Германия през погледа на един дипломат

04/12/2015

За Германия

Спомням си как преди 20 години ме порази великолепната песен „За Германия” на Патриция Каас. Великолепна като звучене, невероятна като изпълнение и… странна като съдържание. Преценете сами.

D’Allemagne l’histoire passée est une injure

(За Германия миналото е оскърбление)

D’Allemagne l’avenir est une aventure

(За Германия бъдещето е авантюра)

D’Allemagne je connais les sens interdits

(За Германия аз познавам забранените чувства)

Je sais ou dorment les fusils

(Зная къде се крият пушките)

Je sais ou s’arrête l’indulgence

(Зная къде свършва опрощението)

Аз не знам, кой е авторът на текста и какво точно е искал да каже с тази иносказателност. Но като че ли думите на песента отразяват едно преобладаващо усещане, че нещо в Германия ще се случи… Едва ли някой се съмнява, че васалното положение на Германия спрямо САЩ, наследено от Втората световна война, няма да продължи вечно. Германия нараства своята икономическа мощ, докато САЩ тръгнаха към залез. И възможно е за различни среди бъдещето на Германия – свободна и независима – да изглежда като авантюра. Във всеки случай, със сигурност на Уолстрийт от една такава перспектива ги хваща безсъние.

Германският дух… Колко много в европейската история (и добро, и лошо) е зависело от него. В началото тава е рицарската традиция. Ние българите никога не трябва да забравяме, че тя е била антиславянска. Drang nach Osten (Натиск на Изток). Хайнрих Лъва, владетел на Саксония и Бавария, завладява след упорити боеве земите на обритите през 1170 г. и основава Макленбургското херцогство. Славяните са подложени на понемчване. Старите славянски земи Бранибор и Поморие стават немските Бранденбург и Померания. „Прусакът е славянин, забравил кой е дядо му” не пропуска да подхвърля ехидно Конрад Аденауер. В краят на XII в. в Прибалтика се установява и завърналият се от кръстоносните походи Тевтонски орден. Нашествието на тевтонците на Изток е спряно от св. Александър Невски в епохалната битка на Чудското езеро през 1242 г. По това време германците заселват други славянски земи – Судетите. Ние българите много добре знаем, че прочутиятт „Натиск на Изток” е започнал не, както го пишат в немските учебници – през XII в., а много по-рано, още в началото на IX в. след смъртта на Карл Велики. Хан Омуртаг се сблъсква с Людвиг Благочестиви, а германските свещеници преследват жестоко славянските просветители, учениците на Кирил и Методий в Моравия. Натискът на Изток бе възстановен от Вилхелм II и Хитлер, и завърши трагично за Германия. Старите славянски земи бяха освободени и Чехия и Полша имат за какво да са благодарни на съветската армия, макар цената, която плащат с комунизма, да не е никак ниска. Този Drang nach Osten винаги ще се намери кой да го препоръча на някое немско правителство, какъвто беше навремето случаят с Хитлер. Българският посланик в Москва (1934-1936 г.), известният философ, проф. Димитър Михалчев, изключително информиран и обективен коментатор, многократно подчертава ролята на Англия в насочването на немската агресия към СССР. Това винаги трябва да имаме предвид.

Но нека се спрем и на позитивната страна на немската традиция. Тя също води началото си от рицарството, чийто прославен символ е Фридрих Барбароса, загинал 1190 г. по време на третия кръстоносен поход. Това е традицията на честта, на реда и дисциплината, на чувството за лична отговорност и справедливост. Тази традиция бе развита от кралете на Прусия, особено от Фридрих Вилхелм I и неговия син, Фридрих II Велики, както и от немския генерален щаб. За да разберем германската традиция добре, удачно е да сравним Франция с Прусия през XVIII век. Докато „Кралят слънце”, Луи XIV, заявява гордо „Държавата – това съм аз!”, Фридрих Велики пояснява скромно „Аз съм само първият слуга на Пруската държава”. Че тази немска традиция на ред, отговорност и дисциплина съществува, едва ли някой се съмнява. Не друг, а Ленин (самият той с немско потекло и майчин немски език), препоръчва непрекъснато немската организираност на своите съмишленици в годините, когато комунизмът установява властта си в Русия. Макар Ленин въобще да не си дава сметка откъде идва тя. Показателен също е примерът с понятието „бюрокрация”, което има съвсем различен смисъл във Франция и Русия (и България в тази редица) от една страна, и в Германия от друга. В Русия, Франция и България под „бюрокрация” се разбира омразно чиновничество, добре изобразено от Гогол, което издевателства безнаказано над гражданите. В Германия, напротив, както е формулирал понятието Макс Вебер, „бюрокрацията” е рационализирана и деперсонализирана система за вземане на решения. Точно тази ефективна, високо квалифицирана, отговорна и неподкупна немска администрация има най-голям принос в ускореното икономическо развитие на Германия след наполеоновите войни. Шпенглер нарича тази традиция „пруска” и в „Прусачество и социализъм” свързва с нея възможността за един немарксов социализъм на етическа, а не на икономическа основа. Хитлер (жестоко обруган от Шпенглер) не само унищожи идеите за етичен социализъм, заменяйки го с расизъм, но, в крайна сметка, нанесе тотален погром над немското национално движение.

Днес, когато изкуствено поддържаното от медиите в Германия господство на фрау Меркел (изпълняваща стриктно поръчките на САЩ) отива към своя край, много хора се питат какво ще бъде в Германия утре. От едно „авантюристично бъдеще”, за каквото пее Патриция Каас, най-много се страхуват на Уолстрийт. Чрез Германия финансовите олигарси държат цяла Европа. Ако Германия се върне към своите традиции на силна държавност и етичен социализъм, и осъществи единствено спасителния за Европа съюз с Русия, много хора в Ню Йорк и Вашингтон ще се разплачат. А знаем, че този съюз с Русия бе завещан на немското национално движение още от неговия основоположник Йохан Готфрид фон Хердер, следван от Бисмарк и препоръчван от Шпенглер. Появяващите се през последно време във възраждащото се немско национално движение лозунги: „Путин, спаси ни!”, „Путин в Берлин, Меркел в Сибир!” и др. под. ясно показват, че една нова геополитическа ориентация на Германия ще срещне масова народна подкрепа. И, може би, за да не се случи такава „авантюра”, Германия, отдавна „лекувана” с мултикултурализъм, трябваше да бъде залята от многомилионна извъневропейска миграция… Германската, а с нея и европейската, драма ще се развива пред очите ни. Но не е ли време да престанем да бъдем само наблюдатели? Решава се и съдбата на България! Не стана ли отново време за „пролетта на народите”?!

Румен Дечев

Binar

от

публикувано на: 04/12/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: