The Necks: нещо като нищо на света

18/11/2015

Признавам си, само преди малко повече от десетилетие не познавах творчеството на The Necks. Не помня кой пръв ме светна на тяхната музика – нюйоркският саксофонист Филип Джонстън – заселник в Сидни, Австралия, или словенският джаз фотограф Жига Коритник. Но единият от двамата беше, това го помня със сигурност. И от 2004г. насам бавно започнах да попълвам пропуските си – с албуми като Hanging Gardens (1999), четворния Athenaeum, Homebush, Quay & Raab (2002), с общо времетраене три часа и половина, ранните им опуси Sex (1989), Next (1990), Aquatic (1994), редица неофициално циркулиращи концерти из нета, соловите албуми и дуетите на пианиста на групата Крис Ейбрахамс, минимал-краут-пънк групата на барабаниста Тони Бък Projekt Transmit… И още, и още, и още. Гледах ги и няколко пъти на живо, а това с нищо не може да се сравни.

А ето че стигнахме и до историческия момент да ги дочакаме и в София – и то не по какъв да е повод, а именно за 7-ия рожден ден на Alarma Punk Jazz. Признавам си също така, че си мислех, че познавачите на творчеството им в България възлизат на трима-четирима. И никога не съм бил толкова щастлив от това, че не съм бил прав – много повече са, много, много повече.

 

Цветан Цветанов

от

публикувано на: 18/11/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: