната гилдия я чува братът на Рамадан Лолов – Гошо Лолов, когато Вълкана си полива моминската градина. Веднага получава покана и записва първите си песни “Димо на Рада думаше” и “Димитър товари гемия” във фирма “Арфа” (по-късно и във фирма “Симонавия”). Омъжва се много млада за тракториста Стоян Василев и съдбата я отвежда в гр. Ямбол, където работи като шивачка във военното интендантство, обявена е за ударничка.

Вълкана Стоянова и Никола Ганчев
Вълкана Стоянова – “Дойна двори мела”, Никола Ганчев – кавал:

През 1951 г. е приета за солистка в НФА “Филип Кутев”. С ансамбъла обикаля не само България, но и много други страни и навсякъде нейните песни са харесвани. Майсторското изпълнение на сложни песни с богата орнаментика, подчертаният тракийски стил, прекрасният й глас и изразително пеене оставят незаличимо впечатление у слушателите.

След пенсионирането си Вълкана Стоянова решава, че ще се отдаде на спокоен семеен живот. Но… не се разделя с песента – преподава народно пеене в Средното музикално училище в гр. Котел и в Нов български университет, пътува с групи към “Концертна дирекция”, сътрудничи на ансамбъл “Слънчев бряг”.

Освен неповторимите си песни, Вълкана Стоянова остави след себе си своите ненадминати ученици като Бинка Добрева, Мария Колева, Мария Бинева, Гинка Иванова, Дарина Славчева, Венета Костадинова, Десислава Донева и Стоян Варналиев.

Още песни от творчеството на Вълкана Стоянова можете да чуете в музикален канал Фолклор на Радио Бинар.

Binar

от

публикувано на: 19/05/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: