Хюго Рейс – от пост-пънка до африканския блус и балканските турнета

12/05/2015

Мда, We Never Had Control, както се казва… Хюго Рейс отново идва, това вече го знаете.

Идва на 11 юни, за да закрие 13-ото издание на Alarma Punk Jazz в малката зала на “Mixtape 5. A горните (и следващите) кадри са от турнето му с Fatalists от 2013 г., което премина през три български града (София, Русе и Пловдив), и се излъчват за пръв път именно тук…

Две години по-късно Хюго Рейс се завръща в София с нови песни, магнетични ембиънт-блус аранжименти на познати парчета и нов албум (Elevate My Love с The True Spirit, издание на Glitterhouse Records). Хюго е пътешественик и трубадур-откривател, който за последните три десетилетия има натрупана толкова история, че е някак си трудно да го причислим към определена сцена.

В началото на 80-те го виждаме с Ник Кейв & The Bad Seeds като най-младия член на бандата, малко по-късно – като фронтмен на първата австралийска пост-пънк/ню-уейв формация с брас секция – The Wreckery. Следват The True Spirit (основната му формация към настоящия момент, група на 25 години, с която отдавна не беше записвал нов албум), Dirtmusic – една от най-оригиналните съвременни банди, черпещи вдъхновение на място от западноафриканския блус, Fatalists (с които вече го гледахме през 2013 г. в София, Русе и Пловдив)…

Соловите му представления носят същия този транс и магнетизъм, характерен както за ранните Bad Seeds, така и за музиката на сонгхай, буа, туарегите и други народи, населяващи Мали и региона, с които Хюго работи активно през последните години.

Следва запис на Ghostwriter от пловдивския концерт на Fatalists в рамките на Alarma Punk Jazz преди две години – може би пиесата с най-изразени западноафрикански влияния във втория албум на групата (We Never Had Control от 2012 г.)

Хюго Рейс отново ще е за три дати на Балканите – на 11 юни в София, както уточнихме, на 12 юни в Скопие (за откриването на фестивала Paratissima)… и на 13 юни (тази дата още я пазим като специална изненанда)… А ето какво разказва и самият той за любопитството и симпатията, които има по отношение на източноевропейските турнета – записът е от първото му интервю за “Аларма”, осъществено по телефона няколко месеца преди за пръв път да свири у нас:

“Много харесвам специално източноевропейските турнета, защото те са в градове със своя, различна от западната, култура и чакам с нетърпение и българските дати. Това е един от положителните странични ефекти на обогатяване, когато пътуваш на турне. Миналата година (2012 в случая – б.а.) в Чехия свирихме шест концерта и някои от тях бяха в наистина малки градчета, които не можеш да откриеш на картата. Например Яворник, близо до границата с Полша, с население по-малко от 1000 души. Прекрасно място, където свирихме с един театър със стари декори. Старо, красиво градче, пълно с духове и убийствена акустика. Помня, че слязохме от микробуса и там нямаше никой, само два високоговорителя на покрива. Целият град беше напълно празен, но от колоните се разнасяше запис на We Never Had Control, който се въртеше отново и отново. Невероятна сцена, нови записи, разнасящи се из въздуха в стар град в средата на нищото, с прекрасна архитектура и духове навсякъде. Това беше доста вдъхновяващо за нас. После, на концерта, дойдоха доста повече хора, отколкото очаквахме, и след концерта си говорих с много от тях, които бяха очаровани от изживяването, имаше дори съвсем млади хора, тийнейджъри, които дойдоха да ми благодарят и да ми кажат, че никога не са очаквали да чуят такава музика в своя град. Това е различното, ако го сравним със ситуацията да свириш в малко градче в Холандия или в Швеция, например, където хората са по-отегчени и безразлични към музиката и няма толкова страст. Да, там всичко се плаща добре от местните културни институции, но е някак си по-безлично. А в Чехия и в Полша, а сигурен съм, че и в България и в страните от бивша Югославия е така, често организаторите поемат финансов риск с такива концерти, и аз и преди съм подкрепял такива инициативи на турнето ни в Южна Америка преди няколко години, например. Защото чувствам тази ситуация на риск близка до музиката си, до темите, които ме занимават, когато пиша. Освен това това са страни, в които така и така винаги съм искал да отида, дори не за да свиря, а от любопитство… Така че за мен тези концерти са далеч по-стимулиращи от това да правя турне във Франция или в Англия например”…

Ето впрочем и откъде тръгва всичко (ако се върнем в Мелбърн през 70-те години на миналия век), а дали пънкът е преди блуса или обратното, това е въпрос, стар поне колкото този за кокошката и яйцето.

“Вероятно пънкът. Още на 13- и 14-годишна възраст, докато свирех с разни групи в гимназията, слушах Sex Pistols и Wire, и чак по-късно открих блуса. Преди пънка пък слушах прогресив рок от началото на 70-те. Но влиянията са много. Имах щастливо детство откъм музика. Майка ми беше преподавател по пиано и баща ми слушаше много Вагнер и немските романтици от XIX век, имам трима по-големи братя и сестра, които ме запалиха по рок музиката, специално по Хендрикс и по филма за Уудсток. По прогресив-рока, „Дженезис” и т.н. ме запали един съученик още когато бях на 11. И всичко това рефлектира в моята музика. А още в The Birtday Party по странен начин се провижда и блусът. Спомням си, че в онези години с Ник Кейв и Мик Харви слушахме доста делта-блус. И това е до голяма степен причината първите два албума на The Bad Seeds, въпреки че са доста странни и експериментални, дори от днешна гледна точка, да съдържат и сериозен блус-елемент. В албума From Her To Eternity, където свиря, и в The Firstborn Is Dead голяма част от материала, който развихме през турнетата през 84, това се усеща, защото през онези години всички ние – и Ник, и Мик, и Бликса, и Бари, и аз слушахме доста делта-блус. Това е моята естествена еволюция, заедно с нещата, които сме слушали и с хората, с които сме били заедно. После, в първата ми професионална група – The Wreckery, която е повлияна от „Ярдбърдс”, но с пънк-отношение, това естествено преливане между жанровете продължи. Въпреки че съм записал толкова много албуми в толкова различни жанрове, или както искаш там ги наречи, всичко става ясно, ако се взрем в музикалното наследство, които имам от ранните си години”.

И накрая – нека припомним, че малката зала на “Mixtape 5” побира пряко сили 200 човека, така че за да няма неуспели да влязат, препоръчваме билетите на предпродажба – в системите на Ticketplus и Eventim и на място в “Дюкян Меломан”.

Цветан Цветанов

от

публикувано на: 12/05/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: