Елиа Лилова: ONE DANCE WEEK пита какво е нормалността

13/10/2015

portrret

Елиа Лилова е културолог и комуникационен специалист по образование. В последните години работи основно за развиване и разнообразяване на социалния и културен живот в България като инициира и участва в множество културни проекти в страната и чужбина. Събитието, което ни среща, е ONE DANCE WEEK. 

И тази година организаторите са подготвили богата програма от съпътстващи събития, като ателиета, дискусии с артисти и интересни прожекции. В момента тече записване за уъркшопите. Заложили са и един истински подарък за всеки изкушен от съвременния танц и той се казва ФЕСТИВАЛЕН ПАС. Българско участие няма да има, няма и български шоукейс. Но са запретнали ръкави през 2016 година да се случи.

Елиа ни разказва за промените около фестивала, мястото и хората до свободното говорене за танц…

Самотно занимание ли е да си културен инженер в България?

Зависи какво точно разбирате под самота – физическа или психическа. Със сигурност мога да кажа, че психическа такава не съм изпитвала и съм убедена, че никой в бранша не е. Може би причината се крие в самата ни сфера – всеки културен проект поглъща емоционално и страстно, и покорява с неустоима въртопна мощ и чар. Плуването в тази среда е доста приятно, дава един друг вид развлечение и заряд.

Психически самотен културният оператор може да се чувства от липсата на съмишленици, например, но, слава Богу, това също не ми се е случвало – заобиколена съм от хора, изпълнени с жар, креативна енергия и вяра в проектите, зад които застават.

За жалост, ние от културната сфера сме самотни поради липса на разбиране към дейността ни на държавно ниво –  институциите в България са все още скептични към прогресивните съвременни артисти и продукти, напускащи бариерите на статуквото. Но всички се надяваме, че промяната идва…

Сега като се замисля, често сме самотни и физически. В подготовката и организацията на огромен проект като ONE DANCE WEEK сме неколцина луди работохолици. Екипът ни е малък, но сплотен, правим всичко заедно и всички поделяме отговорностите.

Вие се занимавате с изграждането на устойчиви културни политики. Има ли последователност вече в действията не само от Ваша страна?

Честно казано, изпитвам страх от думите последователност и устойчивост, така на мода през последните години. Това са две думи, които управляват и ръководят дейността на много организации в културната сфера и които се налага да бъдат преследвани, за да отговорят на изискванията на съответния донор. Опасявам се обаче, че напоследък те се изпразниха от съдържание и това се дължи, с риск да се повторя, на липсата на каквато и да е стратегия за културна политика и мениджмънт в страната. Надявам се съвсем скоро българските институции да поемат отговорността най-накрая да изградят една устойчива стратегия, с добре описани цели и резултати.

Alberto Banares 1 copiare
Визия от откриващия спектакъл.

По какъв начин вие провокирате обратна връзка с публиката?

Дигиталните медии дадоха поле за изява на абсолютно всеки. Профил във фейсбук, туитър и др. е автоматична покана за коментар, изказване на мнение, обратна връзка, споделяне и т.н. Интересното е, че в тази дигитална свобода се наблюдават два феномена – този на тоталната свободия, когато хора абсолютно непремислено и неаргументирано изказват всякакви мисли и съждения, както и този на другата крайност – едно абсолютно рибешко мълчание от страна на хора, които наистина биха могли да изкажат адекватна и добре изразена аргументация по различен повод.

Разбира се, много събития се страхуват от обратната връзка от аудиторията си. Ние пък винаги сме абсолютно отворени към мнения, коментари, съвети, както на личните ни пощи – публикувани в откритото онлайн пространство, така и във фейсбук, инстаграм и т.н., където сме готови да отговорим на всеки въпрос, критика и любопитство.

5
Спектакълът “Джентълменът” на Ким Джае Сеунг.

Обратна връзка провокираме и чрез множеството отворени дискусии, лекции и разговори с артисти и публики, които са част от програмата на фестивала, с което целим именно платформа за пряк диалог с публиката.

Щастлива съм от всеки въпрос, който дадена ситуация може да създаде. Обичам любопитството и смятам това за едно от силните качества на българската публика – не е изгубила желанието си да се изненадва и предизвиква.

Вече 8 години ONE DANCE WEEK живее своя фестивален живот, от 2 – в Пловдив. Как се променя фестивалът през Вашите очи?

През 2008 г. фестивалът стартира като форум, презентиращ световна селекция. Лека-полека към програмата започнахме да прибавяме отделни модули – български шоукейс, който имаше две издания и основната цел да покаже най-актуалното от случващото се на българската съвременна сцена и някак да намали дистанцията между публиката и българските изпълнители. Друг модул, който разработихме, е детският, включващ спектакли за деца и ателиета. Към програмата добавихме и танцови ателиета, които се случват през цялата година, а не само по време на фестивалните дни. Те са насочени към студенти и професионалисти.

За първи път тази година ще имаме и специално ателие за светлинен дизайн. Въведохме също така лекции и дискусии преди или след спектаклите с цел да говорим за съвременен танц. Разбира се, и модулът кино, който представя документални филми или екранизирани версии на световни шедьоври.

Фестивалът днес е един „гигант“, който се опитва да „обгърне“ всички аспекти от сферата и всякаква публика – от най-малките до най-възрастните, от  говоренето за танц, неговото възприемане и тълкуване, и, разбира се, правене.

4
Раймунд Хог – изпълнител, хореограф, драматург и теоретик в театъра на легендарната Пина Бауш.

Срещу какво тази година ще се опълчи ONE DANCE WEEK?

Тази година ONE DANCE WEEK има манифест, оплитащ спектаклите от програмата с невидима нишка и това е нетърпимостта на съвременните изкуства към нормалността и всички стереотипи. Във всички спектакли се прокрадва една много важна тема – същността и прийомите на развитото гражданско общество. Накратко, ONE DANCE WEEK ще се опълчи срещу стигмите и догмите, срещу наложените понятия за нормално/ненормално, красиво/грозно, естетическо/неестетическо, приемливо/неприемливо. Ще говорим за естетизма на човешката фигура на сцена. Ще се опълчим срещу някои табута. Ще говорим за теми, които често избягваме. Ще потънем в личните си инстинкти. Ще се сетим за смъртта – порива и мислите ни за нея. Елате с отворени очи и с готовност да бъдете предизвикани.

Всяка година каните някои от големите имена на съвременния танц и пърформанс, тази година с какво ще ни изненадате?

Тази година програмата представя 7 компании от Европа, Азия и Щатите. Стартираме на 17-ти октомври с компанията на Даниел Абреу – един от най-известните хореографи в Испания и лауреат на националната награда за танц. На 18-ти продължаваме с две имена от прогресивната корейска сцена – спектаклите  ДЕФОРМАЦИЯ и ДЖЕНТЪЛМЕН ще бъдат представени в една вечер. Програмата продължава на 23-ти и 24-ти октомври със спектакъла РАЗОБЛИЧИТЕЛИ, създаден по истински случай и дело на международното театрално студио FARM IN THE CAVE. Следва КВАРТЕТ на германската звезда Раймунд Хог, дългогодишна дясна ръка на световноизвестната Пина Бауш. Хог пристига в България със собствената си компания. След нея ще видим два спектакъла от френската компания MPTA. Специфично за тях е, че работят на границата между цирковото и танцово изкуство. Те ще представят две пиеси в една вечер. Веднага след тях е американската звезда Тражал Харел, който ще запали публиката с (М)ИМОЗА. Закриваме с швейцарската компанията PHILIPPE SAIRE и нестандартния спектакъл ЗАТЪМНЕНИЕ.

Повече за програмата може да прочете на edno.bg, но накратко – не пропускайте тазгодишното издание, защото това са страхотни спектакли, които съм убедена, че ще помните дълго време.

Binar

от

публикувано на: 13/10/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: