Пак ни пробутват Барби

18/02/2014

Валерия Лукянова - въплътената кукла Барби.

Спомняте ли си първите години на куклата Барби? 1996-98-ма или там някъде? Е, днес поколението, което си играеше с барбита, е на 18-20 години. Моята дъщеря нямаше барби или по-точно казано имаше, но за малко, защото кучето изяде ръцете и краката на барбито Покахонтас, която й бях купила на баснословна цена от Австия… В резултат, тя беше принудена да си играе с кучето.

После забравихме барбито и така доскоро, докато образът на барбитата не ме връхлетя фронтално в новата градска реалия – моловете. Поколението, играещо с барби, порасна и днес, макар и отречена, куклата е част от социалната действителност. Кукленски изкустна, но и изкуствена с изрусена или боядисана в синьочерно коса, задължително изправена с преса, силно гримирана, с няколко маркови торби през рамо; обута с платформи на ток и Кен подмищница…

Барби не учи, но и не работи, не е женена, но и не е и неженена. Ходи на шопинг и по партита, кара се с другите барбита за някой парцал или най-много – Кен. Каква по-точно е социалната й роля?

И си мисля – колко лесно е да се моделира психиката на децата с една кукла. При това, родителите си плащат…

А как се моделира психиката на момчетата – беше им предложен еталонът на супермените и супергероите. И ето ги – също 18-ина години по-късно напомпани до неузнаваемост, злоупотребяващи с кортикостероиди и растежен хормон фитнес химици, готови да се сбият с всеки и за всичко, особено на няколко питиета… Светът е техен, карат мощни коли, но могат ли да овладеят собствения си вътрешен свят?

Не казвам, че някой злонамерен враг на човечеството нарочно е измислил въпросната кукла и електонни игри – измислихме ги всички. Търсенето, което определя предлагането, но и обратното. Всички ние, които считаме, че трябва да задоволим и презадоволим, дори задавим децата си с вещи, защото „на времето нямаше“… Всички ние, които мислим, че е нормално разходите за маркетинг да превишават тези за производство (но това е друга тема)… А като че ли, материалните трудности в някакъв здравословен размер са полезни, защото подтикват към развитие. Синовете на дъщерите на индийците в Лондон обикновено учат медицина, докато бащите им са таксиметрови шофьори (не е никак лесно да се стане такъв и то в английската столица). Но какво става със синовете на лекарите? Дали ще успеят да станат таксиметрови шофьори един ден? Да чакаме ли и тук същото след 15-20 години?

Днес Барби се завръща победоносно, малко модифицирана, носеща голям размер и търсеща реабилитация. Но проблемът на Барби не е толкова кой размер дрехи носи… Момичетата не се нуждаят от едра Барби, а от кукла, която не носи театрален грим, носи ниски обувки и е адвокат, художник, архитект, лекар, оператор и т.н., имаща едно или две деца, които отглежда заедно с баща им.

Днес 5-годишните момченца ходят на карате, айкидо, имат GSM-и. Но нямат детство.

Мадона пуска нова секси серия за 12-годишните момичета, защото предтинейджърите в САЩ разполагат с много пари, на които не знаят цената и са лесна плячка за ритейл индустрията…

На времето „нямаше“ много неща, но имахме детство. Ходехме на уроци по чужди езици, рисуване, пиано, солфеж, балет, театрални кръжоци и такива по моделиране. А да се бием, играем с топка, никой не ни е учил. Сами се научихме и това беше тъй сладко, както филията, поръсена с пипер.

 

https://www.youtube.com/watch?v=Xdpl8CJcG5c

Binar

от

публикувано на: 18/02/2014

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: