Кой ми открадна колелото?

22/02/2016

10360635_10203864858279146_1069189073475642496_nМного неща трябва да се забравят с времето – вещи, места, хора… Спомените не трябва да натежават. Защо тогава не изпускам Синята фея от съзнанието си? Небесносиният дамски Trek беше първото ми колело, закупено с първата ми заплата. Със същата обич си спомням  и за първото ми колело от детството – червения BMX Еl Diablo. За мен те на са вещи, а колела от спомени. А и се оказва, че всъщност не забравям толкова лесно.

Когато за първи път оставих колелото си заключено някъде (винаги съм го мъкнала нагоре-надолу по етажи, вкарвала в магазини, стаи, офиси, къщи) си помислих, че това е нормално поведение на колоездач, а не моето параноично постоянно наглеждане. Та, заключих Синята фея с верига пред колоните на Billa в подлеза на Софийския университет. Това се случи преди 2 години, точната дата е 25.05.2014 – в деня на изборите за Европейски парламент. Гъмжеше от хора и полицаи, това още повече ми вдъхна увереност да вляза и да си напазарувам, и после също толкова уверено да се метна на колелото. Пък имаше и камери. Все пак бях доста бърза, подтичвах през щандовете и се опитах да мина на експресната каса, което, уви,  не се получи съвсем. Отправяйки се към изхода, веднага забелязах липсата на колелото. Набрах 112, после и камерите ще покажат, че влизам в магазина в 18:15 и в 18:30 се регистрира обаждането ми.

Бях отчаяна, идеята ми за леко и комфортно прекарване след като бях гласувала изгоря със загубата на велосипеда. От магазина не получих съдействие, полицаите от Метрополитена ме посъветваха да се отправя към Първо районно. Така й сторих. Наша отговорност като колоездачи е да подаваме жалби при такъв тип кражби.  Иначе нашите загуби никога няма да придобият стойност, ако само се оплакваме във фейсбук.

Пристигнах в районното с гневен вид. Бях доста ядосана, защото през целия път от СУ до там говорих по телефона с всякакви приятели. Даже един минувач ме спря, дочул воплите ми и ми разказа за Гошо Педала, който в близост до София продава крадени колелета. Сезон е, няма как, ми вика, трябва да се набират бройки. В районното полицаите реагираха неочаквано добронамерено към мен. Разбраха ме, но и ми обясниха, че постоянно се крадат неща – много по-скъпи и ценни, обират се апартаменти. Аз им казах, че въпросът е принципен. И нямам намерение да степенувам кражбите по този начин. Допълних, че някои велосипеди струват колкото автомобили. А в моето съзнание на втори план течеше сцената как Синята ми фея е продадена някъде за 20 лв.

С един цивилен полицай отидохме до местопрестъплението. Наистина! Той огледа, разпита и изиска записите от камерите. Бяха впечатлена. После се върнахме в Районното, писах, подадох жалба и зачаках.

На 14.06. 2014-а, в началото на един топъл летен ден, някъде към 10, 10 и нещо, крадецът на моето колело се опитва за пореден път да открадне друго – този път от хотел в центъра на София, където предоставят услугата за своите гости. Пиколото, който е материално отговорно лице, вижда наглия опит от камерите, затичва се и спира крадеца с едно паве.

Няколко седмици по-късно аз вече четях за С. В. (делото още не е вкарано в съда и няма как да изпишем имената), който е  71 набор, от малък град близо до София, със средно образование, разведен, безработен и има 6 присъди. В момента е в затвора за 2 години за други свои дела.

Това е сухата информация, която научавам от документите по следствието. Полицаите, които се занимаваха с моя случай, бяха изключително отговорни. Ще спомена разследващ полицай Петров, който си върши перфектно работата, въпреки условията, в които работи. А те са мизерни. Не съм имала опит по районни, но там има мухъл, мазилката пада и изглежда като цяло доста криминално (но това е друга история, за отделен материал).

Разбирам от разследващ полицай Петров, че крадецът на моето колело и на още три други оправдава кражбите си с тежък развод и безработица в родния си град, идва тук и започва с криминална дейност. Краде велосипеди, защото е най-лесно. Разбира се, не му съчувствам, само обяснявам какви мотиви е изтъкнал за кражбите си…

В момента той не се признава за виновен по обвиненията, които са му повдигнати. Подадохме общ иск с другите потърпевши. Делото още не е влязло в съда, наскоро пак бе върнато от прокурора за някои „детайли“.

В крайна сметка аз колелото си не получих, но крадецът е заловен. Което за мен си е една малка победа. Не разчитам на съдебната система, но поне направих всичко, което зависеше от мен, за да защитя правата си като велосипедист и гражданин. Колела винаги ще се крадат, това е ясно, но от нас зависи да търсим справедливост. А и се случва някои велосипеди да се намират. От вас се иска постоянство, да си пазите документите на велосипеда и да сте записали фабричния номер.

Сега имам сгъваемо колело – Персифедрон, Червения кон. Моделът не е избран случайно…

Binar

от

публикувано на: 22/02/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: