Следващият геноцид

17/09/2015

Неведнъж преди да даде команда за стрелба, командирът на Айнзацгрупата се е обръщал към някого от наредените евреи с думите “Вие трябва да умрете, за да живеем ние!”. До края на войната много германски войници са рационализирали убийствата на еврейски деца по същия начин: “ние или те”.

Днес ние продължаваме да си обясняваме “окончателното решение на еврейския въпрос” с някаква поквара на технологичното развитие, докато, всъщност, това е елиминиране на конкуренцията във война за ресурси. Основен двигател на хитлеристката експанзия е убеждението на самия Хитлер, че за да поддържа стандарта си на живот, Германия се нуждае от нови територии, които да подхранят изчерпващите ѝ се хранителни ресурси. Според Хитлер евреите със своите идеи са били една от най-големите заплахи за неговата агресивна програма за завземане на територии. Холокостът може да ни се струва отдавна научен исторически урок, но нашето време на климатични промени и катализми можа да породи подобни политики у много държави, които срещат трудности да изхранят нарастващото си население.

Решението за нацистките завоевателни действия е следствие от убеждението на Хитлер, че науката не може да спаси Германия. Във втората си книга (издадена след смъртта му) Хитлер теоретизира, че изчерпването на ресурсите ще изпревари всяка научна стъпка за увеличаване на добива. Той дори стига до твърдението, че науката е предала германския народ, отричайки ефективността на контролираното напояване, създаването на хибридни сортове и ефективкни торове.

Поддържането на мирни международни отношения и повишаването на добива с научни средства са еврейска политика, целяща отвличане на вниманието на немския народ от едниственото му спасение – войната, убеден е Хитлер. Именно в моделирането на мисленето се изявява еврейският заговор.

Колкото и екзотична да ни се струва, идеята на Хитлер за разширяването на Германия на изток е всъщност доста по-близко до нас, отколкото бихме признали. Първата световна война поставя Германия в позиция на зависимост от външни доставки на хранителни продукти. Споменът за това време на несигурност е толкова ясен, че Хитлер лесно успява да го използва като доказателство за нуждата от незабавна военна експанзия. Идеологията на войната прави пряка връзка между изтреблението на съседни народи и поддържането на стандарта на живот на немския гражданин. Началникът на немската пропагандна машина, Йозеф Гьобелс, описва войната-изтребление като “Голяма закуска, голям обяд и голяма вечеря”, свеждайки живота до елементарно консуматорство.

За да разшири владенията си, Хитлер целял да отнеме Украйна от СССР, да умори от глад 30-милионното ѝ население и да прехвърли хранителните ѝ запаси в Германия. Инвазията през ’41-ва е имала 2 цели – да се завземат плодородните земи на Украйна и да се унищожи еврейското население. Именно тези действия са поставили еврейските деца в ръцете на Айнзацгрупата.

В днешно време климатичните проблеми заплашват да доведат до екологична паника. Засега единствените, които са усетили резултатите от тази криза, са бедните народи от Африка и Близкия изток.

Масовото изтребване на повече от 500 хил. граждани на Руанда е следствие на няколкогодишен спад в производството на агрокултурна продукция в региона. Хуту избиват Тутси не само по етнически подбуди, но и, както много участници в изтреблението признават, за да им отнемат земята.

През 2003 невижданата суша в Судан принуждава арабите да навлязат в териториите на африкански земеделци. С подкрепата на суданското правителство населението на Дарфур е подложено на геноцид.

Климатичните промени предизвикват несигурност в политически силни държави като Китай. Също като Германия преди войната, индустриалнната сила Китай е неспособна да изхрани популацията си от собствените си добиви, което я прави зависима от непресказуемите международни пазари. Това може да направи Китай, податлив на идеи подобни на Хитлеровите. Китайското правителство трябва да балансира между неизбледнелия спомен за тежкия глад от близкото си минало и днешните обещания за всестранен просперитет. И всичко това – докато се сблъсква с все по-неблагоприятни екологични проблеми. Реалният риск не е в това Китай да остави населението си да гладува, а в това, че като голяма сила със съответстваща военна мощ може да се поддаде на екологична паника и да предприеме драстични мерки, за да запази стандарта си на съществуване.

Как би се развил такъв сценарий ли? Китай вече е взел под аренда една десето от украинската плодородна земя и изкупува хранителни запаси всеки път, когато запасите намалеят. По време на сушата през 2010 г. китайското паническо изкупуване на хранителна продукция доведе до хлебни бунтове и сблъсъци в Близкия изток. Китайското управление вече поглежда с интерес към плодородните земи на Африка, като там е в пряка конкуренция с ОАЕ, Южна Корея, Япония и Катар.

Особен интрес преставляват плодородните територии на Судан, които всички участници се опитват на изкупят или наемат. Тази тактика, започваща с невинна покупко-продажба, обикновено води до насищане на региона с нови етнически маси, които носят със себе си поводи за конфликти. Хитлер е разпространявал екологична паника с твърдението, че науката не може да предложи алтерантива на войната. Замърсявайки атмосферата с парникови газове, САЩ са направили повече от всяка друга нация за насаждане на нова екологична паника. Въпреки това те са и единствената държава, в която науката за климата все още търпи сериозна съпротива от страна на политическия и бизнес елит. Екологичният скептицизъм отрича представените емпирични доказателства и обявява всяка научна теза за конспиративна – интелектуална позиция твърде близка до тази на Хитлер.

Последствията от една еколкогична катастрофа биха достигнали САЩ години по-късно от повечето други региони, в момент, в който вече е късно да се вземат ефективни мерки по потушаването ѝ. Обратно поведение можем да видим в Европейския съюз, където на екологичните проблеми се гледа особено сериозно. Там обаче текат процеси, които затрашават съществуването на самия Съюз. Военните действия в Близкия изток и Африка предизвикват бежанска вълна, на която Европа дава сериозен отпор. Притеснително е поведението на Русия, която използва ситуацията, за да приложи политика “Разделяй и владей” с цел да разклати основите на Съюза. Политиката на Кремъл да подкопае връзките между европейските държави и да наложи обратно влиянието си във всяка от тях е отглас на носталгията по 30-те – една политика с поглед назад. Национализмът в Русия търпи невиждан разцвет, омразата към антивоенната идея ескалира, като се трансформира в хомофобия, агресия към евреите и носителите на културата. А това е посока, която не вещае нищо добро както на ЕС, така и на самата Русия. И макар да сме на прага на масово изтребление, не можем да очакваме то да се появи под познатата ни форма. Нацисткият сценарий няма да се повтори точка по точка, но вече се забелязват отделни признаци, че се случва с ново лице.

Избиването на население заради земя в Африка, ислямският тоталитаризъм в Близкия изток, китайската игра за ресурси в Африка и насилственото изселване на коренно население от Русия в Украйна са само част от процесите, които водят по пътя към екологичната паника. А с отслабващите позиции на ЕС и аболютното отричане на проблема в САЩ изгледите не са окуражаващи.

Днес ние сме изправени пред същия избор между наука и идеология, пред който е била поставена Германия. Светът трябва да вземе решение дали да приеме научните доказатлества и да се обърне към технолоиите или да остави елологичната паника да се разгръща.

Единственият урок, които трябва да помним, е, че отричането на науката застрашава бъдещето, оставяйки място само за призраците на миналото.

 

New York Times

Binar

от

публикувано на: 17/09/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: