От Перловска до Бисерна

29/05/2015

Първоначално заглавието беше От Юнак (без БарЦелона) до Люксембург (не радиото!).

 

 

Не е гавра с книжката на футболиста д-р Стефан Божков – просто пътуването започна от мястото на стария стадион “Юнак”, сега метростанция. Обикновено по света на пероните има информация за къде е влакчето, особено ако аерогарата и другата дестинация са от една и съща платформа. Тук трябва да гледаш надписа на челото на мотрисата. Ако имаш късмет, стигаш до Терминал 2 и както е прието се оглеждаш за трансфер за сметка на летището. В София той е на 30 минути, но не винаги. Случва се или да тръгне по-рано (ако се е напълнил десетместният бус) или въобще да не дойде (в моя случай – отишъл да зарежда, какво – не се разбра). Градските рейсове са 2, но само 84 отива и на Терминал 1, билетите при драйвъра в повечето случаи са свършили, добре че контролите също не са налични. Новата линия до Сицилия уж не е лоукост, не предлага онлайн чек-ин, а заедно с още 4 пътници се оказва, че ни няма в системата, въпреки показаните от нас електронни билети. Накрая ни искат документ за извършено плащане (поне любезно си го разпечатват) и след около час и нещо Етна е под крилата ни.

Фонтанароса е малко летище, колите под наем са на около 5 минути пеш и въпреки желанието ни, нямаме късмета на Карла Бруни с малко франсе, но и Пандата върши работа по тесните улички на Сиракуза, Ното, Монреале…

 

 

В по-голямата си част, магистралите в Сицилия са безплатни (!) и след по-малко от час Сиракуза черпи вдъхновяващ залез,

 

 

вътрешни дворове, щедри на багри, аромати, вкусове

 

 

и като за мен – уличен джаз (мейнстрийм),

 

 

и… крафт-бира с локални съставки като цвят и кора от портокал (дори и гигантът Морети вече ги добавя в своята “ричета ала Сичилиана”).

 

 

Закуската в бара на ъгъла включваше като за добре дошли труп в багажник

 

 

Час по-късно, в бароковия Ното имам ново занимание – дресирам ловни сови

 

 

преди да срещна рицарите от Конелиано.

 

 

Скала деи Турки е приканваща към ласка скала до Агридженто. Съмнявам се да е включена в програмата на 4*ол инклузив от другата му страна, където е групата, запълнила самолета.

 

 

Скалата ни се полага и от една от трите тераси на наетата вила чрез сайт за споделени къщи. Аперитивът, кафето и зехтинът са комплимент от собственика

 

 

Ако не ви се гледа прашасалия Акропол в мръсната Атина в компанията на турист-тълпа, алтернативата е спокойствието във Вале деи Темпли (Агридженто). Не се стряскайте от падналия Икар – за да летиш, освен криле, трябват и cojones (грандес, както се вижда).

 

 

Палермо без улично движение – ученически стачки, полицайки на велосипеди, димки и красота (piazza Vigliana)

 

 

Само на три минути от там, църквата Ла Маторана омайва с разкошни златни византийски мозайки и златни звезди на син фон (европейската идея в XII век),

 

 

когато арабски майстори не само са оставяли надписи на колоната до входа, а са вълшебствали с  геометричните си орнаменти в резбовани тавани и врати (заедно с нормандски мотиви), както и в част от керамичните настилки.

 

 

По същия начин откриваме толерантността на културите и в Палатинската капела, построена от нормандски владетел, преди Сицилия да стане испанско владение

 

 

Монреале (над Палермо) по същото време отстоява името си на кралски хълм с новопостроеното Дуомо, съперничещо по разкош, но надминаващо като обеми и Маторана, и Палатина

 

 

Но не само духовната храна привлича в Палермо – mercato Vucciria е по пътя към рая. За окото, ръката,

 

 

и най-вече устата, без да изпразват джоба

 

 

Слънцето над Палермо се скрива пред очите ми от поредната споделена тераса със собствен плаж (сто стъпала в скалата)

 

 

като на следващата вечер тоновете за разнообразие са различни.

 

 

Кантучините са подходящи за всяко време и за всяка чаша (единственото слабо место на повечето подобни вили).

 

 

Не че в Испания производителите на фино не го препоръчват на задния етикет и за “средата на сутринта или следобедна закуска”

 

 

Когато познаваш добре Барселона (без Ц), обикаляш в околностите й, за предпочитане сред лозята на Алт пенедес в подножието на планината Монсерат, където естествено пенливите им вина съперничат на най-добрите френски и със сигурност са по-добри от италианските, а молекулярната кухня

 

 

вече е част от обедното меню на ресторантите, за предпочитане в стил Ар Нуво (Гауди и ученици)

 

 

Ами как да ти се тръгва от подобно място – добре, че пилотите черпят рано сутрин с вдъхновения, като това:

 

 

Париж може и да е град с клошари, но поне са със стил и спят до късно

 

 

Градът на влюбените вече има собствен ейл “сварен в Париж, изпит в Париж”, а играта на думи “brassee”/”embrassee” е повече от задължителна в случая

 

 

Който си мисли, че приливната вълна в Нормандия е еднаква от двете страни на скалите със сигурност се лъже.

 

 

Не се лъжат джаз-феновете, идващи 34 поредни години под ябълковите дървета в Кутанс. Сега името на фестивала е обърнато – ябълки по джаза, визуални артисти се вдъхновяват от сценични, Паоло Фрезу ни гледа от скицата, а ние ще го слушаме оттук в подкаста на Джаzz+

 

 

Както и Раби Абу-Халил, но вече в Люксембург, където джаз-фестивалът протича с немска организираност и точност.

 

 

Останалото е белгийски хумор, добър колкото бирата им – в случая сварена за Люксембург. Който за хората от нашата генерация бе свързван само с едноименното радио, синоним на недостъпните дестинации от тогавашна Враждебна (сега Терминал 1)

 

 

Иначе и в Люксембург си имат канал, но не мирише и хората се разхождат покрай него.

 

 

Няколко стотин метра той вече се казва Bisser. Затова и промених заглавието – От Перловска до Бисерна. И да не забравя: връщането до Перловска е гарантирано със 184, който вече прави връзка Терминал 1 – метро.

 

 

 

 

Людмил Фотев

от

публикувано на: 29/05/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: