Гладомор в Лвов, скука в Лотарингия

15/10/2015

King_Automatic_Plakat

Гладомор в Лвов, скука в Лотарингия!

Вампирки в Барселона, рокендрол шансони!

Лий Марвин и тъмни самоличности от Открития Космос!

…в новия албум на КING AUTOMATIC!

Дългоочакваният четвърти албум на родения в Нанси Джереми Малис за Voodoo Rhythm Records вече от няколко месеца е факт, а от края на миналата седмица Джей е на турне, което ще профучи и през Южните Балкани, респективно и през София. Апропо, София е най-югоизточната точка, до която King Automatic някога е стигал… поне откакто се подвизава под това си име и води несигурния и разгулен живот на one man band (което, по груби сметки, прави малко повече от десетилетие). Това, припомняме, беше преди две години, когато Alarma Punk Jazz, без да си дава сметка, сключи сделка с Дявола и оттогава до края на Вечността е отсъдено всеки октомври да минава под знака на Voodoo Rhythm. Миналата година дойде и самият Преподобен Бийт Целер, а го подгряваха The Nuggers, чийто китарист Филу, натурализиран румънец (роден иначе швейцарец), свири в The Come N’Go – също знаменателна банда от историята на лейбъла.

Тази година King Automatic ще затвърди традицията на 16 октомври, петък, от 21:00ч. в *Mixtape 5*, B-Side, a на следващия ден ще има и специална прожекция на филма на Марк Литлър Voodoo Rhythm: The Gospel Of Primitive Rock’n’Roll, който не в вписан дори в IMDB, пък камо ли да си го намерите по торенти. Прожекцията на филма е на 17октомври, събота, от 19:00ч. в Чешкия център. Догодина сигурно през октомври ще имаме я Roy And The Devil’s Motorcycle, я Bob Log III, я The Dead Brothers, ама да стигнем дотам! Сега се връщаме на King Automatic, когото хванахме на телефона, докато си опаковаше пълното бойно снаряжение, ден преди да тръгне за насам.

Джей, новият ти албум носи подвеждащото заглавие Lorraine Exotica.

Лорен и Лотарингия е едно и също, но се пише и произнася по различен начин в зависимост от това кой е родният ви език – б.а.

Но той е и екзотичен по някакъв начин. Аз бих го определил като рокендрол-пъзел, в който доста други елементи са конвертирани в дяволска музика.

Ами това не е някаква по-специална концепция. Просто Лорен е регионът, в който се намира родният ми град Нанси и в който живея. И понятията Лорен и екзотика напълно се изключват. Някак си въобще не си пасват двете неща. Защото Лорен и цялата Североизточна индустриализирана част на Франция е последното нещо на света, което би се сторило екзотично на един французин. Всичко започна от този контраст – като шега, за забавление. Но после песните в албума взеха наистина да стават екзотични. Това обаче не беше първоначалната идея и концепция нямаше. Просто в един момент установих, че много от песните разказват истории от различни страни – като песента за вампирката от Барселона, например, или песента за баба ми и дядо ми от Украйна… И накрая наистина се получи нещо екзотично.

За украинската жилка в твоята семейна история сме чували, ама май не знаем много. 

А – историята е съвсем обикновена. Между двете световни войни моят град Нанси е бил център на индустриализацията и е имало много емигранти, главно от Италия и Източна Европа, които са прииждали, за да търсят работа. После, след немската окупация в началото на Втората световна война, германците арестуват баба ми и я принуждават да работи в един от лагерите, които създават в този регион. Това са били затвори, предназначени да бъдат пълнени с невинни хора. Като баба ми, например. А дядо ми е дошъл в Лорен по-рано – по време на сталинския гладомор (в началото на 30-те, една от най-тежките национални катастрофи в украинската история – б.а.). Смешното е, че и двамата – и баба ми и дядо ми – са от една и съща част на Украйна, но в крайна сметка се срещат в Лорен, а не в Украйна.

Спомням си, че след двата ти концерта в България през 2013г. (в София и Русе) ти отпътува за пръв път през живота си за Украйна – не само за да свириш там, а въобще за първи път.

Да, свирих в Одеса, което не е мястото, откъдето са корените ми. Баба ми и дядо ми са от Лвов. Но в крайна сметка беше чудесно да отида там. Въпреки че като цяло Одеса днес не се различава кой знае колко от Марсилия, или Лвов – от Нанси.

В цялото си досегашно творчество – преди Lorraine Exotica – ти нямаш много песни на френски.

Да, само една е.

Но тук, в новия албум, са цели четири.

Да, и две от тях са кавъри. Едната е Les Dalton, песен от 70-те (позната в изпълнение на Жо Дасен – б.а.) по известните уестърн-комикси за The Daltons от далечното минало. А другата, последната в албума, е традиционна песен от Лорен, но аранжирана по много различен начин – нещо като ска-калипсо. Направих я,  защото на тази песен – En passant par la Lorraine – като че ли никой не иска да й прави кавъри. Във Франция не обичаме много традиционните песни, звучат ни прекалено бабешки. Не е като с кънтрито за съвременните американци. А и сме в правото си, защото традиционната музика във Франция си е малко досадна.

Е, едва ли има песен, дори и най-гадната на света, която да не може да се преобърне на рокендрол?

Да, мисля, че просто трябва да намериш начина. Като Джони Кеш с музиката на „Депеш Мод” или U2. Традиционните френски песни обикновено си имат всичко – добра мелодия, добър припев – и просто трябва малко да ги пипнеш, за да се получи нещо хубаво от тях, защото оригиналните варианти не винаги са кой знай колко.

Пак във връзка с албума, нещо което никога не съм те питал – относно Нанси като място за създаване на оригинална музика.

А, Нанси и днес си е скучен и досаден град. Като едно време. Сега има може би повече студенти от Китай и въобще от целия свят. Но това е нещо ново – от около десетина години. Преди пък всички емигранти са идвали от Италия и Източна Европа, имам предвид поколението на дядовците и бабите ни. Днес работници вече не пристигат, пристигат студенти. Те обаче рядко идват, за да правят музика тук… Но искам само да кажа, че ако искаш да правиш интересна музика, можеш да я правиш навсякъде – в Иран или в Перу, където и да е по света. Няма нещо специално, с което Нанси да се отличава като музикална сцена.

Какво е за теб Voodoo Rhythm Records на Бийт Ман след четири албума, които имаш издадени за този лейбъл?

Voodoo Rhythm е най-добрият лейбъл, който може да съществува. Защото привлича много и специални хора навсякъде по света. И тези хора са фенове на лейбъла, което е рядкост. Няма толкова много такива лейбъли. Обикновено ти си фен на даден музикант или група, а тук, само като се каже, че някой, когото не познаваш, е записал за Voodoo Rhythm, веднага ти се иска да чуеш как звучи музиката му.

Алилуя, брадърс енд състирс!, както е казал Преподобният. И ще се видим в петък! А ко сте забравили кво беше през 2013, припомняме ви го, още преди да сте възразили, че всъщност много добре си спомняте.

Интервюто е съвместна продукция на Go Citizen! и Alarma Punk Jazz. А след концерта очаквайте и продължение на историята. Лий Марвин и тъмните идентичности от Открития Космос са именно там, някъде там.

Цветан Цветанов

от

публикувано на: 15/10/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: