Битката за боклука

21/03/2016

Софийски боклуци…Какво се случва със софийския боклук в инсталация за биологично третиране “Хан Богров”?

Публикувахте от Радио Бинар в 18 март 2016 г.

Каква е първата ви асоциация, когато чуете думата “боклук”?

Нещо ненужно, нещо гадно, нещо, което не ме интересува… Но всъщност правилното обработване на боклука може да го превърне и в значим ресурс, да съкрати порочния кръг или да намали до нула отпадъците, ако бъдат изпълнени определени условия.

С Ивайло Хлебаров – експерт по управление на отпадъците, се разходихме в центъра на София и разговаряхме открито за софийския боклук.

От 10 години се опитваме да събираме софийския боклук разделно, защо в крайна сметка не се получава?

Да, наистина, от края на 2005 г., вече над 10 години, откакто е въведено разделното събиране на отпадъци от опаковки в София. Не се получава, защото изначално разделното събиране в София е замислено да пази статуквото, като само изпълнява минималните законови изисквания. То не цели да промени системата така, че здравето на хората и опазването на природата да са приоритет, каквато е една от целите на разделното събиране.

Приоритет за администрацията е най-вече с минимални организационни усилия да се продължава непрозрачното харчене на събраната такса смет от гражданите и бизнеса, като се залага на скъпа, неефикасна, неефективна и също така вредна за здравето на хората и околната среда система за управление на всички битови отпадъци на София.

При такива приоритети целта не е гражданите и бизнеса да разделят, а точно обратното, да продължават да си хвърлят както досега. После някакви магически технологии ще разделят вместо нас, ще генерират пренебрежимо количество мръсна енергия, като останалите отпадъци ще се заравят.

Тази енергия от отпадъци, която е голямата гордост на Столична община, всъщност ще подмени енергията, която се генерира с 10% от природния газ, който ползва Топлофикация. Подменя се едно сравнително чисто гориво с едно доста по-мръсно и енергията ще я плащаме прескъпо, веднъж със здравето си заради още по-замърсения от сега въздух, втори път чрез сметките за парно и топла вода, тъй като тя се изкупува все едно е някакво зелено производство. Тази схема е замислена от над 10 години в София и никакви разумни аргументи не можаха да я променят. Защо? Заради няКОЙ.

Какъв е смисълът от разделното хвърляне на отпадъци? Много хора се отказват, виждайки, че все пак боклукът се събира в един камион…

1
Ивайло Хлебаров от години следи процесите, свързани със обработването на софийския боклук.

Смисълът е в това, че чрез разделното събиране в крайна сметка се допринася за опазване здравето на хората и на околната среда. Може би звучи абстрактно, но я си складирайте всичкия отпадък в банята за известно време или пък го запалете и дишайте дълбоко. Може би ще се сгреете малко от енергията в отпадъка, но след това трудно ще дишате, а след като установите, че огънят не е направил боклука да изчезне, ще се наложи да преместите пепелта я в хола, я в кухнята… Правете това около 25-30 години и… мисля, вече е ясно, че нито да закопаете, нито да изгорите боклука си е решение.

Като го разделяте, давате възможност на ресурсите в него отново да бъдат ресурси като отново влязат в употреба и намалявате нуждата от добиването на нови. Но това, че вие разделяте, не е достатъчно, трябва и да се събере разделно.

Допреди години наистина имаше практика камионите да събират наедно разделно събраните отпадъци. Това сега е рядкост, но ако се случва и забележите това, вместо да се отказвате от разделното събиране, опитайте се да го направите работещо чрез гражданско действие. Снимайте, ако можете, обадете се директно в компанията, която събира разделно във вашия квартал или село, подайте сигнал в общината и поискайте да си свършат работата по контрола, обадете се в “За Земята”. Ако не го правим, в крайна сметка участваме в поддръжката на статуквото.

От друга страна, всяко управление на отпадъците трябва чрез мерките, които прилага, същевременно да образова, да обяснява ползите и вредите, да подпомага – чрез финансови стимули и чрез справедлива такса смет, или информационно – да контролира и премахва нередностите. Това обаче изисква една отворена към хората – да я нарека приобщаваща и компетентно разработена и водена – политика от страна на администрацията и общинския съвет в София. Такава няма и то не само по отношение на отпадъците, а и на много други неща в София.

2
Централна софийска улица. Ивайло се пита къде са кофите за разделно събиране…

Поради това отпадъкът в София се движи основно по стария линеен начин. Добив на суровини, производство, употреба и накрая изхвърляне чрез закопаване в сметище или унищожаване чрез изгаряне. Едни от героите, които променят тази система са клошарите, но отхвърлянето им или по-скоро зачеркването им не само, но най-вече от институциите (министерство, община и част от компаниите, събиращи разделно опаковки) показва, че имаме много труден път да извървим като общество.

Граждани често се оплакват, че в близост до тях липсват кофи за разделно хвърляне на боклука. Какво се прави в такива ситуации?

Липсата на кофи за разделно събиране е продиктувана най-вече от икономически съображения на фирмите, които ги поставят. Това са организациите за оползотворяване на отпадъци от опаковки (ОООО), в които участват почти всички компании в България. Тези организации събират такси от компаниите, които чрез дейността си пускат на пазара различни опаковани стоки, за да може впоследствие една част от тези опаковки да се събере разделно и да влезне отново в кръговрата на ресурсите.

По време на икономическата криза от 2008 г. събраните такси намаляха – те по принцип са неадекватно ниски, което доведе до премахването на повечето контейнери в София. В България има цели общини, в които няма разделно събиране, защото икономически не е изгодно за компаниите и общините са оставени сами на себе си. Това не е проблем сам по себе си. Ако общината реши да впрегне сили, може и сама да се справи, но, както споменах, това изисква доста организационна работа, не толкова експертна или технологично скъпа инфраструктура.

Моделът е сбъркан, тъй като разделното събиране е оставено в ръцете и финансите на компаниите, а отговорността е на кмета. Кметът освен финансови има и куп други съображения, които в крайна сметка трябва да водят до опазване на човешкото здраве и околната среда.

3
След дълго лутане открива трите вида контейнери за разделно изхвърляне на отпадъци.

Какво се прави, когато няма кофи наблизо? Няколко неща могат да се направят: носи се до следващите най-близки; оставят се разделени отпадъците до сивите кофи, за да може клошарите да ги вземат; носите ги на вторични суровини. Може да се организирате заедно със съседи (по вход, етажна собственост) да събирате и предавате на рециклираща фирма някои основни вторични суровини – пластмасовите бутилки, хартия и др., а приходите да използвате за облагородяване на общите съседски пространства (зелени площи, стълбища и др.) – проверете предварително какво да събирате, както и цените и условията с лицензирани фирми или най-близкия пункт за вторични суровини.

Отделно може отново да се обадите на ОООО, да направите репортаж, да пишете до общината, че няма къде да изхвърляте разделно и т.н. Трябва да сме активни и да изискваме институциите да спазват задълженията си, защото макар промяната да започва от нас, без институциите трудно можем да постигнем добри резултати.

Възможно ли е да компостираме боклук и в домашни условия, независимо в какъв вид жилище живеем? Знаеш ли за подобни инициативи от страна на общината и доколко са успешни?

Възможно е. Най-лесно, разбира се, е ако имате къща с двор, но се практикува и в апартаменти и дори офиси. В “За Земята” има компост с червеи. Но това са лични инициативи, тъй като няма институционална подкрепа за тях. В общината за тези 10 години всичко е на пилотен етап, а трябваше да е масово. Вижте в Италия, Испания, Словения, картината се променя коренно в рамките на 2-4 години. Давам тези държави за пример, защото те доскоро бяха на нашето дередже и имаха да наваксват много спрямо традиционната Западна Европа, но в някои отношения за много кратко време те се представят вече по-добре от Германия или Швеция като отказват да горят отпадъците си и залагат на разделно събиране и на органичните отпадъци.

А в София понеже е пилотно, информацията е предимно достъпна само за пилотите. Сигурен съм, че много малко хора знаят, че Столична община раздава (пилотно) компостери безплатно от 2006 г. насам. Но дори и аз не знам детайлите, прави ли се още, в кои квартали. Информацията за ефекта от този пилотен проект е в някоя черна кутия в общината.

Какви видове съоръжения има за третиране на софийския боклук и доколко ефективни са те?

4
Оказва се, че хората, които най-успешно рециклират, са клошарите на София.

Важно е да се отбележи, че преди да говорим за ефективността на тези съоръжения е необходимо да говорим за целесъобразността им. Защото ако нещо не е добро, то дали е повече ефективно или по-малко не е особено важно. Системата в момента включва депото в местността Садината до гара Яна, две инсталации за биологично третиране на градинските и хранителни отпадъци, като отпадъците, постъпващи в тях, са разделно събрани. Третият компонент е инсталацията за механично-биологично третиране (МБТ) с капацитет 410 000 т/г. Основен продукт на МБТ-то е горивото от отпадъци (РДФ), което представлява изсушени, нарязяни и доразбъркани пластмаси, хартии, гума, кожа и биомаса, но и известно количество опасни отпадъци. Последното съоръжение от системата, което е и най-противоречивото, е инсинераторът или инсталацията за изгаряне на отпадъци, която е одобрена за територията на ТЕЦ София, зад Централна гара.

Инсинераторът ще изгаря РДФ, като ще произвежда известно количество топло- и електро-енергия за успокоение на нечии души. След изгарянето ще има нужда остатъчните опасни отпадъци да се депонират в депо за опасни отпадъци, с каквото София не разполага, или да се изнасят в чужбина, което допълнително оскъпява процеса.

Съвсем накратко системата в София е фокусирана почти изцяло върху обработването на вече смесени битови отпадъци, които след това имат два пътя – депониране и изгаряне. През януари 2016-а Европейската комисия излезе с доклад, оценяващ разделното събиране в ЕС. Една от препоръките е към разделното събиране на опаковки (каквото е в София) да се въведе задължително разделно събиране и на биоотпадъците, хартията и други материали в битовите отпадъци, което обикновено води до по-високи нива на рециклиране. Според доклада разделното събиране в София е едва 4%, което неминуемо води и до ниско рециклиране. Дори съоръженията в София да работят максимално ефективно, то те ще рециклират едва 18.2% от отпадъците, които постъпват в тях, останалото ще се гори и депонира.

Опитът на водещи общини от цял свят показва, че съотношението трябва да е обратното: 80% от отпадъците ни могат да се рециклират или компостират, а за по-малко от 20% днес все още няма решение, освен да се изхвърлят или изгарят, но вторият вариант е най-опасен и нежелателен.

Изгарянето допълнително ще замърси въздуха в София, тъй като природен газ се подменя с по-мръсно гориво. Съоръженията ще струват над половин милиард лева без оперативните разходи и неминуемо ще повишат разходите на гражданите срещу съмнителни ползи, като същевременно не се стимулира рециклирането. Инсталациите за градински и хранителни отпадъци са с малък капацитет спрямо общото количество биоотпадъци в София и работят на под 50% от капацитета си. В крайна сметка разделното събиране стагнира 10 години и ако не се промени организацията му, то няма да се подобри. Системата дългосрочно ще доведе до влошаване на околната среда и здравето на хората при равни други условия.

Как функционират съоръженията за биологично третиране като това в Хан Богров?

6
Готов компост. Краен продукт на съоръжението.

Има два основни начина за преработване на храна и растителни остатъци (т.нар. биоотпадъци). Компостирането е естественото разграждане на органична материя при наличието на кислород, при което се получава почвоподобрител. Анаеробното разграждане на биоотпадъци става в безкислородна среда, при което се получава метан (биогаз) и утайка, която може да се компостира. Основното правило и в двата случая (според практиката и според българското законодателство) е на компостиране и анаеробно разграждане да се подлагат само разделно събрани биоотпадъци, без примеси, които да пречат на процесите и развалят качеството на крайните продукти.

Отпадъците се приемат и преглеждат за нежелани примеси, след което се надробяват и съответно храните се подлагат на анаеробно разграждане, а градинските отпадъци – на компостиране. Произведеният газ може да бъде пречистван и използван за отопление или гориво за превоз, или да бъде превръщан в електроенергия. На Хан Богров правят второто и продават произведения ток на мрежата на субсидирани цени, а през зимата се използва за отопление на администрацията. Към момента инсталациите работят с под 50% натоварване, което ще се повишава много бавно в следващите години. Това се дължи както на трудности в разделното събиране, така и на нуждата голямата МБТ инсталация да получава нужното количество биомаса за производство на РДФ. А трябваше да е обратното, фокусът да се тези инсталации, а не на МБТ-то.

Какво според теб трябва моментално да се случи по отношение на боклука в София?

Най-вече три неща. Да се въведе задължително разделно събиране на органичните отпадъци (градински и хранителни) на цялата територия на София. Така ще се намали смесването и цапането на хартията, пластмасата и другите рециклируеми материали, които по-лесно ще могат да се събират разделно и впоследствие рециклират.

Второ, за да се стимулира системата за разделно събиране, трябва такса смет да се базира на количеството изхвърлен отпадък. Така ще се стимулира намаляването на изхвърлянето на отпадъци – тези, които разделят, реално ще плащат по-малко от останалите.

Третото нещо е, че не трябва да се строи инсталацията за изгаряне на отпадъците. С всеки нов доклад, с всяко ново екологично законодателство става все по-ясно, че горенето е загуба на ресурси (включително на енергия), замърсява и е скъпо.

Какви са опасностите от неправилното съхраняване или третиране на боклука за земята и за нас самите?

7
Зад Ивайло и това разлистило се дръвче бяха изхвърлени строителни отпадъци.

Спомнете си примера от началото с боклука в банята. Иначе съвсем реално, можем да се върнем към 2005 г., когато се затвори сметището в Суходол, София се задръсти с отпадъци, полицията би протестиращите в Суходол, а зам.-кмета Минко Герджиков ни пробута скъпото балиране. След това започна сагата със ”Завода” на Бойко Борисов, договорките с различни общини да приемат балите срещу инвестиции или политически уговорки. В крайна сметка хората около него измислиха настоящата система за София и сагата още не е приключила. Отпадъците водят със себе си не само екологични, но финансови и политически последици. Битките за опазване на околната среда са един вид битки за повече демокрация и участие в решенията за развитието на обществото ни, които пряко ни засягат.

Нека не забравяме, обаче, че битовите отпадъци – тези, които хвърляме в кофата – са около 10% от всички отпадъци, които генерираме. Глобалното производство обаче също следва линейния модел на изкопаване, производство, употреба, изхвърляне, изгаряне, депониране и цялото това производство е съпътствано с отделянето на огромно количество отпадъци, голяма част от които токсични. Не случайно говорим за кръгова икономика, в която отпадъкът се връща в кръговрата на природата и производството. Предизвикателството е огромно и, както е видно, в България е едно от многото, но или се захващаме с тях, или, както има една приказка от близкото минало, да се покрием с белите чаршафи и да се запътим към Орландовци.

Ивайло Хлебаров работи с различни неправителствени организации в областта на околната среда, гражданското участие, пряката демокрация и напоследък устойчивата градска среда. Бил е дългогодишен координатор на програмите “Нулеви отпадъци” и “Международни финансови институции” в екологично сдружение “За Земята”/”Приятели на Земята – България”.

В момента е съветник към екипа “Нулеви отпадъци” на организацията. Бакалавърската си степен получава в Техническия университет (София) – специалност “Системи и управление”. Магистърската му степен е от Университета Лунд в Швеция в областта на околната среда и наука за устойчивостта.

Binar

от

публикувано на: 21/03/2016

БНР© 2018 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Дуенде
  • Фънк Соул
  • БГ Поп
  • Пънк Джаз
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: