САЩ и приемането на другостта

25/06/2015

Трагедията в Чарлстън миналата седмица без съмнение ще доведе до по-сериозна дискусия на няколко важни и повтарящи се проблеми в американската култура (по-конкретно такива, свързани с расизма и насилието). Такива официални разговори обаче надали ще доведат до сериозна промяна, докато общественото мнение не се промени по отношение именно на тези належащи въпроси.

Разбира се, отричането на расизма и насилието са логичен елемент от политиката на САЩ, но социалната дисфункционалност на страната през годините бавно и постепенно е засилвала и продължава да засилва вече патологичния (а може би и частично неосъзнат) стремеж към антиинтелектуалност и дори осмиване на отделните индивиди, които се стремят към знание, образование и осведоменост. А по този начин – и към приемане на другостта като такава.

Америка се самоунищожава, загърбвайки неосведомеността на своите граждани. Доказателствата за това са навсякъде около нас. Дилан Руф, стрелецът от Чарлстън, обвинен за убийството на девет души в афроамериканска църква, е само последният ужасяващ пример. Мнозина ще обяснят агресията на Руф чрез американската култура на расизъм и разбиране относно притежаването на оръжие. Важно е обаче да имаме предвид именно т.нар. “култура на неосведомеността” и на игнориране на подобни неприятни инциденти, която е залегнала в масовата култура както на САЩ, така и на много други развити икономически и социално държави по света.

При разглеждането на казуса с деветте убийства в Чарлстън съвсем логично расизмът изниква в общественото съзнание като основен проблем. Но не е ли именно неосведомеността в основата на расизма? Кръвопролитието е отражение на насилието в САЩ, на културата на използване на огнестрелни оръжия. Но всичко това е само всеобщото отвращение към всеобщото мнение и отношение на едно общество, което е позволило на насилието да бъде определящ фактор за масовата култура.

Някои с право биха посочили, че дори добре образованите хора могат да бъдат расисти, но това не бива да отклонява вниманието ни от тенденцията за разпространяване културата на антиинтелектуалността. Дори интелигентни и образовани лица понякога имат категорично расистки предубеждения. Факт е обаче, че разумно разсъждаващите хора няма как да не осъзнават расизма като неправилно отношение към света, въпреки че много от тях все още не са в състояние да променят собствените си изкривени представи в социален аспект към различните от тях.

В едно антиинтелектуално общество няма как да не присъстват миниобщества от хора, мотивирани от страх, основан на архаични племенни разбирания и опасения (за война между раси, касти и др.), които са неспособни на истинска емоционална зрялост и са склонни да взимат решения, базирани именно на насилието. А когато заговори и вече пословичният хиперпатриотизъм на американците, няма как да не обърнем внимание на случаи като този в Чарлстън. И да се опитаме да си извадим правилните изводи. Защото жертвите тепърва ще се умножават, ако не бъде предприето нещо по въпроса. И ако вече не е късно.

по psychologytoday.com

Binar

от

публикувано на: 25/06/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: