Орбиталният Васил Георгиев

20/04/2016

2V

С Васил Георгиев се познаваме от няколко години. Правили сме четения заедно. Говорили сме по всякакви въпроси. Затова и предната му книга – романът “Апарат” – за мен не беше изненада като тема и защитаване на определени тези. Петата му книга отново е роман и се казва “Екс орбита”. От издателство “Хермес” е, вече е по книжарниците, а този четвъртък (21 април) ще бъде представена в 18:30 в литературен клуб “Перото” в София.

Още не съм дочел книгата, но и да бях, нямаше да пускам спойлери. И все пак питах Васото дали иска да си поговорим малко за “Екс орбита”. За моя и ваша радост той охотно се съгласи.

Пемпо (един от главните герои) повече като кой герой от “Апарат” е – Арлекс или Емил?

Повече като Емил – недостатъчно съвестен тип, опортюнист, който се опитва да спечели на дребно от всяка ситуация, но всъщност не е чак толкова лош човек.

Правил ли си ти самият някакво дълго пътуване с колело и има ли поне малко нещо от теб в образа на Пемпо?

За жалост не съм правил дълго пътуване с колело. Достатъчно ми  е понякога да отида на работа с него или да покарам из града събота и неделя. Що се отнася до героя ми – Пемпо, той е иронично-симпатичен образ – донякъде расист, необразован и хитър, но все пак не най-лошото от рода си.

Ситуираш нещата винаги в една антиутопична среда, като все пак в центъра на всичко поставяш човека. Уди Алън казва, че животът ни се определя от пороците ни и от извращенията ни. Ти определяш средата като производна на човека, а не обратното. Дори такава, нереална среда. Защо?

Причина за съществуването на човека е средата. След като той е създаден от нея, започва да я променя и сам става причина за нейното съществуване във вида, в който е. Човекът и средата са толкова свързани, но разбира се, първа е средата – ако тя бъде унищожена, няма да има човек. Обратното не е вярно. Но човекът е проблем за средата, а не средата – за човека и в това всъщност е и един от конфликтите в книгата.

Не мога да се сдържа: трансменталистите слушат ли транс или гледат онзи сериал “Менталистът”? Това е един вид: разкажи малко повече за тази имагинерна организация на читателите тук, подготви ги.

Според „Екс орбита” трансменталистите се опитват да се свържат с Всеобщия разум – разума на Единното същество, което обединява всички живи създания, които само си мислят, че са отделни индивиди. Не се шегувам. Освен това се опитват да вземат все повече власт. Двете неща всъщност са едно и също. Като основа използват учението на Живата етика, което е основано на принципите на единството, творчеството и красотата. Спирам дотук, за да не ме сметне някой за откачен. Книгата казва тези неща по един ироничен начин.

Да, стига за книгата, ще си я прочетат хората. Преди 2 години някъде на едно общо четене ти заяви, че това е последното литературно събитие, на което четеш свои разкази. Още ли си толкова категоричен – следващата книга пак ли ще е роман и имаш ли вече теми, идеи?

Със сигурност съм чел разкази и след това. Но за нова книга – още нямам идея. Нарочно не бързам, защото ако желанието да направиш нещо изпревари идеите как да го направиш, не се получават нещата. Със сигурност знам какво няма да пиша.  Няма да пиша балкански клишета – такива, каквото очакват от нас на запад от Калотина. Един вид ни казват: „Не ни интересувате като хора, интересуват ни Балканите като място, пишете за митичната балканска земя, за Ванга, Манга, малко мистика, много мастика, за войната, аа, при вас нямало война, жалко, еми измисли там някакви траки, драки, любов, носталгия!”. Един вид: вие сте балканци и не можете да бъдете никакви други хора.

В близкото минало имаше бързалитература, а сега сякаш и сам воинът/писателят е сам. Ти никога не си бил част от литературни кръгове. Защо се промени ситуацията в българските писателски среди и за добро ли е според теб?

Никога не съм бил част от литературен кръг, но не защото имам нещо против. Просто когато имаше кръгове, още не бях писател, макар че винаги съм дружал с момчетата от бързалитература.  Литературата не е задължително колективно преживяване, но все пак –  експерименталното, новаторското писане предполага и подкрепа от сродни писатели, освен от заслужилия читател. Затова липсата на кръгове сочи за това, че експерименталната литература отстъпва място на комерсиалната и на лабораторната. Но това не е тенденция, защото най-добрите ни и успешни писатели са по-скоро експериментатори. И те не са част от литературни кръгове.

За финал обаче искам да се върна към “Екс орбита”. Работиш като юрист, отговорна професия. Успяваш ли все още да излизаш от този orbis – измъкваш ли се от утъпкания и едва ли не предопределено скучен път на работещия човек, който трябва да се грижи и за дъщеря си, и как?

Всичко е въпрос на добра организация, която все още успявам да удържа. Тя включва и излизането от орбитата на нормалния гражданин, като излизането все пак е контролирано от организацията. Ако в един момент времето ми е недостатъчно, ще се откажа от някои неща. Няма да са дъщеря ми и правото, това съм сигурен.

Мисля, че и аз съм сигурен. Окей, приключваме и повтаряме, че читателите ни могат да заповядат на 21 април (четвъртък) в 18:30 в литературен клуб “Перото” в София на премиерата на книгата. И толкова.

Binar

от

публикувано на: 20/04/2016

БНР© 2020 Бинар. Всички права запазени.

Дуенде
  • Фънк Соул
  • Пънк Джаз
  • Детското.БНР
  • Дуенде
  • Фолклор
  • Класика
В момента:
Следва: