НаркоМани го тоя

23/01/2016

pizza-punk

Опъваш надолу леопардовата рокличка, за да открие дълбокото деколте новите ти гърди. Почукваш нетърпеливо с високото токче, защото вятърът разрошва 80-левовата ти прическа. Най-после – вратата се отваря и влизаш в “RockIT”.

Вътре всички те гледат. Не защото си красива.

Нещо такова е да си единственият (почти единственият) алтернативен младеж в малко населено място, независимо от административния му статут. Всички те гледат. Навсякъде.

Това е първото. Гледат те.

Независимо от това, че би трябвало отдавна да са свикнали с полуобръснатата ти обкичена с обеци глава/цветните ти парцаливи одежди/кожения нашарен с метални елементи екип. Може и да са свикнали, но животът на село (както и в малко градче) е скучен, тъпо е да обиждаш аверите си, защото те не са и много, и нуждата от обект за презиране и осмиване е голяма.

Ами, това е второто – говорят за теб.

Не зад гърба ти, а пред очите и ушите ти. Харесва им да знаят, че си ги чул, че си наясно колко си зле. Хората, с които някога си бил близък, се отричат от теб най-упорито. И казват най-много, защото те познават най-добре. Казаното е изопачено. Това, че си наркоман, е най-малкото, което може да се спомене за теб. Няма значение дали си.

Майка ти и баща ти те обичат.

Срамуват се от теб много по-малко, отколкото ситният ти брат, чийто живот е черен заради роднинството ви. Той гадже няма да си хване, докато не замине нанякъде.

Ти нямаш нужда от местните гаджета.

Водиш си ги от морето, от поредния фест. За ден-два вкъщи и пак тръгвате по пътищата. Не, не помага, когато всички видят, че има и други като теб. Не помага дори ако доведеш в селото (така де) секс символа на тазгодишния Каварна рок фест (да, пак ще има, нищо че кметицата е красива).

А, да не забравим.

По всяка вероятност имаш кожен екип, а не цветни парцали или полуобръсната тиква. Ако не сме прави, по-скоро са парцалите, отколкото тиквата. Тоест, шансът да си метъл е пет пъти по-голям от този да си хипар, а да си пънкар е почти невероятно, те и без това май измряха. Просто на село (така де) нещата са прости. Може би и ти. Затова не си се сетил за нещо различно от битие на метъл. Най-лесно е било.

Богатият ти жизнен опит

не спира сърцето ти да подскача всеки път когато пред хоремага (така де, магазина) видиш случайно спрели метъли/хипари/пънкари/клъбъри/скинове. Заговаряш ги, питаш откъде са, гледаш да ги задържиш още малко. После ти липсват.

Това ,че тъкмо си се върнал от Sziget

не ти помага да се спреш в 4 сутринта, когато се унижаваш пред диджея в селската дискотека, за да ти пусне Whitesnake.

Може би четеш книги.

Не сме напълно сигурни. Но английският ти със сигурност е по-добър от този на местната общност. Оценките ти в училище, предполагаме, също. Освен ако не е обратното – бунтарството те води към тройкаджийство. Или пък хората са прави, наистина си сбъркан.

Някой ден, предполагаме, ще напуснеш селото

(така де), но винаги ще си мислиш, че си различен от останалите хора. Дори когато движиш из Студентски град с още осем такива като теб, ама идентично такива, всеки от които също се чувства уникален. Годините, прекарани по фест-ове не са помогнали. Това, че си видял милиони себеподобни – също. Ти си знаеш, че си си единственият (в селото).

Когато един ден подстрижеш косата си

(или тя сама си окапе), облечеш приемливи за работа, различна от чистене на прозорци, дрехи и се сдобиеш с доход седем пъти по-висок от средния за селото, всички там ще са забравили, че някога си бил нещо различен. Освен теб.

Binar

от

публикувано на: 23/01/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: