Изострянето на сирийската криза и Турция

11/12/2015

Турция, ислямизмът и съвременният свят

За религията, религиозният фундаментализъм и Ислямска държава. В съвременните цивилизовани общества религията продължава да играе важна роля. Чрез нея се осъществява жизненоважният коректив на традицията и морала върху всички опити на задкулисието да използва рационалистичната политика за деморализация, дехуманизация и денационализация на обществото, за подчиняването му на безогледния експлоататорски стремеж на олигархията. Така напр. във Франция през ноември 2012 г. многохилядните протести на католическите граждански групи срещу узаконяването на гей-браковете мобилизираха французите за съпротива срещу политиката на Франсоа Оланд и отбелязаха обрат в борбата за една възродена Франция. Тези протести ориентираха голяма част от традиционно силните католически слоеве във Франция в подкрепа на Националния фронт на Марин Льо Пен, което намери израз във високите резултати, получени от НФ на общинските избори във Франция от този месец.

Съвсем друг е случаят с религиозните фундаменталисти, които подменят действителността със сатанински фантазии, помрачават човешкото съзнание, превръщат своите последователи в сляпо оръдие за зловещи манипулации. На широката публика са добре известни действията на редица християнски и псевдохристиянски секти от рода на „Свидетели на Йехова”, „Църквата на Муун”, „Църква на Исус Христос на светиите от последните дни” (т.н. мормони) и др. подобни. Използвайки сугестивни техники и манипулации, те разрушават традиционната ценностна система на последователите си, способността на хората да се ориентират и действат в заобикалящия ги свят, да преценяват кое е добро и кое лошо. Затова, докато дейността на традиционните вероизповедания играе ролята на морален коректив, религиозните фундаменталисти са в състояние да насърчат всяка безнравственост в името на имагинерен „Бог”. Поради тази причина те се оказват незаменимо оръдие в ръцете на задкулисието.

Особена роля през последните 35 години в това отношение бе отредена на ислямския фундаментализъм. ЦРУ конструира „Ал Кайда”, за което има стотици сведетелства, напр. статията в „Гардиан” на бившия британски външен министър Робин Кук „Worse than irrelevant“.

Р. Кук заявява и в парламента, че „Ал Кайда не е терористична група, а база данни за муджахидини и контрабандисти на оръжие по целия свят, която ЦРУ и Саудитска Арабия са използвали за изпращане на бойци, пари и оръжие в Афганистан”. Четири седмици по-късно умира в планините на Шотландия, предположително от сърдечен пристъп…

Нов етап от стратегията за използване на ислямския фундаментализъм е формирането на Ислямска държава в сунитските райони на границата между Сирия и Ирак. Когато борбата срещу възраждаща се Русия се активизира, поради помощта, която Русия оказа на Сирия в съпротивата й срещу външната агресия (в която по афгански образец участваха муджахидини от над 80 страни по света), бе създадена Ислямска държава. Нейни цели са унищожаването на независима светска Сирия и останалото от Ирак, създаване на протодържавна форма, база за атака срещу Иран, Средна Азия, Русия, Европа и Китай – геополитическите противници на Израел и САЩ. Този нов етап в развитието и използването на ислямския фундаментализъм представлява огромна опасност за България, която вече бе включена в картата на бъдещите завоевания на ИД. Затова и процесите, които се развиват около това раково образование, трябва да бъдат внимателно следени от българската държава и общественост.

Турция, Западът, ИД и България. Дълго време турският генерален щаб, следващ заветите за светска държава на Кемал Ататюрк, беше надеждна опора срещу ислямизма. За последен път военните се намесиха през 1997 г., когато свалиха с „мек преврат” правителството на ислямиста Неджметин Ербакан. С идването през 2002 г. на власт на „Партията на справедливостта и развитието” на Реджеб Таип Ердоган ислямизмът в Турция започна пълзяща реабилитация. В тази пълзяща реабилитация има един важен момент, който трябва да бъде разбран – тя се осъществи с помощта на Европейския съюз по добре промислен план. С идването си на власт Ердоган заявява желание Турция да влезе в ЕС. Съответно оттам поставят предварително условие влиянието на армията в политическия живот на Турция да бъде ограничено. Нима ръководните органи на ЕС не са разбирали, че така дават път за развитието на ислямизма в Турция?! Точно толкова, колкото Ангела Меркал не разбира, че имигрантската вълна, която призова, ще унищожи Германия и Европа… И Ердоган използва ЕС като троянски кон за разправа с военните, изтъква анализаторът Мохамед Абуаси. Установил твърдо властта си, към 2008-2010 г. Ердоган даде проявление на ислямската основа на своята стратегия. Тя е изразена в книгата „Стратегическа дълбочина” на най-близкия му сътрудник, днешният премиер на Турция Ахмет Давутоглу. Книгата е издадена и на български в навечерието на посещението на Давутоглу в България и бе представена в присъствието на председателя на БАН, първи заявил се кандидат в българската президентска кампания. Всеки да си направи изводите… Та според Давутоглу Турция трябва да играе ролята на мост между Европа и ислямския свят и така да се превърне от регионален в глобален лидер. За целта е необходимо тя да възстанови влиянието си в бившите територии на Османската империя. Това пък ще стане с комбинация между нарастването на военната мощ на Турция и прилагане на „мека сила”. Турция трябва, пише Давутоглу, да гради на базата на „нулев проблем” отношенията със своите съседи, считани по-рано за врагове. Доктрината за „нулев проблем” беше следвана за известно време и донесе впечатляващи резултати в отношенията с Русия, Иран и Сирия. Стигна се дотам Ердоган да се кълне във вечно приятелство на президента Башар Асад. Но, както споменах, религиозният фундаментализъм няма нищо общо с морала и честната дума. Фундаменталистът смята, че говори пряко с Бога и е оръдие за реализиране на неговите помисли на земята. Така, обзет от безумната идея за възраждане на Османската империя, мечтаещ дори за световен халифат, Ердоган стана един от инициаторите за разпалване на конфликта в Сирия. През турско-сирийската граница минаваха наемниците-ислямисти, керваните с оръжие и помощи за войната срещу Сирия. Ердоган въоръжи тюркмените в Сирия и ги превърна във важен фактор на терористичната кампания. Така „нулевият проблем” и „меката сила” в отношенията със съседите бяха бързо забравени. Най-голямата наглост бе свалянето на руския военен самолет над сирийска територия, което президентът Путин нарече „удар в гърба”. Действията на Ердоган в района на Близкият Изток едва ли са само индивидуална инициатива. Те са част от цялостната стратегия на задкулисието за унищожаването на националните държави и установяване на световно господство на финансовия интернационал („Новият световен ред”, обявен от Джордж Буш-младши). Та нали затова десетилетия наред Турция бе помпана и изграждана като най-верния съюзник на САЩ в региона, сега трябва да изпълни предначертаната й роля. Тази стратегия обаче може да донесе само нещастия за народите, но не и успех. Видно е вече от последните европейски избори – в Австрия, Швейцария, Полша и Франция – че статуквото не може да бъде запазено, че днешният марионетен западноевропейски „елит” няма да го има още дълго, че традиционна и християнска Европа се възражда. Тогава Ердоган ще остане изолиран и не Труция ще решава съдбата на своите съседи, а съдбата й ще зависи от тях. Що се отнася до България, тя трябва да акцентира своите усилия по вътрешно изграждане и укрепване на системата за национална сигурност, да търси сътрудничество с нова възраждаща се Европа и преди всичко с Русия. Никак не е лошо Ердоган да разбере, че слаба, унищожена от задкулисието България има за сестра сибирска мечка, с която е опасно да си играеш…

Binar

от

публикувано на: 11/12/2015

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: