This Burning Day: музиката е жив организъм и не търпи позьори

15/10/2015

Музиката им не е за всеки, но то пък, ако една музика е за всеки, за какво говорим…

Калин пращи от енергия, та пушек се вдига. Засичалите сте го я някъде из софийските подземия зимата, я на плажа на Градина лятото. Или си го спомняте едно време от Q-check.

Сега той заедно с Тедо (китара и бек вокали), Martinez (бас и бек вокали), Денис  (електроники, клавири и бек вокали) и Sharky (барабани) правят This Burning Day. Ново видео пуснаха ей сега, “If you feel the same” се казва парчето. И по този повод реших да ги питам някои неща. Калин и Марти взеха, че се развихриха в отговори.

На мен ли ми се струва, или понякога един „ъндърграунд“ музикален продукт в България, направен почти без пари, звучи и изглежда по-добре и професионално от друг такъв, продуциран от лейбъл? Защо?

Калин: Не ти се струва само на теб, а има такава тенденция наистина! Според мен основната причина е, че по нашите географски ширини ъндърграунд музиката  не продава и обикновено се “консумира” от тесен кръг от хора, в сравнение с масовия вкус. Този факт провокира в музикантите потребността да изстискат всичко от себе си и да заложат на схемата “всичко или нищо”. Това, естествено, им коства много усилия, придружени с лишения, но облечени с много любов и отдаденост. А когато даден продукт е направен и “тупти” със сърце, няма вселенска причина резултатът да не е положителен и да е конкурентен със световни продукции!

Друг е въпросът с лейбълите, които гонят количество в потреблението, което да им донесе финансови дивиденти, което на Запад е съвсем естествено. От друга страна, тази зависимост поражда наличието на толкова generic банди в метълкора и в океана от групи е супер трудно да пробие една група от България, например. Смятам дори, че имаме музиканти и изпълнители в различни стилове, които в композиционно и идейно отношение са дори в пъти по-напред от чуждите.

Неминуемо за много хора наоколо музиката ви е просто „някакво врещене“. Как си го обяснявате?

Creative Visual Solutions

Калин: Хората, които не са обвързани с нашата музика, сигурно буквално им звучим като съвкупност от шум, служещ за фон на Светата инквизиция и е съвсем нормално, защото не се асоциират с това звучене. Аз не го приемам лично, дори ги разбирам! Случвало ми се е обаче да срещам позитивни отзиви за творчеството ни от хора, които изобщо не слушат рок или метъл. Това е закономерно, тъй като музиката ни съдържа не само тежки рифове и брейкдауни, а и доста атмосферични, мелодични и лирични моменти, които могат да потопят слушателя в едно усещане, което рисува картини в съзнанието. Откакто Денис е в групата, в качеството си на беквокал и DJ, добавихме електронни елементи и бийтове, които допълнително обогатяват музикалния фон с дълбочина и мелодичност. Това според мен отключва “апетита” към музиката ни на почитателите на други музикални течения.

Марти: Обясняваме си го с опита на хората да разтълкуват музиката ни. Щом се е стигнало до разшифриране и разгадаване, значи музиката не е приета и разбрана. А и не е предназначена за всеки. Трудно е човек да класифицира нещо, което отсъства от неговия свят и най-често първично опитва да го свърже с нещо познато. Всеки има мерило за нещата, които харесва и не харесва и правото да ги изказва при наличието на известен праг на търпимост, но желанието мнението да се изкаже на всяка цена понякога оставя неприятно усещане.

Има ли музикално грамотна и ангажирана публика у нас и каква музика слуша тя?

Калин: Иска ми се да виждам все повече публика, която е взискателна към изпълнението, сценичното поведение и индивидуалността на дадена група. Струва ми се, че част от феновете са се примирили и са равнодушни към еднообразието в някои стилове. Искам да чувам градивна критика, която да катализира усъвършенстването на музикантите на инструментално и композиционно ниво. Писна ми да чета коментари и да слушам компетентно-импотентни изказвания от “музикални полицаи”, форумни мишки и “метъл капацитети”, които надали някога са хващали музикален инструмент, или са се потили в репетиционната.

Въпреки това, определено има достатъчно, както почитатели, така и музиканти с добър вкус, които формират адекватно мнение и имат поглед към качествената музика изобщо. Все още върлува обаче субективната фенщина, където всичко е супер, без грешка и суперлативите са до небето. За мен е по- правилно хората да са искрени в мнението си, но не и осъдителни. В крайна сметка групата е тази, която избира как да звучи.

Марти: Има хора,  които оставят продукта да БЪДЕ. Без да го обременяват с представите и сравненията си. Тези хора за нас са грамотната и ангажирана публика. Няма отношение към образование, вкус или техническа подготовка. И вероятно тази публика търси музикално грамотна и ангажирана музика, която да харесва, уважава и доразвива.

Самите вие какви фенове сте? Разкажете за живота си от другата страна на сцената. Какво слушате, как се държите по концерти…

Калин: Обожавам да ходя на концерти! Не се ограничавам в стилове и затова понякога дори ми се е случвало в рамките на една седмица да посетя тотално различни събития. Една вечер „късам“ мускулни влакна на Odd Crew, а два дни по-късно седя кротко, притаен и омагьосан от изпълнението на Булгара, да речем. Харесва ми музика, която докосва сетивата, минава през мен и ме формира. Такава, която остава отпечатък в мен. Вълнението, с което си пускам metalcore/djent група по нищо не отстъпва на насладата, с която се разпявам с песни на James Arthur или Alex Clere, например. Имах един период, в който не спирах да слушам  Amelia Lily – You Bring Me Joy, тогава за пореден път осъзнах красотата на музиката, независимо под каква форма е създадена.

Марти: Всеки от нас има ежедневието си. Следваме вибрациите на музиката, която най-много допринася за позитивните ни емоции. А по концертите сме фенове. В завършения смисъл на думата.

Гневни ли сте? Защо?

Калин: Старая се да заменя гнева със съзерцание и да си дам сметка, че няма смисъл от губене на време в това разрушително състояние на духа. По–скоро се опитвам да трансформирам гнева в нещо градивно. Има моменти, разбира се, в които се удивлявам от моралното дъно, което хората масово са достигнали, както и липсата на елементарно човешко отношение един към друг.

Марти: Да речем, че не сме напълно смирени… Но гневът не емоция, която задържаме дълго. Смятаме, че сме длъжни, ако недоволстваме срещу нещо, да представим това, което според нас е правилно.

Бихте ли участвали в някое музикално риалити? Ей така, ако нещо ви поканят? Защо?

Калин: Минавало ми е през ум, но да участвам наистина – не! Шлагерният маниер, по който тези формати се продуцират и естрадната им реализация осакатяват идеята и смисъла на такъв тип предавания. Фундаментът е музиката, а сред интриги, дребни игри и свръх самочувствие тя загнива и се омърсява. Да не говорим как изпълнителите в тези „шолА“ (умишлена грешка), част от тях – талантливи и със страхотни гласови данни, се оказват кукла на конци в ръцете на алчни за слава и пари “продуценти”! Безумно е как ги обвързват с абсурдни договори, които принуждават бившите “фактори” и т.н. да участват в някакви невъобразими халтурки и да губят собствената си идентичност като изпълнители!

Марти: Нека не казваме никога, защото няма как да знаем какво готви някой млад, креативен продуцент в едно прекрасно бъдеще, когато телевизията няма да е мултипликатор на всяка възможна идея, която хрумне на някого. Но със сегашния си светоглед и впечатления отговорът е НЕ. Стриктно подбираме “сцените”, които ни свързват с хората, които искат да ни чуят. И надпреварите, и реалититата не са ни приоритет.

Защо всеки иска да е известен?

Калин: Известността вече е достъпна за всеки! Не е нужно на имаш капчица талант, за да “блеснеш” с някаква адска простотия. Имаме на разположение всякакъв тип платформи за видео споделяне и ни се натрапват изкуствено създадени личности, изпразнени от каквото и да е съдържание. Най-нелепото е, когато комплексирани музиканти използват музиката, за да изглеждат супер cool в очите на другите. Музиката е жив организъм и не търпи позьори и неискрени намерения.

Марти:  Защото известността днес е достъпна… И е за всеки….. И няма връзка с находчивост или развитие на заложби. Как тогава да отсееш, че популярността не е за теб? Още повече да се засрамиш, че нямаш талант?

В медиите представя ли се адекватно българската музика?

Калин: В България, с няколко изключения, в музикалните медии музиката се налага по особено агресивен начин. Тук не става изобщо въпрос за отразяване на новина или събитие. При нас те определят вкуса на масовия слушател какво да харесва, а не какво реално иска да чуе. Дразня се, че заради липсата на музика, която изгражда характера и проповядва морални ценности, „елегантно“ и неусетно се формират грешни модели на поведение сред младите слушатели и общо казано им промиват мозъците!

Марти: Трудно е да преценим дали при медиите първо е търсенето или предлагането. Няма как да говорим за процентно равенство при излъчването (представянето) между музикалните стилове. Винаги има музика, която се характеризира с повече приемственост. Та, от това до известна степен се изкривяват вижданията за адекватно представяне. Но там, където го има (представянето), е на ниво, с необходимото внимание, отделено от страна на представящите, качествено и обективно. И, да… Адекватно е музика, създадена за не огромен кръг от хора, да се представя в не огромен мащаб.

Казвате, че в част от текстовете си засягате и социални теми като проблемите на консуматорското съществуване в днешни дни. Не сме ли всички в този кюп и възможно ли е изобщо да се измъкнем?

Калин: Доста е нелека задачата да се даде едностранчив отговор, тъй като не се отнася само до потребителската част на въпроса. А дали правителствата не ни подтикват към свръх консумация?Трудно е да накараш някого в днешно време да се лиши от крайните удобства, с които е свикнал. Крайните удобствата изискват ресурс, а те от своя страна предизвикват излишъци. Светът тъне в безсмислена суета и безмилостно разхищение – какво по-екзотично ястие човек да опита, но транспортирано от най-отдалечената точка на Земята, липсата на инициативност да отиде до магазина и да си купи определен продукт, без да се поръчва онлайн. Мисля, че човечеството може да живее пълноценно и с по-малка част от всички тези капризи и улеснения. Просто е нужна разумна човешка мисъл за устойчиво екологично развитие. Всички сме консуматори повече или по-малко, но отговорността да пазим природата и ресурсите ѝ се пада на всички!

Ще гласувате ли?

Калин: Предпочитам на изборите да развихрям въображението си и да създавам съвременно изкуство върху бюлетината!

Марти: Да. Обикновено намираме време да упражним това си право. Въпреки, че има известно колебание и трудно си обясняваме как хора като нас, нищо неразбиращи от политика, определят този важен етап от развитието на държавата…

Какво е чувството, когато отделяш време, енергия, пари и пот за музиката, която правиш и в следващия момент минеш пред претъпкано централно столично заведение, в което бичи хаусче?

Калин: Обзема ме чувство на задоволство от това, че хората са различни и всеки е свободен да слуша, каквото си иска, стига да не натрапва музикалния си вкус. Ясно е, че хаусърите не ги виждам на предни позиции за wall of death и това е закономерно! Давам си сметка, че нашата музика не е масова, но всеки е добре дошъл да ни види на живо.

Марти: Преди отговора да прозвучи като своеобразно оплакване от посещаемостта на събития от ъндърграунд сцената, искаме да благодарим на всички хора, отделящи време, енергия, пари и пот за музиката, която правим ние и всички наши колеги.

Кажете по 5 хубави неща в България, които ви задържат тук.

Калин: Убеден съм, че има повече от пет причини, които биха ме накарали да се задържа тук, но за съжаление е много трудно да ги изживея пълноценно! Групата е най-големият мотиватор да съм тук, макар че идеалният вариант е да сме заедно на място, където се чувстваме комфортно като хора и имаме възможността  да се занимаваме основно с музика.

Марти: Да изброим първите 5 неща, които ни задържат в България няма да е особено мотивиращо за никой. От една страна искаме музиката ни да е една от петте нечии причини да остане тук. От друга – за всички е ясно, че това, което ни задържа в България, е далеч отвъд материалното…

Защо правите музика?

Калин: За всеки от нас създаването на музика е потребност, мотиватор в житейски план и отдушник. Тя ни помага да следваме малките и ценни неща в живота и ни прави по-мъдри, учи ни да взимаме правилни решения и да разчитаме на интуицията си.

Марти: Заради кръговрата… Музиката твори върху нас и ние я създаваме. Дава ни чувство на усъвършенстване като личности и отбор. Нали си спомняте флумастерите, с които си играем в детството.. Е, някои от нас се раждат с флумастери от 16 цвята, други – с 32 цвята, трети – с 8… Ние нашите флумастери сме си ги събрали и търсим нови цветове. А и в крайна сметка не е важно колко цвята имаш, а какво рисуваш с тях!

Какво е секси? За една приятелка питам…

Draga Saparevska Photography

Калин: Секси е всяко нещо, в което можеш да откриеш причина да почне да ти пари под лъжичката. Привлекателно в този смисъл може да е галантността, добрите обноски, блясъкът в очите от свенлив поглед.

Марти: Нещо е секси, когато твърде малко ти е достатъчно, но твърде много не ти е достатъчно… И китариста! Китаристът винаги е секси!

Та, сексапил ще се лее от сцената на 21.10 в Строежа, когато ще можем да ги видим и чуем на живо заедно с 40 Days Later и Dash The Effort. Сравнително скоро ще обявят и дата за концерт през ноември, който вероятно ще е най-мащабният им за годината и един от най-емблематичните в историята на This Burning Day дотук. Следващият етап е издаването на EP-то, но, както Калин казва, “за да е засилено любопитството ви, ще ви оставим да тънете в блажено неведение.” Е, добре тогава. Да видим!

Binar

от

публикувано на: 15/10/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: