2020 – щастливото число

22/01/2014

sportideas.eu

Не знам защо, ала напоследък имам чувството, че виждам автомобили с този номер – 2020, все по-често. Разбира се, може чувството ми да е лъжливо: все пак, в сравнение с огромния брой софийски леки коли, задръстващи не само платната, но и тротоарите, регистрацията 2020, която фиксирам, е съвсем малка, нищожна дори. Но лъжливо или не, чувството ми не ме оставя – номер 2020 прорязва погледа ми и никак не мога да се отърва от него. Да, прави сте, съгласен съм: това, че го мяркам периодично и го запомням, може да се дължи на повторението – 2020, как да не го впечатам в акъла си?! 2020, прилича почти на броене на банкноти – 20, 20, 20, 20 и така солидно число финикийски знаци. (Е, 50, 50 като че ли в тази посока е значително по-добре, ама този автомобилен номер 5050 не ми се врязва тъй в съзнанието, както 2020.) Което, естествено ме кара да се замисля: след като не прилича на броене на банкноти, на какво прилича числото 2020, че така често и запомнящо да го откривам по ламаринките на моторните средства?

Точно така, сетихте се, сетих се и аз: ами 2020 е като онази прочута програма, която Европейският съюз прие наскоро с цел да отговори на предизвикателствата, поставяни от „условията на един променящ се свят“. Тези условия на променящия се свят са, финансовата криза. И това дори не е условие, а напаст, за която сме си виновни самите ние, хората, поради алчност и арогантност. Но да не изпадаме в морализаторство, програмата 2020 е интересна с друго в нашия случай, а именно – подсъзнателното, да не кажа дори иначе, несъзнателното ниво, на което Европа присъства и в индивидуалната ни, и в общностната ни психика. 2020 – уж нищо и половина, уж хич някак незабележимо, но в същото време се запечатва, вдълбава се в съзнанието и не ни напуска. Което, поне според мен, може да значи само едно: Европа – ако и все да не сме докрай оттам, както посочва най-финият български писател, Алеко Константинов, въпреки това си седи в мозъка ни трайно и непоколебимо; там е тя, макар и неусетно почти, макар и прикрито сякаш. Европа ни следи, Европа я следим и точно това следене, ако щете, поне на мен ми дава надежди за онова, което ще се случи в България в бъдеще. Защото 2020 – уж грам общо с Европа, тази Европа на цивилизацията и нормалността, на живота по коректни правила и нравствени норми; ала не, изобщо не, напротив – в това число е закодирана паметта за Европа, паметта на българското желание (за което непрестанно се силят да ни убедят, че не е вярно, че не е искрено) и за българската убеденост, че и тук Европа може да се случи, че не е тази наша тъй сякаш изпаднала територия лишена от европейскост, а абсолютно обратно – европейското е в кръвта, в духа, в клетките ѝ… 2020 и неговото отбелязване значи, че за България Европа не е чужда, че за България Европа е своя. И точно тази нейна свойственост за България е обстоятелството, което ни скланя да сме оптимисти, да вярваме и да се надяваме, че именно по европейски ще се развият нещата тук, че именно Програмата 2020 ще е феноменът, който ще има най-голяма видимост по българската земя. Не Дочоолу и Гочоолу, а именно Европа, именно Алеко – две имена, географско и биографско, които в българското съзнание са неразривно свързани. И може точно тази свързаност прави числото 2020 така разпознаваемо, така осезаемо, така ясно. Виждам 2020 и се сещам за Щастливеца…

Което ще рече: 2020 – ето едно щастливо за България число…

Binar

от

публикувано на: 22/01/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: