Противоречивата и запомняща се Индира Ганди

18/01/2014

Името й е харизматично и се произнася на един дъх, защото съдържа алитерация на „и“ и „а“, като „и“-тата са повече. Погледът й излъчва увереност. Помним я от снимките с горчива усмивка, бял кичур и сари. Тя е Индира Ганди, първият министър-председател жена в историята на Индия, обичана и мразена едновременно.

Родена в размирната 1917-та, на 19 ноември, малко след Октомврийската революция, в Алхабад, Индия в известната фамилия на политическите активисти – Неру. Нейният баща Джавахарлал Неру е един от най-ярките представители на движението за отхвърляне на британското колониално владичество, водач на социалистическата партия „Индийски национален конгрес“ (ИНК), което по онова време, освен героичния ореол на борец за национална независимост, му коства и 10 години престой в затвора. Така естествено, след отпадането на британската колониална власт през 1947 г., партията на Неру – „Индийски национален конгрес“ печели изборите и той става първият министър-председател на Индия. Въпреки края на колониалното владичество, за младите държави на територията на някогашната Британска Индия не започват безоблачни дни. Великобритания оставя тежки проблеми на Индия и Пакистан: от разгаряната с години нетърпимост, между населението с различна религия – индуси и мюсюлмани, до редицата нерешени проблеми по окончателното маркиране на граница между двете държави и по статута на някои княжества, напр. Кашмир и Джаму. Отраснала в преломно историческо време и в семейство, което участва дейно в политическия живот, младата Индира е високо интелигентна, много упорита и самостоятелна. Става по-известна от баща си, може би защото името й се произнася по-лесно, но и поради неповторимата комбинация от взаимно изключващи се качества като твърдост и човечност; дипломация, но и загубата на мярка.

Образованието, което получава в частно училище в Швейцария има висока цена, защото същевременно придружава майка си по време на лечението й от туберкулоза, което се оказва неуспешно. След смъртта й се мести в колежа Съмървил, Оксфорд, но не го завършва. Прекарва голяма част от времето си с Фероз Ганди, бъдещия й съпруг, който учи икономика в Лондон. Връща се в Индия и поема домакинството своя баща, и така се среща с едни от най-известните политици за времето. През 1942-та против волята на баща си, се омъжва Фероз Ганди, който също е член на „Партията на конгреса″.

Индира Ганди управлява три последователни мандата между 1966 и 1977 г. и още един, последен, четвърти мандат, започнал през 1980-та. През 1984 г. тя е убита от охраната си.

В началото на 1955-та Индира Ганди става член на „Партията на конгреса″. Съперничеството в политиката със съпруга й довежда до раздяла между тях. Тя има силни амбиции и в края на 50-те години, е избрана на почетната длъжност президент на „Партията на конгреса″, но все още остава в сянката на баща си. Шейсетте години са доста трудно десетилетие: индийско-пакистанските конфликти са в разгара си, като Пакистан намира съюзници в лицето на Великобритания и САЩ, и по такъв начин се включва в глобалното противопоставяне между Изтока и Запада. Индия запазва неутрална позиция и въпреки че управляващата партия на “Индийски национален конгрес“ е социалистическа, се ограничава до поддържане на оживени дипломатически връзки с СССР и страните от Източна Европа. Индира Ганди не наследява директо Неру на министърпредседателския пост, а след смъртта му през 1964 -та е номинирана от неговия приемник за министър на информационните технологии, радио и телевизионното разпръскване. Когато той и умира внезапно през януари 1966-та, Индира Ганди е избрана за лидер на „Индийския национален конгрес“, а това автоматично я прави и министър-председател (тъй като партията е спечелила мандата на изборите по-рано). Преди това, Индира Ганди не е възприемана сериозно от политическите кръгове в Индия. Вероятно кандидатурата й е била издигната с цел да бъде контролирана. Тези очаквания остават само хипотеза.

Първата година от встъпването й в длъжност не е никак лека: в допълнение към тлеещите и периодично разгарящи се конфликти между индусите от Източен Пенджаб и мюсюлманите от Западен (Пакистански) Пенджаб, избухват още религиозни конфликти на територията на Индия. Напрежението между индуси и сикхи нараства значително и остава основното предизвикателство на вътрешната сигурност пред индийското правителство за период от 20 години. В навечерието на изборите през 1967-ма „Индийскят национален конгрес“ се разцепва, като Индира Ганди оглавява лявото крило на социалистите. Вътрешните разногласия водят до изборен провал, но в дългосрочен план се оказват полезни. Индира Ганди се коалира с комунистическите и социалистически партии, за да запази поста министър-председател. Като държавен глава предприема популярни мерки, сред които развитие на ядрена програма, науката и технологиите. В продължение на социалистическите си принципи, Индира Ганди премахва родовите титли и привилегии. През юли 1969-та национализира банките, мините и петролните компании. През 70-те Ганди въвежда значителни реформи в земеделието, известни като „Зелената революция“, които намаляват бедността в страната. За да се справи с хроничния недостиг на храни, Ганди решава да се съсредоточи върху отглеждането на разнообразни земеделски култури и да увеличи износа, като по този начин създаде нови работни места и осигури прехрана за своите сънародници.

През 1971-ва в отговор на вълната от бежанци от Източен Пакистан, която залива Индия, след терора над бенгалското население, Индия обявява война на Пакистан, печели я и това довежда до създаването на новa държава под името Бангладеш. За известно време Индира Ганди е приветствана като герой. Тя определено умее да общува с бедните и това я превръща в обичана фигура; от друга страна й донася и много критика от опонентите й, които я обвиняват в лицемерие и популизъм.

През 70-те години, противоречията между сикхи и индуси нарастват. Сикхите обвиняват “Индийскя национален конгрес“ в дискриминация, а Индира Ганди в диктатура. 1972 г. партията на Индира Ганди печели националните парламентарни избори, като основните тези в кампанията й са поражението на Пакистан и „зелената революция“. Слоганът й е „Изкореняване на бедността“. Нейният опонент от социалистическата партия я обвинява в корупция и манипулация на изборните резултати. През юни 1975-та Върховният съд в Алхабад решава спора в полза на социалистите; Индира трябва да освободи мястото си в Парламента и няма право да заема изборна длъжност в продължение на 6 години. Тя отказва да се подчини на решението на съда, въпреки масовото недоволство. И вместо това иска от президента да обяви извънредно положение. По време на извънредното положение, Индира инициира серия от авторитарни промени, сред които прочистване и арести на политическите си опоненти, насилствена стерилизация с цел контролиране на прираста на населението. Малкият й син – Санджай предприема разрушаване на гетата около Делхи ; стотици хора са убити, а хиляди остават без дом. Подведена от собствената си пропаганда, тя мисли, че народът на Индия я обича и одобрява мерките й по време на извънредното положение. Ганди обаче губи следващите избори през 1977-ма и след това е за кратко излежава присъда в затвора. През 1978-ма отново влиза в затвора по същите обвинения. Коалицията от опозиционни партии обаче не успява да постигне единомислие относно курса на развитие на страната и на следващите избори губи властта.

Така през 1980г., Индира Ганди печели отново мнозинството от гласовете. Слоганът на кампаният й е „Стабилност“, но по ирония, предстои точно обратното. През същата година синът й – Санджай Ганди, 34-годишен, който е главен политически съветник в нейния кабинет, загива при самолетна катастрофа в Ню Делхи. След смъртта на Санджай, Индира подготвя по-големия си син Раджив за лидерство.

През 80-те в Индия е залята от вълна от недоволство, което дава началото на сепаратистки движения и заплашва политическата цялост на държавата. Най-сериозното е положението в Пенджаб, където сикхите, една от най-влиятелните, образовани и богати социални групи в Индия, използват сила, за да отстояват исканията си за самостоятелна държава. Ганди се опитва да потисне това движение, като през 1984-та по време на кампания на сикхите в Златния храм в Амристар (най-голямата светиня на сикхите), Ганди изпраща 70 000 войници да разгонят барикадиралите се в храма. Убити са над 450 сикхи, а върху сградата на храма са нанесени сериозни щети. Този конфликт се оказва решаващ.

Пет месеца по-късно, на 31 октомври 1984–та, двама доверени членове на личната й охрана, сикхи, простелват многократно Индира Ганди. Тя умира на път за болницата. В свое изказване по-рано Индира Ганди казва „Трябва да се пазим от служители, които не правят нищо без пари и тези, които искат да направят всичко с пари.“ И се оказва права…

Оценката за управлението, която дават биографите и съвременниците й е много противоречива – от любимец на народа и защитник на бедните слоеве на населението до изкусен манипулатор, който подменя обещанията за социална държава с династични практики и потъпкване на опозицията.

Днес, 19 януари е годишнина от встъпването на Индира Ганди на поста министър-председател през 1966-та. По този повод сме подбрали фрагмент от нейно изказване от 1981 –ва пред академичната общност на СУ „Св. Климент Охридски“. Записът е от Златния фонд на БНР.

Binar

от

публикувано на: 18/01/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: