Как да си направиш къмпинг

04/08/2015

На къмпинг

“Аз съм от социалистическо време. Спал съм на палатка на плажа. Идвали са милиционери да ме водят в милицията. Стригали са ми косата. Защото не можело така, през нощта като нищо ще избягаш в друга държава през морето.”

Не, за това после, това не е темата ни. Нашата е „Как да си направиш къмпинг в България“.

Да започнем от там, че не е лесно. Трябва например да имаш поне три бетонни постройки.
„Е, това ли е“, ще каже бай Ганчев Американеца, за когото собствен къмпинг е мечта, осмисляща задокеанското му програмистко битие. „Имам ги. Едната е в Мусагеница, втората – в Нови Искър, а третата – в Разград.“

И да знаете, че в Разград има и море. Като се качваш от центъра към парка, се разкрива пред очите ти. Не за дълго. Докато се окаже, че това е избелялосинята стена на старото лятно кино.
Друго?

Другото след малко. Първо ще ви разкажем как всъщност Ганчев си представя, че ще се случи създаването на къмпинга, заради което извършва нелеката си работа.

Вече ясно си го представя – малък, не повече от декар, без никакви масиви постройки, което би трябвало да означава и по-малко ядове със строителни разрешения. И еко – „като ни отнесе Апокалипсиса, да не загрозява след нас“. С малък бар, в който работи братът на най-добрата му приятелка. И с даване под наем на конкретни съоръжения за един-единствен конкретен спорт, ама няма да издаваме тайната на бизнес плана.

Възможна ли е мечтата на Ганчев и как се прави къмпинг в действителност? Питаме Стефко Пъргавелов, един от основателите и настоящ почетен председател на Българската асоциация за къмпинг и караванинг.

„Преди четири години мои приятели решиха да направят къмпинг. Избраха мястото така, че да е актуално от гледна точка на забележителностите в България – така че къмпингуващите да идват от едно място, а после да могат да отидат до различни хубави географски обекти. Това обаче се оказа особено костелив орех. Бяха необходими документи, подобни на нужните за строежа на един хотел. Цяла документация – за проектиране на сгради, озеленяване, бордюри, отходни канали, какво ли не. Трябва да имаш няколко масивни постройки.“ (Момент!!! Помните ли представата на бай Ганчев Американеца? Отпада.)

„А това за един къмпинг не би трябвало да е необходимо, продължава Стефко Пъргавелов. Той се нуждае единствено от наличие на пречиствателна станция в района и от преносими дървени къщи под формата на бунгала, санитарни съоръжения, места, където да се изхвърлят мръсните води на ползващите кемпери и каравани. Това, което искат властите тук, означава страшно много пари, всеки иска пари. Един пример. На мястото на приятелите ми имаше собствен водоизточник, но се налагаше да се платят десетки хиляди, за да се вземе вода от друго място. А то нито има кой знае какъв разход на вода, че да се налага такава инвестиция, нито нищо. Накрая те се отказаха и сега търсят на кого да продадат мястото, което вече са купили. Бяха положили много други усилия – трансформиране на земята от земеделска в такава, каквато трябва за къмпинг, инвестираха общо около 40 хиляди лева за купуването й, още около 10 хиляди за Подробния устройствен план и за трансформирането, придобиха много информация.“

От многократните си пътувания Стефко Пъргавелов също има необходимата информация и опит, за да знае как би трябвало да изглежда един къмпинг и какви би трябвало да са условията за създаването му.

Министерството на регионалното развитие и Министерството на туризма планират нова наредба, която да облекчи тези условия. Допитали са се и до опита на г-н Пъргавелов. Дал съвети по предварителния текст, в който било описано например как да се разполагат кемперите и караваните. Също и за решението кметовете да категоризират къмпингите, което според него е пълен абсурд – кметовете просто нямат необходимата експертиза.

В останалата част на цивилизования свят всичко това се случва по друг начин. Има две големи организации – германска и холандска, които всяка година издават каталози с почти всички заслужаващи мястото си в тях къмпинги. От тази година в каталога попадат няколко румънски къмпинги, но България, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина и други балкански зони все още са „черна дупка“ за европейското къмпингуване. Организациите имат повече от хиляда инспектори, които проверяват условията в къмпингите и раздават звезди за категоризация. Без корупция, без всички онова, което се случва в България.

Изискванията не са малко – по отношение на администрирането, на санитарните съоръжения – мивки, душове, бани, семейни бани, на броя на барбекютата, зависещ от големината на къмпинга. Трябва да има басейн за децата и други забавления за тях, правилник за вътрешния ред.
Общо над 30 показателя. Всичките те обаче са постижими според г-н Пъргавелов. За разлика от изискванията в България.

Преборването с местните власти и прекарването на проекта през общинския съвет са само част от почти непреодолимите около милион, според него, препятствия. Архитектът на общината налага критерии, които се оказват неизпълними. Изисква се отговарянето и на други критерии, които нямат нищо общо с това какво трябва да представлява един къмпинг по принцип. А не е ясно и дали усилието си струва – все пак къмпингът е със сезонна дейност и инвестицията се връща бавно, за много години. А тази необходима инвестиция, смята Стефко Пъргавелов, е поне 100 хиляди лева.

Той се връща към началото на проблема – в България липсва дори законодателна дефиниция на понятието „къмпинг“. Написал е писмо до Министерството на туризма с подобна дефиниция, но не получил отговор. От новата наредба не очаква много – според него тя няма да реши проблемите. В нея все още е записано, че на входа трябва да има рецепция, а до него – паркинг.
Опазването на природата без съмнение би трябвало да бъде приоритет и къмпингите са единственият начин този приоритет да бъде осъществен на практика, е мнението на Стефко Пъргавелов.

В Хърватия например подобен на българския проблем с опазването на околната среда по морското крайбрежие няма. И не случайно приходът на държавата от къмпингите е 34% от общия приход от туризъм.

77-годишният Стефко Пъргавелов казва, че е израснал в българските къмпинги, още от 16-годишен. Сега ТОЧНО ТУК трябва да се върнете към началото на историята и да сложите малкото парченце от пъзела на мястото му – онова с палатката на плажа, милицията и стригането.
Предполагаме, че къмпингирането за г-н Пъргавелов е личен избор, а не повлиян от родителите му, заради зрялата възраст на първото къмпингуване. Но децата си е отгледал с летуване в черноморските и планинските къмпинги. Спомня си добре някогашния „Каваци“ – с елементарни хигиенни съоръжения и с магазинче, пред което се чака на опашка за хляб и кайма, в което има консерви с копърка; с една дума, всичко необходимо. Пазаруваш си, отиваш на плажа, като се върнеш, палатката ти си е там. Цените са достъпни, за студенти, за семейства с деца.

За негова радост в България вече има няколко къмпинга, направени от хора с доста пари, които заслужават добра дума – къмпинга на Капиновския манастир, къмпинга „на англичаните“ в Драгижево, въпреки че там няма растителност и през лятото е трудно. Също къмпинг „Зора“ в Обзор – „прекрасен, на ниво“. До края на годината г-н Пъргавелов ще се опита да вкара тези къмпинги в каталозите на водещите европейски организации. Ако успее, това ще е доказателство за нивото им. Защото инспекторите правят дори натривки от крановете на чешмите, за да проверят дали няма зараза. Но пълния европейски стандарт няма да достигнем в следващите 50 години, е прогнозата му. Българската асоциация за къмпинг и караванинг се опитва да създаде условия за практикуващите къмпингиране българи у нас, за да не се налага да ходят в Гърция. Но създателите й осъзнават, че няма да е лесно. И най-вече, че не зависи (само) от тях.

Правим кратка вербална разходка из българските къмпинги. Отхвърляме ги един след друг. Накрая споменаваме Крапец. „Там няма нищо“ – категорична присъда. Скоро Стефко Пъргавелов ще посети за пореден път „Космос“ в Дуранкулак, но за него казва, че „там са едни дебелоглави хора, които не искат да разберат, че е необходима съвсем малка инвестиция – бани, които да не са от талашит, стапящ се при мокрене“.

Обнадеждава го това, което се планира в къмпинг „Градина“, вече „Юг“. Доколкото знае, той е купен от ТИМ. Без притеснение за същността на дейността на варненската група, Стефко Пъргавелов заявява, че „с каквото се захванат те, го правят като хората.“ Ще разгледа направеното през есента.

И да се знае, ако не ТИМ, с цялата работа ще се захване бай Ганчев Американеца.

Binar

от

публикувано на: 04/08/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: