Франц Н. в ролята на Разказвача

08/02/2014
. Фотограф: Богомил Русев
Франц Николай (вляво) в несъществуващия вече (след експлозията на китайския ресторант) клуб Studio Sounds Like

Франц Николай от Ню Йорк е един от най-колоритните артисти, представени от Alarma Punk Jazz през изтеклата 2013-та. Не в един, а в цели три града – София, Пловдив и Русе. С втобус подгряващи артисти от нашите ширини – Невен Кидеров, Morebasser, E.U.E.R.P.I. и „НеЩо ЦвЕтНо“. Трубадур пътешественик – сам или със съпругата си, акордеонистката Мария Соневитски, която има и свое украинско трио — случайно или не, именуващо се „Зезулка“. Франц е доста добре познато име от още 5-6 жанра на съвременната американска сцена. Бил е член на пънк джаз оркестъра The World / Inferno Friendship Society, на Against Me! и на далеч по-комерсиалните The Hold Steady. Писал е и съвременна авангардна музика за изпълнение в „странни помещения“ – мазета, тавани и пр. с проекта Anti-Social Music. Всички тези формации могат да бъдат обстойно прослушани и на „Пънк Джаз“ стрийма на „Бинар″. Като трубадур често сменя акордеона с китара, и китарата с банджо. В различните си периоди визуално напомня на югославски циганин, на Салвадор Дали като пънкар или на профсъюзен деятел. Историите му, защото песните му разказват именно интересни истории, приковат вниманието още от първите акорди. Артист от ранга на Юджийн Чадборн, Олдсийд и Сет Фаерголзия, също почетни гости на нашия радио фестивал през годините. Да ни е честит! И приятно четене-гледане-слушане…

— Франц, нека започнем от решението ти да изоставиш всичките си групи, да натовариш всичките си инструменти на кола под наем и да тръгнеш да обикаляш Европа…

— Да, бил съм част от група около 10 години, което в определен аспект е изтощително, защото непрекъснато си сред хора. От друга страна смятам, че да си част от група си има и своите плюсове, тъй като в комуникацията с другите идеите ти се доразвиват по-добре, отколкото ако работиш сам. Не вярвам нечий поглед върху нещата да е дотолкова абсолютно правилен, че да не може да бъде подобрен в работата с други хора. Но пък от трета страна, много е трудно да преживяваш, ако работиш с много хора. Ако пътуваш сам това все пак е възможно – оцеляването от финансова гледна точка, така че полека-лека стигнах до идеята за пътуващия трубадур. Защото също така обичам да пътувам, и то най-вече до места, където никога преди не съм бил.

— Все пак – коя от всичките ти предишни групи смяташ за „своята“? И каква е основната разлика между тази твоя музика и съвсем твоята – като Франц Николай сам на сцената?

— The World / Inferno Friendship Society, 9-членен пънк оркестър, в който изкарах 7 години в изключително творческа атмосфера. Основната разлика за мен е, че докато с група предизвикателството да спечелиш публиката е малко по-леко, тъй като можеш да постигнеш това само като си малко по-шумен, когато си сам на сцената наистина си сам с инструмента си. Пред група хора, чието внимание трябва да приковеш и задържиш. За мен това е следващото предизвикателство – по-трудното.

— Погледнато от тази страна, пишеш ли песните си днес по различен начин?

— Да. Когато съм с дадена група, много мисля за звученето на групата и кое би било интересно да се включи в репертоара й. Докато в новите ми песни текстът и музиката много често се раждат отделно и чак после ги съчетавам. Много повече внимание отделям на разказването на историята, отколкото на звученето в определен контекст.

— За да избегнем глупавия въпрос за какво се разказва в песните ти, тъй като слушателите могат сами да си проследят, ще поставя въпроса по следния начин: смяташ ли че днес хората са прекалено концентрирани върху собствените си проблеми и нямат времето и желанието да чуят една добра история като в добрите стари времена, или напротив?

— Ами, не мога да кажа кое е по-вярно. Има романисти, които днес са си доста популярни, и автори на къси разкази, и автори на песни също. Може би е по-скоро въпрос на това дали историята е разказана добре или не, или в друга опозиция – достъпно или мъгляво. Моите песни са като кратки разкази – е, не са линейно-наративни, по-скоро разказват историята на едно чувство или на двама души, взаимодействащи си дори без думи… Такива работи. Но смятам, че ако една история е разказана добре, както и преди хиляда години, така и днес, тя ще намери своята аудитория.

— Клипът към една от последните песни, Did Your Broken Heart Make You Who You Are?, е удачен пример за добро разказване на истории – дори със средствата на визуалните изкуства. Там я има дори цирковата атмосфера на The World / Inferno Friendship Society…

— Да, този клип е дело на една кукловодска компания от Ню Йорк, която се нарича Puppet Kitchen. Техните представления Puppet Playlist комбинират куклени представления с музиката на световни звезди като Джони Кеш, Modern Talking или The Beach Boys – нещо като видеоклипове на живо в кукления театър. И понякога те си харесват и някой не толкова известен местен музикант от Ню Йорк, както беше в нашия случай, и анимират негова песен.

— Разбрах, че тази колаборация е станала пак, докато си бил на едно от твоите безкрайни турнета, т.е. от разстояние.

— Да, по това време бях в Сибир. Записах интрото на телефона си. Мисля, че беше в Красноярск. Изпратих им го в Ню Йорк и на негова основа се роди целият клип.

P.S. Няколко месеца след пролетното си европейско турне, което влезе в историята и на „Аларма Пънк Джаз“, Франц Николай, съвсем в духа на имения си съименник, написа следното на стената си във Фейсбук: „След като се събуди една сутрин след тежък сън, Франц Николай откри, че отново се е превърнал в член на група…“ Което е по-добре от това да се превърнеш в членестоного все пак, да не внасяме излишен драматизъм. Това не изключва и соловите турнета. Бъдещето ще покаже.

Франц Николай @ Alarma Punk Jazz в „Берьозка” в Пловдив

Цветан Цветанов

от

публикувано на: 08/02/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: